Решение № 14053 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2009 г.

Решение № 14053 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Еленка Иванова Христова от гр. Несебър против решение № 1109 от 15.12.2008 г. постановено по адм. дело № 772/2008 г. от Административен съд - Бургас. В жалбата се обосновават отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Общината гр. Несебър не взема становище. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Еленка Христова срещу заповед № 253 от 23.04.2008 г. на зам. кмета на община Несебър, с която на осн. чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е прекратено наемното й правоотношение. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му са спазени нормите на процесуалния и материалния закон. Решението е неправилно. Не се спори по делото, че Христова като учител в СОУ "Л. Каравелов" е била настанена в стаи 205 и 206 на общинско общежитие, находящо се на ул. "Л. Каравелов" № 3 с настанителна заповед № 19 от 01.09.1999 г., издадена от началника на управление "образование" към община гр. Несебър за срок от 01.09.1999 г. до 31.08.2000 г. Съдът е приел, че в случая е валидно прекратено наемно правоотношение между Христова и общината гр. Несебър за общински недвижим имот. Този извод е необоснован. По делото не е приложен акт за общинска собственост, от който да е видно, че действително процесният имот е общинска собственост и за кмета, респ. зам. кмета на общината, е налице материална компетентност да издаде процесната заповед. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е този, който следва да установи съществуването на фактическите основания за издаването на акта, посочени от него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в случая е пропуснал да стори. Това важи с още по-голяма сила поради факта, че страната е оспорила материалната компетентност на административния орган, издал конкретния административен акт. Ето защо като е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени изцяло. Пред вид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,