Решение № 9238 от 14.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2014 г.

Решение № 9238 от 14.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационната жалба на инспектор ПНП ППС при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново срещу решение № 318 от 9.07.2014 г. по адм. дело № 349/2014 г. на Административен съд Велико Търново. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради материална незаконосъобразност, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на същото с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Златина Личева срещу процесния констативен протокол. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Златина Пламенова Личева-Денева от гр. Велико Търново чрез адв. Тодоров, в представен по делото отговор по касационната жалба и в писмени бележки оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Велико Търново е отменил като незаконосъобразно разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за принудително преместване на паркирано ППС лек автомобил "Фолксваген" с ДК № ВТ 6521 ВН, собственост на Златина Личева-Денева от гр. Велико Търново, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, обективирана в Констативен протокол № 1340 от 23.04.2014 г. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на горната дата около 11.25 часа автомобилът на Личева-Денева е бил паркиран на ул. "Освобождение" № 54. Според докладната на инспектора при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД автомобилът е паркиран при наличие на пътен знак Д-17, без допълнителна табела Т-17 с надпис "нарушителите се отстраняват принудително" върху пешеходна пътека тип 1-18. Нарушението е установено с констативния протокол, фотоснимка на пътен знак-пешеходна пътека Д-17 и фотоснимка на автомобила, паркиран на пешеходната пътека. ПАМ е изпълнена, като автомобилът е репатриран чрез специализиран автомобил на охраняем паркинг. С докладна записка инспекторът е уведомил управителя на дружеството за изпълнението на мярката, наложена за това, че процесното МПС е било паркирано неправилно в нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. В рамките на съдебното производство е разпитан свидетел (съпругът на жалбоподателката), който е свидетелствал, че на мястото, където е паркиран автомобилът, е липсвал знак означаващ, че същият може да бъде репатриран принудително, такъв знак е имало от другата страна на улицата. Заявил е също така, че мястото се намира пред блока, в който живеят и няма други означени паркоместа, които да ползват като собственици. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че процесната ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на материалната му компетентност, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материално-правните разпоредби на Закона за движение по пътищата, тъй като процесното разпореждане за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е издадено при липсата на визираните в хипотезата на правната норма юридически факти, поради което същото е и в противоречие с целите за специалния закон. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Решението е неправилно. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Прилагането на процесната ПАМ се осъществява чрез устно разпореждане, предпоставка за което е преценка на компетентното длъжностно лице, от кръга, очертан с чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, за констатирано от него нарушение по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Предвид задълженията възложени на приложилите ПАМ служители на общинското предприятие, не може да се направи извод, че те отговарят на легалната дефиниция за "длъжностно лице", посочена в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, както и на тази дадена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Задълженията на посочените служители не са свързани с ръководна, специализирана или административна дейност, включително такава по вземане на решение за прилагане на ПАМ, след преценка за извършено нарушение на ЗДвП, в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от същия закон. Предвид изложеното репатриралите автомобила служители не могат валидно да бъдат натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Като е приел, че процесната ПАМ е приложена от компетентен орган, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което наложената принудителна административна мярка бъде обявена за нищожна. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не е представен списък и доказателства за действително направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,