Решение № 15608 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2019 г.

Решение № 15608 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 185 и следващите АПК. Образувано е по протест на Главния прокурор на Република България срещу чл. 44, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав на Република България /ППЗРАСРБ/. В протеста се твърди, че разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ противоречи на разпоредбата на пар. 5 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗРАСРБ, тъй като тази разпоредба предвижда запазване като безсрочни на трудовите правоотношения на лицата, които към влизането в сила на закона заемат научно-преподавателска или научна длъжност и притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания. Според протеста разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ, според която нов срочен трудов договор със същото лице, което е било назначено на длъжността "асистент" не може да сключва, няма законова опора, тъй като ЗРАСРБ не въвежда подобно ограничение. Нормата на чл. 17 ЗРАСРБ въвежда единствено изискването за срочност на трудовото правоотношение за академичната длъжност "асистент" и препраща към Кодекса на труда, но не ограничава работодателя и служителя при постигнато от тях съгласие да встъпят в ново срочно правоотношение след изтичане на срока на договора. Доколкото нормата на чл. 17 от ЗРАСРБ препраща към КТ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ предвижда изрична възможност за сключване на повторен срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Ответникът по протеста- Министерският съвет на Република България чрез своя пълномощник намира протеста за неоснователен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадения протест. Настощият съдебен състав намира подадения протест за процесуално допустимо съгласно чл. 186, ал. 2 АПК. Оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен административен акт, както и целият подзаконов нормативен административен акт е издаден въз основа на законова делегация и от компетентен орган. По начало издаването на нормативни административни актове е изрична компетентност на органа, предвиден в Конституцията, закон или указ. В случая материалната компетентност на органа е определена със закон-пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗРАСРБ. При постановяването на подзаконовия нормативен акт са спазени разпоредбите на чл. 26- 28 от Закона за нормативните актове. Както се посочи, в протеста се претендира отмяната на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ поради нейното противоречие с чл. 17 ЗРАСРБ, с пар. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ, какт и с чл. 68, ал. 4 КТ, тоест оспорва се подзаконовата нормативна разпоредба като материалнонезаконосъобразна. За да се произнесе по претендираната материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба на ППЗРАСРБ, настоящият съдебен състав взе предвид: Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗРАСРБ академичните длъжности са "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор". Разпоредбата на чл. 54 от Закона за висшето образование /ЗВ0/ постановява, че академичните длъжности, с изключение за длъжността "асистент" се заемат по трудов договор за неопределено време. Според чл. 54, ал. 3 ЗВО длъжността "асистент" се заема по срочен трудов договор за срок не по-дълъг от пет години. В чл. 17, ал. 1 от ЗРАСРБ е постановено, че висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" по срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда /КТ/. Условията и реда за заемане на академичната длъжност "асистент" са детайлизирани в ППЗРАСРБ, като чл. 44, ал. 1 сочи, че на длъжност "асистент" може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното звено съгласувано с ръководителя на приемащото структурно звено на трудов договор за срок не по-дълъг от две години. Според ал. 2 на чл. 44 ППЗРАСРБ на длъжност "асистент" може да бъде назначено и лице, което не е докторант. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното звено съгласувано с ръководителя на приемащото структурно звено на трудов договор за срок не по-дълъг от четири години. В срока на договора лицето, заемащо длъжността "асистент", предприема действия за придобиване на образователна и научна степен "доктор"- чл. 44, ал. 3 ППЗРАСРБ, а според чл. 44, ал. 4 след изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва. С нормата на пар. 5 ПЗР на ЗРАСРБ се уреждат правата на лицата, придобили научни степени и научни звания по отменения Закон за научните степени и научните звания, които права като участие, предимство при участие в конкурси и други се запазват. Трудовите правоотношения на тези лица, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност и притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: 1. за "асистент", "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" I, II и III степен - на академичната длъжност "главен асистент"; 2. за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната длъжност "доцент"; 3. за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор". Според пар. 5, ал. 4 ПЗРЗРАСРБ трудовите правоотношения на такива лица, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: 1. за "асистент", съответно "научен сътрудник" III степен - на академичната длъжност "асистент"; 2. за "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" II и I степен - на академичната длъжност "главен асистент"; 3. за "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" - на академичната длъжност "доцент"; 4. за "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" - на академичната длъжност "професор". Разпоредбата на пар. 5, ал. 5 постановява, че лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на академичната длъжност "асистент", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор". В протеста се развиват доводи, че всички тези правоотношения, включително и назначаването на академичната длъжност "асистент" в хипотезата на пар. 5, ал. 4, т. 1, както и в хипотезата на пар. 5, ал. 5, са безсрочни трудови правоотношения. Според протеста разпоредбите на ППЗРАСРБ не отчитат разликата в характера на трудовите правоотношения на лицата, придобили научни звания по реда за Закона за научните степени и научните звания /които по твърденията в протеста са безсрочни/, включително и за длъжността "асистент", а предвиждат и невъзможност за сключване на нов срочен трудов договор за тази длъжност, като по този начин правилникът въвежда по-рестриктивен режим от заложения от законодателя. В разглеждания аспект следва да се подчертае, че съгласно чл. 34 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, който Указ е част от действащото право, с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. В случая с нормата на пар. 5 ПЗР на ЗРАСРБ се уреждат прилагането на разпоредбите на по-новия ЗРАСРБ към висящите правоотношения по отменения Закон за научните степени и научните звания. Новият ЗРАСРБ съгласно преходната норма на пар. 5 запазва трудовите правоотношения на посочените в преходната норма лица, но на новите по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗРАСРБ академични длъжности. В случая обаче трудовите правоотношения на посочените лица, които се запазват на длъжността "асистент" не са безсрочни, както се твърди в протеста. И в двете хипотези -на пар. 5, ал. 4, т. 1 и на пар. 5, ал. 5 трудовите правоотношения за длъжността "асистент" са срочни, тъй като както ЗВО- чл. 54, ал. 3, така и ЗРАСРБ- чл. 17, ал. 1 разпореждат императивно срочност на договорите за длъжността "асистент". Според изменението на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ (ДВ, бр. 101/2010 г.) длъжността "главен асистент" може да се заема само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област, поради което с § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ се предвижда лицата, заемащи длъжността "старши асистент" и "главен асистент" да се преназначават на академичната длъжност "асистент" в случай, че в срок до четири години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор". Посочената правна уредба предвижда заемащите длъжността "главен асистент" по безсрочно трудово правоотношение да се преназначават на длъжност "асистент", и то по срочно трудово правоотношение съгласно чл. 54, ал. 3 ЗВО, съответно чл. 17 ЗРАСРБ, ако заемащият длъжността не е придобил образователна и научна степен "доктор" с изтичане на четиригодишния срок по § 5, ал. 5 ПЗР на ЗРАСРБ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, например решение № 3/2017 г. по гр. д. № 2135/2016 г. на Четвърто гражданско отделение при ВКС. Поради това неоснователна е направената в протеста трактовка на нормата на пар. 5 ПЗР на ЗРАСРБ като предвиждаща назначаването на длъжноста "асистент" по реда на тази норма на безсрочно трудово правоотношение. Напротив, законодателната воля и съгласно тази преходна разпоредба е запазването на длъжността "асистент" да е по срочно правоотношение, което в синхрон с общия принцип и на ЗВО и на ЗРАСРБ за срочност на трудовия договор на тази длъжност. Както се посочи вече, според чл. 54, ал. 3 Закона зи висшето образование длъжността "асистент" се заема със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години. Тоест законът допуска максимален срок на срочното трудово правоотношение до 5 години. При определените две години по чл. 44, ал. 1 ППЗРАСРБ този срок при повторен срочен трудов договор няма да бъде преминат, но при срочен трудов договор от 4 години по чл. 44, ал. 2 от Правилника този срок ще бъде надминат и ще противоречи както на ЗВО, така и на ЗРАСРБ. От друга страна не може да се допусне различно третиране на лицата, назначени по срочен трудов договор за две години и тези по срочен трудов договор на четири години. Недопускането на повторен срочен трудов договор е в съответсвие с чл. 54, ал. 3 ЗВО, както и с целта на новия ЗРАСРБ. В този смисъл следва да се има предвид, че академичната длъжност "асистент" е най-ниската академична длъжност, с която започва академичното израстване, пореди което са поставени условията за срочност на трудовия договор за тази длъжност, в който срок лицата да придобиват образователна и научна степен доктор с цел мотивирането им към научно и академично израстване. Придобиването на образователна и научна степен доктор е условие за кандидатстване за академичната длъжност "главен асистент". Срочността на договора за академичната длъжност "асистент" и забраната на чл. 44, ал. 4 от ППЗРАСРБ за нов срочен трудов договор е гаранция за развитието и обновяването на академичния състав. Затова с оспорената разпоредба на чл. 44, ал. 4 от ППЗРАСРБ е поставен краен срок, в който следва да се освободи заеманата длъжност "асистент". Законодателят и издателят на подзаконовия нормативен акт са поставили условия за срочност на трудовия договор за длъжността "асистент" без право на продължаване на този срочен трудов договор като защита на приемствеността в академичния състав и същевременно възможност за подновяването на този състав. Поради това нормативно поставеният императивен краен срок, в който трябва да се освободи заеманата длъжност "асистент" без право на нов срочен договор не противоречи на разпоредбите на ЗВО, на разпоредбите на ЗРАСРБ, включително на преходната норма на пар. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ, а твърденията в протеста за противоречие на оспорената разпоредба на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ с постановките на ЗРАСРБ са неоснователни. Оспорената норма на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ не е материалнонезаконосъобразна като противоречаща на чл. 68, ал. 4 КТ поради следните съображения: Действително посочената норма от КТ предвижда сключването на нов срочен трудов договор, но той се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Сключването на повторен срочен трудов договор е само в случаите, в които първият срочен трудов договор, свързан с дейности, които нямат краткотраен, временен или сезонен характер, е бил по-кратък от една година. Поради това вторият срочен договор може да се сключи при тези условия само веднъж най-малко за една година. Тези основания не са аналогично относими към разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ, която третира временния характер на трудовото правоотношение за академичната длъжност "асистент" в друг смисъл и поставя забраната за сключването на нов срочен трудов договор за длъжността "асистент". Предвид изложеното оспорваната разпоредба на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ като материалнозаконосъобразна не подлежи на отмяна поради противоречието с нормативен акт от по-висока степен. Подаденият протест за отмяната на нормата на чл. 44, ал. 4 ППЗРАСРБ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,