Решение № 7356 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2015 г.

Решение № 7356 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н., гражданин на Иран, против решение № 4271 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1258/2015 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Петровска, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочено е, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Решението е правилно и е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е прието, че по отношение на касационния жалбоподател не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на М. Н., гражданин на Иран, срещу решение № 9132/22.12.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и съдържание. По делото е установено, че М. Н. е напуснал Иран към средата на 2014 г. нелегално и е заминала за Република Турция с помощта на трафикант, където е престояла около 4 дни. Задържан е на територията на Република България в гр. Бургас, където е пристигнал нелегално с лодка. М. Н. е мотивирал молбата си за закрила с проблеми от религиозен характер, като посочва, че имал желание да смени религията си - от ислям в християнство, но още не го е сторил, защото не бил решил към кое течение на християнството да се насочи. Посочил, че в Иран имал приятелка Н. - арменка, която породила у него желанието да стане християнин, но бившият й съпруг го издал, че прави сбирки с нея на религиозна тематика. За това нещо той разбрал от приятелка на Н., която му казала, че чула от свой приятел че полицията го издирва. В интервютата е споделил, че и майка му казала, че цивилни тайни агенти са го търсили. М. Н. изрично е посочил, че не е имал други проблеми, не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка, не е осъждан и не е имал проблеми с властите. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не е било допуснато противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства, както е изтъкнал първоинстанционният съд, не е било установено по отношение на оспорващия да са налице актове, извършени заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Не се доказва касационният жалбоподател да е изпитвал основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение. Основанието си за предоставяне на статут М. Н. обвързва най-вече с желанието си да си смени религията, но както правилно съдът е посочил в процесния случай не се установява наличието на преследване спрямо чужденеца, поради религиозните му убеждения, което да не му позволява да продължи да живее в страната си на произход. М. Н. не е приел християнската религия, като единствено твърди че от много време насам чете християнска литература. С оглед на изложеното той не може да се приеме, че е бил подложен на действия или актове против него по причина на християнската му вяра, още повече докато е живял в Иран, той не е изповядал тази религия. Следователно липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Иран М. Н. е бил подложен на преследване. От тук следва и изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за предоставяне на статут на бежанец, е правилен и законосъобразен. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Н. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид съдържащите се по делото доказателства, е приел, че липсват данни същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е отбелязал, че спрямо търсещият закрила не е приложима и нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Правилно е позоваването на приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализи" при ДАБ относно Ислямска република Иран, в които не се съдържа информация, според която ситуацията в Иран може да бъде определена като достигаща границите на вътрешен въоръжен конфликт. От събраните по делото доказателства се установява, че хората в Иран, които са сменили религията си и са приели християнството, срещат различни трудности, свързани с получаването на образование, намиране на работа и различни пречки при контактите им с властите, но според различни правозащитни организации няма големи проблеми, ако не се знае за промяната на религията, но ако покръстените участват активно в неформалните църковни дейности или проповядват, могат да възникват проблеми с властите, и ако покръстването стане достояние на властите, покръстените могат да загубят работата си, но изрично е посочено, че от 1990 г. насам няма данни за това новопокръстени да са осъдени на смъртно наказание за вероотстъпничество в Иран. Също така в новия наказателен закон на Иран, няма въведено наказание за вероотстъпничество. Съдът правилно е подкрепил извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не е установено чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,