Решение № 198 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 606/2013 г.

Решение № 198 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 606/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от подсъдимия Г. Н. М. и от подсъдимата М. Н. Х., чрез защитата им - адвокат В. Г., против въззивно решение № 15 от 13.01.2013 г. по ВНОХД № 315/12 г. на Апелативен съд гр. Варна, с което е потвърдена присъда № 99 от 4.10.2012 г. по НОХД № 188/2012 г. на Окръжен съд гр. Силистра. В ЖАЛБАТА на подсъдимия Г. Н. М. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК, с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, алтернативно се иска да бъде оправдан по обвинението или - намален размерът на наказанието. По същество се изтъкват следните доводи: апелативният и окръжен съд не са изложили никакви мотиви по възраженията на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия; активният компонент в инкриминираните 235 бр. саксии с конопени растения е минимален 0,11 %, поради което случаят е малозначителен; предметът на престъплението е иззет с протокол за оглед, поради което е извършено процесуално-следствено действие "изземване" и на практика за него се изисква разрешение от съдия, което не е било дадено, т. е. иззетите вещи не следва да се ценят като годни веществени доказателства; местоизвършването на престъплението не е правилно посочено в обвинителния акт и не е изяснено по делото - намерените чували с процесното растение са в съседен имот на ул. "С." №, където подсъдимите нямали достъп, а не на №, поради което те не са осъществили изпълнителното деяние "държане" на инкриминирания предмет; повдигнатите обвинения на подс. М. са за две различни престъпления в два различни имота, а в съдебните актове е прието, че престъпленията са извършени в един и същи имот. Твърди се, че наложените наказания на подсъдимия са явно несправедливи, тъй като не са налице отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. В ЖАЛБАТА на подс. М. Х. се изтъкват всички касационни основания със следните доводи: не е извършено престъпление по чл. 234в НК, тъй като от фактическа страна извършеното съставлява административно нарушение; доказателствата не са събрани по реда на НПК; намерените чували в марихуана са в съседен имот, а не в обитаваният от подсъдимите; веществените доказателства са иззети в нарушение на НПК, без разрешение или последващо одобрение на съда за извършване на претърсване и изземване; присъдата и решението не съответстват на фактическите обстоятелства на повдигнатите обвинения, които са за две различни престъпления в два различни имота, а в съдебните актове е прието друго - че престъпленията са извършени в един и същи имот. Наложеното наказание е явно несправедливо и се иска намаляването му в справедлив размер. Пред касационната инстанция подсъдимият Г. Н. М. се явява лично и с назначеният от съда служебен защитник - адвокат М. от САК, с когото поддържат жалбата и излагат посочените в нея доводи и искания. Подсъдимата М. Х. и защитата й - адвокат В. Г. от АК - гр. Сливен, не се явяват, редовно призовани и не изтъкват уважителна причина за неявяването си. ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира касационните жалби за неоснователни и развива доводи за оставяне в сила на въззивното решение като законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 99/ от 4.10.2012 г. по НОХД № 188/2012 г. на Силистренския окръжен съд подсъдимият Г. Н. М. и М. Н. Х. са признати за виновни в това, че в периода януари - февруари 2012 г., в [населено място], на адрес-ул. "С.", в съучастие с като извършители, засяли и отглеждали 235 бр. растения от вида на конопа, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл. 354в ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а ал. 1 НК за осъдени както следва: подс. М. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и на ГЛОБА в размер на 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин лв./; подс. Х. на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и на ГЛОБА в размер на 7 500 лв./седем хиляди и петстотин лв./ Със същата присъда подсъдимите Г. Н. М. и М. Н. Х. са признати за виновни и в това, че на 23.02.2012 г., в [населено място], на адрес- ул. "С.", в съучастие като съизвършители, в пристройка към имота са държали, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - 1 бр. хартиен чувал с изсушена марихуана с нетно тегло 2.964 кг, със съдържание на наркотично действащия активен компонент тетрахидроканабинол 0.46 тегловни процента, на стойност 17 784 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и вр. чл. 373, ал. 2 НПК, и вр. чл. 58а, ал. 1 НК всеки от тях е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от по ТРИ ГОДИНИ и на ГЛОБА в размер на по 13 000 лв. /тринадесет хиляди лв./. На основание чл. 23, ал. 1 НК на всеки от подсъдимите Г. Н. М. и М. Н. Х. е наложено общо най-тежкото от определените му наказания: от по ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на по 13 000 лв. /тринадесет хиляди лв./. На основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимата М. Н. Х. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимите са осъдени да заплатят разноските по делото. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. По протест на прокурор при СОП за увеличаване на наложеното на подс. М. наказание лишаване от свобода и глоба и по жалба от подсъдимия М., чрез процесуалният му представител, към която се е присъединила и подс. Х., е образувано въззивно производство по внохд № 315/12 г. на Апелативен съд гр. Варна. С постановеното по въззивното дело решение № 15 от 13.01.2013 г. е потвърдена присъда № 99 от 4.10.2012 г. по НОХД № 188/2012 г. на Окръжен съд гр. Силистра. Не са допуснати твърдяните от касаторите съществени процесуални нарушения. Съдебното производство пред СОС е проведено по реда на глава X НПК. Подсъдимите са направили искане за съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Заявили са пред първостепенния съд, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти. Съдът преди да се произнесе по това искане е установил, че събраните в досъдебното производство доказателствени източници са по реда и със способите на НПК като при събирането им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал също, че от тези доказателствени източници се извеждат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и подкрепят признатите от двамата подсъдими факти. Тези процесуални предпоставки са в основата на законосъобразен извод за подкрепяне на самопризнанията на подсъдимите от събраните по делото доказателства в досъдебната фаза, поради което правилно съдът е провел съдебното производство по реда чл. 371, т. 2 и следващи НПК. Неоснователно се твърди в жалбите, че апелативният и окръжен съд не са изложили никакви мотиви по възраженията на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия. В мотивите на съдебните актове се съдържат съображения както по реда на чл. 305, ал. 3 НПК- в присъдата, така и по чл. 339, ал. 2 НПК- във въззивното решение. Нямат опора в данните по делото и доводите, че веществените доказателства процесните 235 стръка конопени растения, отглеждани в саксии и 13 -те броя хартиени чували, пълни със зелена растителна маса, са негодно приобщени веществени доказателства, тъй като били иззети чрез процесуално -следствени действия претърсване и изземване без разрешение или одобрение от съда. Видно от протоколите за извършените процесуално-следствени действия претърсване и изземване на датите 23.02.2012 г. в сграда на ул. "С." в [населено място] и в сграда на ул. "С." № в [населено място] и фото-албумите към тях, същите са проведени с одобрение от съда, постановено в предвидения ред и в срока по чл. 161, ал. 2 НПК, съгласно определение № 43/24.02.12 г. по нчд № 59/12 г. на СОС и определение № 428 от 24.02.12 г. по нчд № 58/12 г. на СОС. По делото е установено, че на адреса на ул. "С." № 16, в [населено място] в една от стаите на къщата -пригодена като парник, са открити и иззети 235 стръка конопени растения. Именно с протоколите за оглед, изготвени по реда на чл. 155- чл. 156 НПК, в присъствието на поемни лица, е описано състоянието на процесните помещения, както и са иззети дактилоскопни следи. За провеждане на оглед на помещения, местности и пр., както и за изземване на предмети и следи от тях, законът не изисква разрешение от съдия. Местоизвършването на престъплението е точно и обстойно описано в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт и то обхваща помещения на процесните два съседни адреса, на практика в един и същ имот, обитаван от двамата подсъдими, за които е безспорно установено, че са ги ползвали. В мотивите на присъдата и решението няма различие с твърдяните в обвинителния акт фактически данни в тази насока, поради което подсъдимите са се защитавали в пълен обем относно характера и причините на обвинението (по фактите и по правото). В констатациите на инстанционните съдилища е прието за установено, че подсъдимите са отглеждали растенията на адреса ул. "С." №, а на № - са държали инкриминирания предмет от 13 броя чували с марихуана, поради което е напълно изяснена по делото връзката и отношението на подсъдимите с предмета на всяко от двете инкриминирани деяния. Невярно се твърди в жалбите, че по делото не било установено подсъдимите да са имали достъп до помещението на ул. "С." № и, че поради това не били осъществили деянието "държане" на инкриминирания предмет. Обратното е вярно. По делото са установени дактилоскопни следи от подсъдимите М. и Х. върху иззетите веществени доказателства - саксиите с коноп, върху външната и вътрешната страна на вратите и върху алуминиево фолио, с което са били облепени стените в помещението на адреса на ул. "С." №. Вярно е, че не са установени годни за изследване дактилоскопни следи, иззети от хартиен чувал от помещението в пристройката на № 14 на същата улица, но това не означава че по делото не е установена пряката връзка между отглеждания от подсъдимите коноп и съхраняваната готова продукция от същото растение, находяща се във веществените доказателства - тринадесетте броя чували с коноп, държани на адреса на "№ 14". В тази насока съставът на ВКС изцяло споделя съображенията на инстанционните съдилища, които са отговорили на доводите на защитата. По делото е прието за установено, че за процесната пристройка със съхраняваната готова продукция от марихуана се е минавало по пътека, започваща от входа на имота, обитаван от подсъдимите и завършваща до същата постройка. Свидетелите Г., Н., С. и А. са изяснили, че имотът и на двата адреса се владее и от двамата подсъдими. Пристройката на адреса на № 14 обективно е част от имота на адреса на № 16, поради което неоснователно се претендира от защитата, че в диспозитива на присъдата, респ. в потвърждаващото я решение, не се съдържали изводи за местоизвършване на престъплението по второто обвинение. Правилен е изводът на съдилищата, че подсъдимите са имали достъп и са посещавали тази постройка, която е част от имота като цяло и поради което са упражнявали фактическа власт върху чувалите с марихуана, складирани в нея. При тези данни изводите за съставомерност на деянията по чл. 354а, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК са законосъобразни. Количеството и общото тегло на предмета на престъплението 61.732 кг, основателно е изведено като обективиращ признак за общата специална цел от субективната страна на деянието - държане на високорисковото наркотично вещество с цел разпространение по чл. 354а, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Неоснователно се твърди, че след като активният компонент в засятите и отглеждани 235 бр. саксии с конопени растения е 0,11 %, случаят следвало да се приеме за маловажен или дори за административно нарушение. Д. е голословен. Според заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза сухата зелена растителна маса от представителните проби от тринадесетте чувала представлява марихуана /коноп, канабис/, с оформени цветни и плодови връхчета. Химическата експертиза на иззетите 235 бр. конопени растения е посочила, че наркотично действащият компонент е 0,11 %, с високо съдържание на канабиниол - една от съставките на марихуаната, която моделира действието на тетрахидроканабинола. В най-висока степен същият този компонент за част от обследвания обект е дори 0.46 %. Вън от тези фактически доводи, ВКС споделя изцяло подробните и аргументирани мотиви на първостепенния съд, които са потвърдени от ВАС относно липсата на основание да се счита, че деянието би могло да се третира и като административно нарушение. Материалната норма на чл. 354в НК препраща изцяло към съдържанието на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Нито специалният закон, нито правната норма на състава на това престъпление определят стойност на инкриминираното процентно съдържание на наркотично действащият активен компонент при отглеждането растения, съдържащи наркотично вещество, в нарушение на предвидените в закона правила. Следователно, деянието ще е съставомерно винаги, когато такива растения се засяват и отглеждат в нарушение на чл. 27 - чл. 29 и сл. от ЗКНВП, поради което правилно съдилищата са отсъдили, че е изключено деянието в конкретния случай да се квалифицира като административно нарушение. Не се откриват и елементи на маловажност на деянието, поради което аргументирано е отхвърлено приложението на чл. 354в, ал. 5 НК. Наказанията са справедливи. Определени са при съобразяване с тежестта на извършените престъпления, броят им в рамките на съвкупността, личността на подсъдимите и възможността за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, вр. с чл. 373, ал. 2 НПК. Всички данни от значение за индивидуализацията на наказанията са отчетени от решаващите съдилища. Правилно наказанията са индивидуализирани при предпоставките на чл. 54 НК и са намалени по размер с една трета, както повелява законът. В изводите за отговорността на подс. М. правилно е отчетено неговото съдебно минало и аргументирано не са намерени основания за приложението на института на чл. 66 НК, а за подс. Х. е направена обоснована, почиваща на закона преценка, че не е наложително същата да търпи наказанието ефективно, поради липсата и на формални на пречки за отлагане изпълнението на наказанието й в максималния предвиден в закона изпитателен срок. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на ВКС, III н. о.