Решение № 12480 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2010 г.

Решение № 12480 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" АД, гр. Смолян, против Решение № 97 от 15.04.2010 г., постановено по административно дело № 288/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед № 21/РД-08-619 от 29.09.2009 г. на Директора на РЗОК - Смолян. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, а в условията на евентуалност, ВАС да отмени обжалваната пред Смолянския административен съд заповед в атакуваната й част. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Директора на РЗОК - Смолян, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за определяне на неустойка поради неизвършване на всички медицински дейности и за неспазване на индикациите за хоспитализация по описаните в заповедта клинични пътеки, ако и да е с осемстраничен обем, на практика не съдържа правните съображения на съда по съществото на спора. Съдът не е обсъдил и не е формулирал правни изводи относно съществените за решаване на делото въпроси от фактическа страна, а именно налице ли е в действителност неизвършване от лечебното заведение на всички медицински дейности и неспазване на индикациите за хоспитализация по цитираните в заповедта клинични пътеки. Преценката на административния орган в това отношение е пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт, и е следвало да бъде проверена от съда въз основа на представените от страните доказателства касателно редовността на формирането й - чл. 168, ал. 1 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а същи и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебният акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. "Обсъждането" на доказателствата с израза "от съвкупната преценка на доказателствата ..." не представлява обсъждане и е категорична индиция за необоснованост на съдебното решение. Сумарното, общо обсъждане на доказателствата представлява съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Следва да се отбележи и, че съдът дължи отговор с решението си на всички относими инвокирани възражения на страните, което в случая също не е сторено. В тази връзка основателно е касационното оплакване за немотивираност на постановеният съдебен акт. В нарушение на горецитираните чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверяваният съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимият обем. Визираните по горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Неизлагането на мотиви и правни изводи представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Иначе казано, като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, без на практика да изложи съображенията си по съществото на казуса, Смолянският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,