Решение № 14086 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2014 г.
ВАСVIII отделение21.12.2015 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4980 гр. София, 17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1853/14 г. по описа на Административен съд - София град, в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14086 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Интро медия" ЕООД, гр. София, жк"Гео Милев", ул. "Н. Коперник" № 28-30, представлявано от управителя Владислав Симов Симов, против решение № 4980 гр. София, 17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1853/14 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2151106752/03.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 1020/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд направил необосновани фактически изводи относно реалността на доставките на услуги по фактурите на "Ист Вест" ЕООД, "Вилда сервиз" ЕООД, "Трансис БГ" ЕООД, "Манчев синтер" ЕООД, "Н и Н Транс" ЕООД, "Игнатов резорс" ЕООД, "Костадинов Инвест" ЕООД, "Марина Динев 55" ЕООД/преобразувано в "Одисея 22" ЕООД, "Орбитекс Ко" ЕООД и "ВПВ Трейд" ЕООД. Неправилно съдът разпределил доказателствената тежест - тя е уредена в специалния чл. 170, ал. 1 АПК вместо в общия чл. 154, ал. 1 ГПК; не изложил собствени мотиви, а възпроизвел тези на органите по приходите; не изпълнил задължителните указания в отменителното решение на ВАС № 1741 от 07.02.2014 г. по адм. д. № 7036/2013 г.; не обсъдил доказателствата. Установена е връзката между преките процесни доставки и извършени последващи доставки от ревизираното лице-получател, а съдът направил необосновани изводи относно тези факти. За предмета на услугите-предпечатна подготовка не се изисква специална квалификация на персонала; в РА липсват мотиви за данъчна измама и решението на съда не съобразено със задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуването на Директивата за ДДС. Иска се отмяна на решението и РА, както и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С решението, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на "Интро медия" ООД, гр. София, против РА № 2151106752/03.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част, с Решение № 1020/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Спорът относно реалността на доставките на услуги по предпечатна подготовка, дизайнерски, рекламни строителни и транспортни услуги и на стоки, като първо условие за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице като получател по фактурите, документиращи тези доставки, е бил за втори път пред първоинстанционния АССГ след отменително Решение № 1741 от 07.02.2014 г. по адм. дело № 7036/2013 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 1754 от 14.03.2013 г. по адм. дело № 6230/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА. Първият касационен състав е приел, че при проверка на материалната законосъобразност на РА АССГ е допуснал съществени нарушения на процесуалните изисквания за постановяването му - съдът въобще не е обсъдил счетоводната експертиза и констатациите в нея от гледна точка спазване на принципа за неутралност на данъка, а данните от ангажираните доказателства за преките доставки от гледна точка, тълкуването на относимите норми на общностното право, съдържащи се в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. На следващо място, съдът е следвало да задължи жалбоподателя да представи документите, въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице и при обсъждането им в съвкупност с останалия събран доказателствен материал да даде отговор на основния спорен въпрос относно реалността на доставките. Съдът е следвало, също така, да обсъди относимостта на доказателствата за последваща реализация на част от доставките. За да отхвърли жалбата против РА в цялата му обжалвана част, с изключение на отказания данъчен кредит от 869 лв. по фактура № 10. 72/03.09.2010 г., издадена от "Игнатов резорс" ЕООД, административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а посоченият по-горе факт с правно значение не е доказан от ревизираното дружество, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съдебен състав подробно е обсъдил представените доказателства относно реалността на доставките на стоки и услуги за предпечатна подготовка, транспортни и строителни услуги по отношение на всеки от деветте преки доставчика, оценил е законосъобразно доказателствената им стойност и е направил обосновани фактически изводи. При това, изцяло е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Съдът е изложил убедителни мотиви за недоказана реалност на фактурираните доставки при установените още при първото разглеждане на делото факти на неоткриване на по-голямата част от доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на всякакви доказателства, а дори и твърдения, къде и с какви персонални и технически средства са извършени процесните услуги. Съдът с основание е взел предвид, че още с оспорването на РА по съдебен ред ревизираното дружество е твърдяло, че услугите са извършвани в неговия офис /стр. 2, ред 8 и 9 от жалбата до АССГ/. Това твърдение, преценено в съвкупност с доказаното наличие на квалифициран персонал у самото ревизирано дружество за извършване на услуги от вида на процесните / списък на работниците на РЛ за ревизираните периоди, възпроизведен и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/, както и на пълната липса на информация за персонални възможности на фирмите-доставчици /дори и трите, открити в ревизионното производство/, с основание е мотивирало първоинстанционния съд да направи извода, че няма убедителни доказателства, че фактурираните услуги са изпълнени от фирмите доставчици. В тази връзка, неоснователно е и касационното оплакване за несъобразяване от страна на съда на представените едва при повторното разглеждане на делото доказателства за последващи доставки на услуги с аналогичен предмет. При доказана възможност на ревизираното дружество да извърши тези доставки със собствени работници и при пълната липса на доказателства за това по отношение на фирмите-преки доставчици, логически не издържа тезата на касатора, че е доказана връзката между фактурите за услуги, по които ревизираното дружество е изпълнител и процесните фактури. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, че предметът на процесните фактури не е бил конкретно определен в достатъчна степен и тази липса не е била отстранена до издаване на ревизионния акт, което е самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит по фактурите, защото е свързано с абсолютната предпоставка за възникването на това право, а именно - притежаването на данъчна фактура, която в достатъчна степен да индивидуализира доставката. В ревизионното производство са представени само рамкови договори и в някои случаи общи по съдържание възлагателни писма, а дори представените при повторното разглеждане на делото приемо-предавателни протоколи са с общо съдържание, като някои от тях дори противоречат по съдържание на договорните клаузи на договорите, с които се твърди, че са свързани. Във връзка с аналогичен случай в главното производство се е произнесъл Съдът на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС с Решение от 08.05.2013 г. по дело С-271/12 г., по следния начин: " Разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота Ч обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 94/5/ЕО на Съвета от 14 февруари 1994 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. " Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване и необсъждане от страна на съда на експертното заключение. Най-напред, експертизата изобщо не съдържа изброяване и дори бегло описание на проверените документи, въз основа на които е извършена. От разпита на вещото лице при първоначалното разглеждане на делото се установява, приетото и от съда, че заключенията на вещото лице се основават главно на представените при повторното разглеждане на делото приемо-предавателни протоколи от ревизираното дружество, което е можело да ги представи при ревизията, ако те са съществували и изобщо не е твърдяло съществуването им при съдебното оспорване на акта. Отделно от казаното за тяхното съдържание, съдът с основание ги е преценявал в качеството им на частни, свидетелстващи документи с оглед момента на представянето им и това, че не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. Фактическият спор дали процесните фактури отразяват реални данъчни събития не е предмет на специални експертни знания, а е същността на спора по фактите пред първоинстанционния съд по оспорването на РА и съдът е който следва да го разреши. На последно място, в съгласие със съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, административният съд е приел, че при недоказана реалност на доставките по процесните фактури, добросъвестността на получателя по тях е изключена, като правото на данъчен кредит не е отказано нито поради неоткриването на доставчиците на адресите им, нито само поради липса на персонален и технически капацитет, а защото резултатът от изпълнението на фактурираните услуги не е доказано да е наличен при ревизираното лице. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение