Решение № 5264 от 17.5.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение17.05.2023 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1567/25.08.2022 год. постановено по адм. д. 1606/2021 год. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Столична здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ "Д-р С. Чакърова - Индивидуална практика за първична медицинска помощ", ЕИК 115538842, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, сумата от 1000 /хиляда/ лева разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ подадена чрез пълномощника гл. юрк. Колева срещу Решение 1567/25.08.2022 г. постановено по адм. д. 1606/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена по жалба на ЕТ "Д-р С. Чакърова - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕИК 115538842 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Цар Освободител 13, ет. 4, чрез адв. Димова Заповед за налагане на санкция РД-12-51/26.04.2021 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на изпълнителя на медицинска помощ е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 (петдесет) лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на съда за издаване на процесната заповед за налагане на санкции в противоречие с приложимите материалноправни норми. По съображенията в касационната жалба касаторът моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание се представлява от пълномощника гл. юрк. Колева, поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК относно заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Д-р С. Чакърова - индивидуална практика за първична медицинска помощ" гр. Асеновград чрез пълномощника адв. Димова в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според ответника правилно решаващият съд е приел, че материалноправните основания за налагане на санкция не са налице. Доктор Чакърова е извършвала дейност и за нея не е съществувало задължението по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото намира следното: касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ "Д-р С. Чакърова - индивидуална практика за първична медицинска помощ" против заповед РД 12-51 от 26.04.2021 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл.408, ал.1, т. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 423, ал. 2 и чл.432, ал.З от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022 г. за нарушение на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. на ИМП по изпълнение на договор 227384/14.02.2020 г. за оказване на извънболнична медицинска помощ е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева на основание чл. 418, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. От фактическа страна е установено, че между НЗОК и ЕТ Д-р С. Чакърова ИППМП е сключен Договор 227384/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ със срок на договорното правоотношение - за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и е в сила до приемането на нов НРД или анекс към него. За изясняване на обстоятелствата по писмо от 17.08.2020 г. от управителя на НЗОК със Заповед РД-18-1046/29.09.2020 г. директорът на СЗОК, на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, е разпоредил да бъде извършена проверка на адреса на лечебното заведение за изпълнението на Договор 227384/14.02.2020г. със срок на проверката 29.09.2020г. - 07.10.2020г. За резултатите от проверката е изготвен Протокол РД-18-1046-1/ 02.10.2020 г. В протокола е отразено, че в СЗОК няма постъпили уведомления от д-р Чакърова за временна неработоспособност за периода от 31.03.2020 г. - 14.07.2020 г. посочен в писмото от 17.08.2020 г. Констатирано е наличие на декларации от д-р Офелия Минева - ОПЛ от дата 18.02.2020 г. за заместване на д-р Чакърова, когато не може лично да изпълнява задълженията си за периоди, различни от посочения, а именно: от 19.02.2020 г. - 21.02.2020 г. и от 20.08.2020 г. Според констатираното при проверката, в периода от 31.03.2020 г. до 14.07.2020 г. д-р Чакърова е извършила медицински прегледи, за които е издавала амбулаторни листове /АЛ/ по диспансерно наблюдение, детско здравеопазване, профилактика над 18 г. и също така е издавала такива от проведени консултативни прегледи, които е отчитала към НЗОК. Същите са отчетени и заплатени от НЗОК (с изключение на АЛ 4190, 4275, 4398, 4892, 4991 и 5197) в размер на общо 4 268 лв. В тази връзка е съставен и връчен на д-р Чакърова Протокол за неоснователно получени суми РД-18-1046-2/02.10.2020 г. Не е установено от данните по административната преписка за процесния период д-р Чакърова да е подавала уведомление до СЗОК за настъпили промени, свързани с отсъствието й или промяна в графика на прием на пациенти. Така посочените обстоятелства са определени от проверяващите органи като нарушения на чл.122, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г. във връзка с чл.55, ал.2, т.6а от ЗЗО, във връзка с чл.140, ал.3 и ал.5 от НРД за МД 2020-2022г. В хода на проверката д-р Чакърова е представила становище от 05.10.2020 г. до директора на СЗОК, в което е посочила, че действително през проверявания период са й издавани болнични листове като ФЛ, но представляваното от нея лечебно заведение /ЛЗ/ е изпълнявало задълженията си по договора с НЗОК. На 12.10.2020 г. д-р Чакърова подава възражение до СЗОК срещу протокола от извършената проверка, в което поддържа, че не е извършено нарушение на чл.122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като за периода на издадените й болнични листове за временна неработоспособност (31.03.2020 г. - 14.07.2020 г.) е избрала да не се съобрази с препоръчаното й лечение, за да има възможност да се грижи за пациентите си. Посочено е във възражението, че д-р Чакърова стриктно е спазвала графика си за този период, вкл. е извършвала консултативни, профилактични и диспансерни прегледи, поради което не счита, че е следвало да уведомява СЗОК, че ще отсъства. Възражението е подадено и до Арбитражна комисия по чл.75 от ЗЗО. Видно от извлечение от Протокол 13/03.11.2020 г., Арбитражната комисия, определена със Заповед РД-09-26-3/14.08.2020 г. на директора на СЗОК, е разгледала възражението на д-р Чакърова против констатациите на длъжностните лица от СЗОК като поради равен брой противоположни гласове при проведеното гласуване (3:3), е предоставила протокола на директора на СЗОК с оглед възможността същият да наложи санкция. При упражняване на тези правомощия директорът на СЗОК е издал обжалваната в първоинстанционното производство Заповед за налагане на санкции РД-12-51/26.04.2021 г. Административен съд Пловдив е отменил заповедта за налагане на санкции, приемайки, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, мотивирана е, като не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразна, тъй като административният орган не е доказал фактите, от които черпи правомощието си да наложи санкция от вида на процесната. Първоинстанционният съд е приел, че през процесния период, за който са й издадени болнични листове, д-р С. Чакърова не е отсъствала от работа и е преглеждала пациенти, т.е. изпълнявала е реално задълженията си по сключения индивидуален договор. Според съда наличието на издаден болничен лист не е елемент от фактическия състав на нарушението и сам по себе си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби. По делото е установено, че д-р Чакърова не е уведомила СЗОК за разрешения ѝ отпуск по болест, поради което административният орган е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева за неизпълнение на задължението по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. да уведоми при отсъствие в срок до три работни дни Районната здравноосигурителна каса за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. За да е осъществен фактическият състав на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. е необходимо едновременно наличие на две предпоставки: 1. изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал и 2. в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да не е уведомил РЗОК за отсъствието си писмено или по електронната поща. В настоящия случай посочените материалноправни основания за налагане на санкция не са налице. По делото е установено, че д-р Чакърова не е отсъствала и е извършвала консултативни, профилактични и диспансерни прегледи на осигурени лица в пациентската ѝ листа. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че д-р Чакърова, независимо от здравословното ѝ състояние, е извършвала дейност и за нея не е съществувало задължението вменено ѝ от хипотезата на нормата по чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2022 - 2022 г. - да уведоми СЗОК за своето отсъствие. При липсата на фактическо отсъствие изпълнителят на медицинска помощ не е бил длъжен в срок до три работни дни считано от деня на отсъствието да уведоми СЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща подписано с електронен подпис. Същата не е извършила нарушение, което да може да бъде подведено под хипотезата на посочената норма и да бъде основание за налагането на санкция с процесната заповед. Както правилно е приел решаващият съд, наличието на издадени болнични листове само по себе си не поражда задължение за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и при наличие на реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. Предвид липсата на фактическо отсъствие на д-р Чакърова, която е продължила да работи, не е възникнало основание да уведоми РЗОК/СЗОК за отсъствието си по смисъла на чл. 122, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. В този смисъл е и сложилата се практика на ВАС - решение 5598 от 11.05.2021 г. по адм. д. 3009/2021 г., решение 5236 от 23.04.2021 г. по адм. д. 1915/2021 г., решение 6032 от 19.05.2021 г. по адм. д. 2245/2021 г., решение 3201 от 27.03.2023 г. по адм. д. 6420/2022 г., всичките на VІ отд. на ВАС. Решението на Административен съд Пловдив, с което заповедта за налагане на санкция е отменена като незаконосъобразна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника в касационното производство за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото не надхвърля размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,