Решение № 147 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2009 г.

Решение № 147 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от: Петко Георгиев Царев от гр. Пловдив и от Маргарита Петкова Царева от гр. Пловдив, против решение № 1260/28.11.2008 г., постановено от Административен съд - Пловдив, I отделение, ХII състав, по адм. д. № 973/2007 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в законния срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Петко Георгиев Царев от гр. Пловдив, против заповед № ОА-1715/25.09.2003 г. на Кмета на община Пловдив, с която е одобрена застроената част на имот пл. № 89 по стар кад. план на квартал "Северно от панаира" от 1952 г., попадащ в обхвата на действащия кад. и рег. планове на кв. "Димитър Петров", гр. Пловдив, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед са спазени разпоредбите на закона и Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията, като същата не противоречи и на разпоредбите на последващата Наредба № 7/2003 г. Съобразно оспорената заповед от стар имот 89 /целият с площ от 15 967 кв. м, записан в разписния лист на Георги и Иванка Димитрови Кръшкови - наследодатели на жалбоподателя/, са определени като незастроени 9744 кв. м и като застроени 6223 кв. м. От заключението на вещото лице е установено, че съобразно действащия рег. план, процесният имот попада в УПИ 1 - комплексно жилищно строителство от кв. 1, в УПИ II - детска градина и УПИ V - обществено строителство от кв. 1. По отношение на последно посочените два урегулирани имота е констатирано, че същите за незастроени. В УПИ 1 - комплексно жилищно строителство от кв. 1 е констатирано наличието на осъществен десететажен жилищен блок и започнало строителството на нов жилищен блок в съответствие със строително разрешение № 41/15.05.1990 г. Заповедта е съобразена с посочените жилищни блокове и необходимата прилежаща площ към тях. В касационните жалби се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие със закона, изразяващи се в следното: Неправилно административният съд е приел за безспорно установено, че УПИ 1,отреден за комплексно жилищно строителство е застроен при спазване на всички нормативни изисквания с един десететажен блок, както и че е започнало строителството на втори шестетажен жилищен блок съгласно разрешение за строеж № 41/15.05.1990 г. Неправилно е приел и че "законно разрешеният строеж" е бил започнал към 1.03.1991 г. съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Твърдението за наличие на два жилищни блока и започнало строителство на трети жилищен блок се съдържат в удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, въз основа на което е издадена процесната заповед. По делото липсват достатъчно убедителни доказателства, които да установяват по безспорен начин, че в УПИ I е бил започнал "законно разрешен строеж" към 1.03.1991 г. Според процесуалната норма на чл. 170 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При така установената тежест на доказване, кметът на общината не е доказал по безспорен начин наличието на предпоставките, даващи право да се приеме, че към 1.03.1991 г. е бил налице започнат законно разрешен строеж. В съдебно заседание жалбоподателят Петко Царев прави следните доводи: Подкрепям жалбата на адвокат Йотова, като искам да допълня, че започнатото строителство упоменато в т. 3 и т. 4 на техническата експертиза на инж. Васил Герасимов от дата 29.02.2008 г. по дело № 973/2007 г. по описа на АС Пловдив не може да бъде считано за груб строеж или сграда, тъй като не е изпълнен покривът. Дефиниция на "груб строеж" е посочена в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Извършените строително-монтажни работи биха могли да бъдат считани за подобрения по смисъла на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 72 Закона за собствеността. Разрешение за строеж № 41/15.05.1990 г. и протокол за определяне на строителна линия № 15/26.06.1990 г., приложени по делото касаят строежа на блок 3023. От протокола за определяне на строителна линия и ниво ясно се вижда, че в съседство на блок 3023 е построен блок 3024, а в скицата на вещото лице блок 3024 не е отбелязан. Считам, че неправилно е прието разрешение за строеж № 41/15.05.1990 г. Разрешението за строеж на блок 3023 е издадено на името на общинска фирма "Пловдивинвест", гр. Пловдив преди повече от 13 години преди издаване на оспорваната заповед от 25.09.2003 г. Към тази дата разпоредбите на чл. 67 от Закона за собствеността са били в сила. В сила са били и разпоредбите на чл. 153, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Изхождайки от споменатите разпоредби правото да се построи сграда върху имота, чиято застроена площ се определя с процесната заповед е погасено по давност още през 1995 г. в полза на собственика на земята, тъй като не е завършен грубият строеж и разрешението за строеж е загубило правно действие през същата година, като няма данни за презаверяване на същото по смисъла на чл. 153, ал. 3 ЗУТ и следователно одобреният проект губи правно действие, поради незавършен груб строеж. Към 1995 г. са бил в сила разпоредбите на чл. 227, ал. 3 и 4 от ППЗТСУ /отм., ДВ, бр. 1 от 2001 г./. Изхождайки от така споменатите разпоредби и изтекла давност имотът е подлежал на изземване по смисъла на § 4г от ПЗР на ЗСПЗЗ. На 19.09.2006 г. кметът на община Пловдив сключва три договора за продажба, приложени по делото, касаещи имота, предмет на процесната заповед. Те са сключени след образуване на дело № 18525/2005 г. по описа на ОС Пловдив за оспорване на решение № 2043А/13.11.2003 г. на ОСЗГ Пловдив, с което се отказва възстановяването на имота, предмет на обжалваната заповед по настоящото дело. Договорите са сключени на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост и § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността. и Споменатите разпоредби дават право на лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 г. да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерски съвет. Видно е обаче, че с разрешение за строеж № 41/15.05.1990 г. е дадено на общинска фирма "Пловдивинвест", гр. Пловдив, а не на някое от трите дружества по договорите. Моля, като вземете предвид казаното да тук, да отмените решение № 1260/28.11.2008 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 973/2007 г. и да отмените и определите, като незаконосъобразна заповед № ОА-1715/25.09.2003 г. на кмета на община Пловдив, с която заповед, неправилно е определена застроената площ в частта, отнасяща се до площта, засегната от започнатото изграждане на шестетажен жилищен блок. Ответната страна - Кметът на община Пловдив и заинтересованите страни: Стоян Василев Стоянов, Пенка Василева Касапетева, Надежда Дамянова Гамова, Еленка Димитрова Миланова, Блага Димитрова Григорова, Румяна Димитрова Лисичкова и Богдан Рангелов Ботев - редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение по същество за неоснователност на подадените жалби, както следва: Неоснователни и незаконосъобразни са посочените в жалбата касационни основания. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и процесната заповед № ОА-1715 от 25.09.2003 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрена застроената част на имот пл. № 89 по стар кадастрален план на кв. "Северно от панаира" са законосъобразни по съображенията, които подробно е изложил съдът в решението си и които следва да бъдат споделени. Застроената част на поземления имот е определена при спазване на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията, като са съобразени чл. 23, ал. 2 и чл. 22 от Наредбата и текстовете на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии, като не са нарушени материалният и процесуалният закон при постановяването на акта, поради което и правилно е отхвърлена жалбата. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил събраните по делото доказателства, релевантни за спора, направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат като краен резултат на материалния закон. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, част от процедурата по възстановяване правото на собственост върху бивши зем. земи, в което производството адм. орган, респективно - съдът при обжалване на адм. акт, изследва само дали правилно е определена застроената и свободна площ от процесния имот съобразно установеното върху имота фактическо строителство и правилата на приложимата Наредба за правила и нормативи за устройство на територията. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ се издава след влизане в сила на заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4, тъй като същото следва да съдържа размера на застроената, респективно - свободната площ от имота, определени в производството по чл. 11, ал. 4, както и информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ във връзка с преценката за възстановяване на правото на собственост върху имота, включваща и дали извършеното строителство върху имота е законно и дали е започнало към 1.03.1991 г., са обстоятелства, релевантни в друго производство и преценката им е от компетентност на друг административен орган - на ОСЗ /бивша ОСЗГ, ПК/, която се произнася по възстановянето на правото на собственост върху бившата зем. земя, съответно - на съда, но в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Изложените в касационните жалби доводи са относими към наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и не са относими в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с оглед на което представляват неоснователни доводи за отмяна на оспореното съдебно решение. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни и постановеното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, IV-то отделение,