Решение № 4672 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2016 г.

Решение № 4672 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. против решение № 1590/30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2231/2014 г. по описа на Административен съд-Б. (АС-Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като незаконосъобразно и немотивирано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение, да се задължи ответната страна да предостави исканата обществена информация. Съображения в подкрепа на основателността на искането му за достъп до обществена информация са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1590/30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2231/2014 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Д. Т. Д. против Решение № РЗДОИ-083/10.11.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в частта, с която е му отказан достъп до обществена информация по т. 19 и 20 от заявление рег. № 0032-7052/15.10.2014 г. Административният съд е приел, че поисканата с т. 19 и т. 20 информация не е свързана с обществения живот и от нея не е възможно да бъде съставено мнение относно дейността ответната страна. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно като краен резултат. На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението и само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В случая в касационната жалба е посочено като основание за оспорване по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК само противоречие с материалния закон и немотивиране, което би могло да бъде тълкувано като оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, поради което настоящият съдебен състав е ограничен в инстанционния контрол и има право да извърши проверка само относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и наличието на мотиви. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС-Б. по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт, съгласно задължителните указания на Върховния административен съд в определение № 778/26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 7381/2015 г. Обжалваното съдебно решение съдържа всички реквизити по чл. 172а от АПК, включително и минимално изискуемите мотиви по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че част от мотивите не кореспондират с материалния закон и съдържанието на оспорения отказ за предоставяне на обществена информация, но това не означава, че липсват въобще мотиви, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Постановеното съдебното решение е правилно като краен резултат доколкото оспорената част от решението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е законосъобразна. По т. 19 и т. 20 от оспореното пред АС-Б. решение е отказано да бъде предоставена исканата от Д. Д. информация, защото такава не се съществува, не се създава и не се съхранява в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и нейната регионална структура. Съгласно чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Само когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя- чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ. В случая информацията, която се иска е от такъв характер, че ако съществуваше ответната страна, а не друг орган, следваше да разполага с нея. Като е постановил изричен акт, с който е уведомил Д. Д., че исканата информация не съществува изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е спазил специалния закон. ЗДОИ не създава задължение за субектите по чл. 3 от ЗДОИ да създават информация за целите на предоставянето на поискан достъп. Задължението е за предоставяне на обществена информация, която съществува - създадена и съхранявана, но не и за създаването на информация, към която има интерес. Съгласно утвърдената съдебна практика по приложение на ЗДОИ в този закон се регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи (носителите на информация). При описанието на информацията, до която се иска достъп, заявителят може да посочи индивидуализиращите белези на документите, в които тази информация се съдържа, но това не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, както и обратното използването на пълна индивидуализация на информационния носител не променя смисъла на искането, когато е ясно, че се иска достъп до обществена информация, а не извършване на административна услуга или издаване на документ (копие на документ). В случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ и очевидно е възприето като такова от лицето, което е било оправомощено от задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. Поискана е информация с ясно описан предмет, каквато не е създавана и не се съхранява от ответната страна, защото не съществува. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, спазването на процедурата по издаването му, съответствието му с материалния закон и целта на закона. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р. Б.. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. При съвместно тълкуване на тези две разпоредби е възможно да се обоснове извод, че ответникът е задължен субект по ЗДОИ и е за него е възникнало задължение да се произнесе по отправеното искане за достъп до обществена информация, което е и направено от надлежно упълномощено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ лице с издаване на оспореното пред АС - Б. решение, но исканата информация не съществува, поради което и не е възможно да бъде определен нейния характер, както е направил решаващият съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен крайния извод на АС-Б., че оспореното решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е в съответствие с материалния закон, а жалбата на Д. Д. против него е неоснователна. Следователно касационната жалба е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила по изложените в настоящото съдебно решение мотиви относно приложимия материален закон. Ответникът по касационната жалба не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт пред касационната инстанция, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение