Решение № 10678 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2014 г.

Решение № 10678 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13949/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 5479/15.08.2014 г., постановено по адм. д. № 3786/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено негово решение рег. № ЗДОИ-1/019.02.2014 г. за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № ЗДОИ-1/7.02.2014 г. до началника на I-во РПУ при СДВР от Иван Кондов Иванов. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, излага и съображения за необоснованост на правните изводи на решаващия съд - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество като бъде оставено в сила оспореното решение на директора на СДВР. Претендира разноски. Ответникът Иван Кондов Иванов оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5479/15.08.2014 г., постановено по адм. д. № 3786/2014 г. по описа на АССГ е отменено решение рег. № ЗДОИ-1/019.02.2014 г. на директора на СДВР за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана със заявление с вх. № ЗДОИ-1/7.02.2014 г. до началника на I-во РПУ при СДВР от Иван Кондов Иванов. АССГ е приел за установено, че е подадено заявление за достъп до обществена информация до директора на СДВР да бъде предоставена информация, която е обществена и не представлява служебна или държавна тайна, поради което не са налице основания за отказ да бъде предоставена. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. По делото е налице спор от фактическа страна и фактическата обстановка е установена правилно от АССГ в съответствие със събраните по делото доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, свързани с характера на исканата информация, като за първи път в касационното производство се навеждат доводи, че исканата информация съдържа и лични данни на длъжностните лица, осъществявали контрол на пътното движение и е само за служебно ползване. На практика в касационната се поддържа тезата, че търсената от Иван Иванов информация не е обществена, но е добавен и аргумента, че се съдържат относно нейния служебен характер, който изрично е отречен в самия административен акт, както и съображения за защита на личните данни. В съответствие с материалния закон АССГ е формирал правилен правен извод, че исканата информация представлява обществена информация, която е създадена и се съхранява от задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и въз основа на нея гражданите биха имали възможност да формират мнение относно дейността на задължения субект. Административният съд задълбочено е изследвал всички възможни основания, за да бъде отказан достъп до обществена информация и е достигнал до обоснован правен извод, че такива не са налице. Контрола върху движението по пътищата, които са публични места не е възможно да бъде изключено от понятието обществен живот и да не представлява обществен интерес. Съображенията за наличието на лични данни, защитени от специалния закон не са потвърдени с никакви доказателства, а и не са послужили като фактическо и правно основание, за постановения отказ да бъде предоставена исканата информация, поради което и не представляват касационно основание за отмяна на съдебното решение. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил разноски за касационното производство, но е представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение