Решение № 832 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция Митници, подадена чрез гл. юрк. Сърбинска, срещу Решение 6826/30.05.2024 г., постановено по адм. дело 10897/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Балкан трейд компани 2007 ООД, с ЕИК 175413941, е отменено Решение рег. 32-591671/13.10.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници и са присъдени разноски в полза на дружеството. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че издателят на административния акт е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност и определянето на нова по вторичните методи, вкл. при обосновано и доказано изключване възможността за определянето ѝ по правилата на тези от тях, дефинирани в чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., и не на последно място - правилното определяне на новата митническа облагаема стойност по метода на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Конкретно се поддържа, че полученият отговор от американските митнически власти съставлява официален документ. По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което митническият административен акт да бъде потвърден. Моли в случай на допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд делото да бъде върнато за ново разглеждане. В условията на евентуалност моли решението да бъде изменено в частта на разноските. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В писмено становище прави искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, пар. 3 от ДФЕС. Ответникът по касационната жалба Балкан трейд кoмпани - 2007 ООД, с ЕИК 175413941, чрез процесуалния си представител адв. Айдарова, в писмен отговор с доводи по съществото на спора счита същата за неоснователна, настоява за оставяне в сила на първоинстанционното решение, с присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Решение рег. 32-591671/13.10.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр. с чл.74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., вр. чл.144, пар. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ 952/2013, вр. чл.77, пар.1, вр. чл.85, пар.1 , вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент /ЕС/ 952/201З, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока 1 и стока 2 по митническа декларация с MRN 20BG002005046029R0/18.12.2020 г., определена е нова митническа стойност на стока 1 в размер на 5 767,97 лв. и на стока 2 в размер на 9 818,73 лв. и в резултат на това са установени публични задължения за досъбиране както следва: мито 1 088,99 лв. и ДДС 2 395,78 лв., ведно с лихва за забава. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: С митническа декларация МД с MRN 20BG002005046029R0/18.12.2020 г. Балкан трейд къмпани 2007 ООД е декларирал за режим допускане за свободно обращение в е.д. 6/8 стока 1 и стока 2 /автомобили/: Стока 1 с описание: лек автомобил употребяван, с повреди, марка - Мерцедес-Бенц, модел - 560 SEC, тип -coupe 2D, брой места - 5, първоначална регистрация - 02.01.1990 г., цвят - сив, обем - 5549 куб. см, мощност - 168 KWDIN, двигател - неоткрит, бензин, шаси WDBCA45EXLA519947. Стока 2 с описание: лек автомобил употребяван, с повреди, марка - Хонда, модел - Fit, тип- hatchbac 4D, брой места - 5, първоначална регистрация - 02.01.2017 г., цвят - син, обем - 1497 куб. см, мощност - 66 KWDIN, двигател - неоткрит, бензин, шаси 3HGGK5H8XHM711540. В МД са декларирани още: "метод за определяне на стойността" - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); "Цена на стока 1" - 750.00 щатски долара, "Цена на стока 2" 1 100 щатски долара. Към митническата декларация са приложени: коносамент, 2 бр. договора за покупко-продажба от 14.09.2020 г., 2 бр. регистрационни талона, фактура за морско навло от 10.12.2020 г., фактура 1188/18.12.2020 г. за терминални разходи, платежни нареждания за внесени мито и ДДС. ТД Митница гр. Варна е инициирала проверка на достоверността на митническата стойност на внесените 2 бр. автомобили. С получено писмо peг. 32-258634/03.08.2022 г. от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, е предоставена информация за превозните средства, декларирани за износ в САЩ с местоназначение ЕС, според която декларираната в САЩ стойност на описаните автомобили е значително по-висока от декларираната при вноса в Република България. При така получената информация от вносителя са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена, като в законоустановения срок не са представени допълнителни документи. До дружеството е изпратено съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо peг. 32-279368/22.08.2022 г., относно мотивите за решението на митническите органи и за възможността му за отговор, след което е издадено процесното Решение рег. 32-591671/13.10.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) и в изискуемата писмена форма. Обосновал е обаче извод за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за несъответствието му с материалния закон. Според съда липсата на достатъчно данни за установяването на несъмнената договорна стойност на двата автомобила е следвало да бъде преодоляна от административния орган чрез прилагането на вторичните методи по чл. 74 от МК. Стигнал е до извод, че административният акт също така е издаден при неизяснена фактическа обстановка. В обобщение първостепенният съд е приел, че издаденото решение на Директора на ТД Митница Варна е неправилно и следва да бъде отменено. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Липсват доводи за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда, които да обосноват искането делото да бъде върнато за ново разглеждане. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за правилно като краен резултат при следните коригиращи мотиви: Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на два въпроса обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза. Както е посочил в решението си първостепенният съд и това нееднократно се излага в съдебната практика, безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение на СЕС от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 19. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В този порядък настоящият касационен състав всъщност констатира, че изрично формиран извод по повод доказаност на основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданата МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, в съдебния акт липсва. Първостепенният съд обаче е приел, че административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, на база информацията, предоставена от Американската служба Митници и гранична охрана, която е за декларирана в износна МД цена за автомобилите, значително надвишаваща цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Следва да се посочи, че информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Или писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т.нар. електронна информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията, посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила. Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена и не са представени платежни документи, тя всъщност обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 от МКС. Или следва се изводът, че митническите органи са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че правилно е приложил метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 от МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи е следвало да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52). В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза. Следва да се посочи и че според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо, както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, и като краен резултат за употребяваните автомобили МОС е определена в размер на посочената продажна стойност в износната декларация, към която са прибавени и установените разходи до въвеждането ѝ на територията на Република България. Или по начина, по който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата на касатора, че е доказал посочената в износната декларация стойност да е именно договорната стойност за целите на вноса на спорния автомобил, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика, касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на други относими доказателства, които да подкрепят това деклариране, вкл. и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Отделно дори при съобразяване разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса да може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на автомобилите) логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди, които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил метода по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Първостепенният съд е постановил правилно решение като краен резултат, което при гореизложените мотиви следва да се остави в сила. По отношение на искането за изменение на решението в частта на разноските следва да се посочи, че е приложим редът по чл. 248 от ГПК. По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно чл.628 от ГПК, приложим в съответствие с чл.144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Не са поставени въпроси, които да се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят такива в размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Разноските по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК се възлагат в тежест на Агенция Митници. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид извършената работа от страна на процесуалният представител на дружеството и фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение