Решение № 15536 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2009 г.

Решение № 15536 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община против решение № 32/08.05.2009 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6844/2008 г., с което е отменена негова заповед № РД-20-45/21.10.2008 г., издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване от Янчо Анастасов Перчемлиев и Драга Маринова Кръстева-Перчемлиева на строеж: "Задна жилищна сграда с площ от 16, 43 кв. м" в ПИ 316, представляващ част от УПИ VI-316, 317, 318, кв. 107 по плана на гр. София, м. "Лозенец" II част, с административен адрес: ул. Миджур № 45. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът Янчо Атанасов Перчемлиев оспорва жалбата. Ответникът Драга Маринова Кръстева-Перчемлиева не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е недопустимо и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна-издадена при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, във връзка с чл. 196, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ЗУТ, преди и без административният орган да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на чл. 35 АПК, както и в противоречие и при липса на законова предпоставка по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Елемент от фактическия състав на правомощието на кмета да разпореди премахване на строеж по чл. 195, ал. 6 ЗУТ е той да не може да бъде поправен или заздравен. Фактическа констатация за такава невъзможност не съдържа нито заповедта, нито констативния акт, към който тя препраща. Напротив от техническата експертиза по делото се установява, че през м. ноември 2008 г. е извършен укрепителен ремонт на сградата, след който строежът е стабилен, безопасен и годен за ползване. Следователно и към издаване на обжалваната заповед е съществувала възможност за поправяне и заздравяване на строежа с извършване на основен ремонт, за какъвто собствениците са могли законосъобразно да бъдат задължени - чл. 195, ал. 4 вр. § 5, т. 42 ДР на ЗУТ. След като е налице такава възможност премахването на строежа като крайна мярка е незаконосъобразно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че няма допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Съгласно ал. 1 на същия текст състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на общината. Това е направено. Комисията е изготвила констативен протокол от 07.07.2008 г. Той е съобщен на собствениците на строежа и същите са направили писмени възражения по него с писмо от 26.08.2008 г., към което прилагат и писмени доказателства. Така изслушването им е в писмена форма, за което няма пречка в закона. Правилен и обоснован е правният извод на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на кумулативно предвидените в чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на сградата, поради което обжалваното решение за отмяната й следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,