Решение № 3486 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ТНД Пропърти ЕООД гр. Казанлък, чрез процесуален представител, срещу Решение 331/25.07.2022г., постановено по адм. дело 82/2022г. на Административен съд Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу Народно събрание на Р. България, Национална агенция за приходите и Върховен административен съд, за солидарно заплащане на следните суми: 1. Сума в размер на 61 160лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата; 2. Сума в размер на 18 653.80лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2019г. до датата на предявяване на иска; 3. Сума в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата и 4. Сума в размер на 3 050лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2019г. до датата на предявяване на иска. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че неправилно съдът е отхвърлил предявените субективно и обективно съединени искове срещу тримата ответника, тъй като нормите на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/ и чл. 75, ал. 3 от ЗДДС /отм/ предвиждащи забрана за упражняване право на ДК само поради непредставяне на регистрационен опис в 45-дневен срок от датата на регистрация , въпреки наличието на останалите предпоставки, по същество противоречи на принципите залегнали в Директива 2006/112/ЕО тези на пропорционалност и данъчен неутралитет, поради липса както на злоупотреба, така и поради липса на вреда за бюджета. Задължението за предоставяне на опис в определен срок не спомага за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане по смисъла на 273 от Директива 2006/112/ЕО. Сочи се, че нормите са отменени, като законодателят е посочил като мотив намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи. Счита се, че тъй като Народното събрание е променило закона едва 11 години след влизане на страната в ЕС, то с бездействието си законодателя е поддържало нормативни условия, пречещи на реализиране правото на ДК в нарушение на принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. По отношение на Националната агенция по приходите се сочи, че тя в продължение на години автоматично е отказвала признаване право на ДК в случаите в които преклузивния срок за представяне на описа не е спазен, без да изследва дали са налице данни за това и доколко това закъснение би имало последствия върху ефективността на събиране на ДДС или съществува риск за данъчна измама. Касаторът посочва, че в конкретния случай данъчната администрация е имала цялата информация към момента на упражняване на правото на ДК от дружеството, като формалния отказ е в противоречие с практиката на Съда на ЕС, както и с принципите залегнали в Директива 2006/112/ЕО. По отношение ответника ВАС е посочено, че при разпределение на доказателствената тежест и при постановяване на решението си, той не се е съобразил също с основните принципи на правото на ЕС не е извършил преценка за съвместимостта на националните норми и данъчната практика с правото на ЕС. Предвид горното се счита, че първоинстанционния съд неправилно е отхвърлили исковете срещу тримата ответника, като не е съобразил основно, че отменените норми от ЗДДС касаещи право на претендиране на ДК за налични активи и получени услуги преди регистрация са били в явно противоречие с основните принципи за данъчен неутралитет и пропорционалост посочени в Директива 2006/112/ЕО. Касаторът сочи, че в оспореното решение липсват изложени мотиви, по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК, а изложените такива са декларативни поради липсата на правни и логически съображения развити от първоинстанционния съд. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АС Стара Загора и за постановяване на ново с което да се уважат изцяло исковете на дружеството срещу тримата ответника. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Първият ответник по касация Народно събрание на Р. България оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, чрез процесуален представител, а по същество на спора изразява становище за неоснователност на касационното оспорване, като сочи, че в практиката си СЕС приема, че преклузивен срок, чието изтичане води до санкциониране на данъчнозадължено лице, което не е положило достатъчна грижа и е пропуснало да поиска приспадане на ДДС по получени доставки, като го лишава от право на приспадане на ДДС, не може да се смята за несъвместимо с режима, установен от Директива за ДДС, при положение, че този срок се прилага по един и същи начин за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното право и на правото на ЕС, ккато и, че този срок не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на ДДС. По подробно изложени доводи се моли за оставяне на оспореното решение в сила и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Вторият ответник по касация Национална агенция по приходите оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор, чрез процесуален представител. По същество на спора изразява становище за неоснователност на касационното оспорване, тъй като правилно АС Стара Загора е приел, че не е налице вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. По подробно изложени доводи се моли за оставяне на решението в сила и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третият ответник Върховен административен съд, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че е правилно решението на АС Стара Загора за липсата на предпоставки за реализиране отговорността по реда на чл. 2в от ЗОДОВ. По подробно изложени съображения се моли за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, която обосновава правен интерес от касационното оспорване, доколкото обжалваното съдебно решение е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по предявени от ТНД Пропърти ЕООД субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу Народно събрание на Р. България, Национална агенция за приходите и Върховен административен съд, за солидарно заплащане на следните суми: 1. Сума в размер на 61 160лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата; 2. Сума в размер на 18 653.80лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2019г. до датата на предявяване на иска; 3. Сума в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата и 4. Сума в размер на 3 050лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2019г. до датата на предявяване на иска. За да постанови своя акт първоинстанционния съд е установил следните факти: На 10.06.2016г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 144, том II, дело 323/2016г. ищецът ТНД Пропърти ЕООД е закупил недвижим имот за сума от 271 000лв. Издадена е фактура 129/10.06.2016г., вкл. от дружеството в дневника за покупки за данъчен период 17.06.-30.06.2016г. На дружеството е била възложена ревизия, завършила с РА Р-16002416007004-091-001/21.12.2016г., с който на ТНД Пропърти ЕООД е отказано право на ДК по посочената по-горе фактура, предвид нормата на чл. 75, ал. 3 от ППЗДДС. Прието е, че дружеството не е изпълнило едно от регламентираните кумулативно изискуеми се условия за възникване право на ДК по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/ не е представен регистрационен опис по образец за наличните активи към датата на регистрацията по този закон и да е подадена не по-късно от 45 дни от датата на регистрацията. След обжалване на процесния РА пред Административен съд Пловдив, последния с решение 1427/04.08.2017г., постановено по адм. дело 608/2017г. е отхвърлил жалбата. Като мотив е посочено, че съгласно чл. 180 и чл. 182 от Директива 2006/112/ЕО на данъчнозадължено лице може да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по време на данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба, като към тези условия е правилото на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/. Изпускането на предвидения 45-дневен срок преклудира правото на дружеството да претендира приспадане на ДК. С решение 5227/23.04.2018г., постановено по адм. дело 10823/2017г. на ВАС е оставено в сила решението на АС Пловдив. ВАС изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд, като е приел, че съставянето на регистрационен опис на налични активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/ и подаването му в предвидени от закона преклузивен срок е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане и изтичането на срока, без да е подаден опис препятства възникването на право на приспадане на ДК. Според ВАС ограничението в чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/, не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. АС Стара Загора е приел предявените искове за допустими доколкото с предявените искове с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира ангажиране на солидарна отговорност на тримата ответника, вкл. на НАП за постановен при осъществяване на административна дейност РА и на ВАС за правораздавателната му дейност във връзка с оспорване на РА, послужил като основание за предявяването на исковете, тъй като правните норми за издаването му са в противоречие с норми от общностното право. За да отхвърли предявените искове първоинстанционния съд е посочил, че елементите на фактическия състав, обуславящ отговорността на държавата са: 1. Нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; 2. Нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. Нарушението да е достатъчно съществено и 4. Нарушението респек. неизпълнението на задължението на Държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат. Съдът след запознаване с практиката на СЕС е посочил, че дали едно нарушение следва да се приеме за достатъчно съществено по отношение правото на ЕС, следва да се изследват всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд, като в конкретния случай исковете се базират на факта, че нормите на чл. 74, ал. 2, т. и чл. 75, ал. 3 от ЗДДС /отм/ санкционират неизпълнение на формални задължения свързани с упражняване надлежното право на ДК, въпреки изпълнението на останалите изисквания, като именно това е в нарушение на приложимото в областта на ДДС право на ЕС и по точно на основните залегнали в Директива 2006/112/ЕО принципи. Според първоинстанционния съд националната правна уредба чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 75, ал. 3 от ЗДДС /отм/, данъчната практика в областта на издаване на РА и съдебната практика по прилагане на посочените разпоредби не води до нарушаване на правни норми и принципи от правото на ЕС респек. не сочи на допуснато от ответниците достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. АС Стара Загора е разгледал по-отделно за всеки един от ответниците, въпроса свързан с приложение на чл. 2в, ал.1 от ЗОДОВ респк. на чл. 4, § 3 от ДЕС. По отношение НС на Р. България е посочено, че приетите от него разпоредби на чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 75, ал. 3 от ЗДДС /отм/ не са в явно противоречие на правото на приспадане на ДК и на принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност, тъй като Директива 2006/112/ЕО предоставя изцяло в компетентността на всяка една държава-членка правото да прецени дали да разреши на данъчнозадължено лице да извърши приспадане, когато то не е извършено в съответствие с чл. 178 и чл. 179 от Директивата и ако разреши да определи в националното си законодателство при какви условия и правила да бъде извършено приспадането. И именно при упражняването на тази компетентност националния законодател е приел и посочените по-горе правни норми. Отмяната на нормите на по-късен етап не се свързва нито с предходно извършено неправилно, неточно или несъответно транспониране в националното законодателство на разпоредби на Директивата, нито е поради противоречие с норми на правото на ЕС. По отношение НАП съдът е посочил, че за тази институция, в качеството и на данъчна администрация, отговорна за приложение нормите на Директивата е липсвало основание да откаже служебно прилагането на националната норма, като нарушаваща приложимото право на ЕС, предвид разписаното в чл. 178 и чл. 179 от същата Директива. По отношение третия ответник ВАС, АС Стара Загора е посочил, че в решението си той е извършил преценка дали и доколко изискването за предоставяне на регистрационен опис за наличните активи към датата на регистрация има характер на формално изискване или е обуславящо правото на приспадане условие. Съдът е разгледал залегналото условия в чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/ в контекста на чл. 180 и чл. 182 от Директивата и във връзка с решение на СЕС по дело С-385/09 и е счел, че залегналото условие не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата. Отхвърлен е довода, че ВАС не се е съобразил с практиката на СЕС, тъй като в сочените от ищецът решения дадените тълкувания на общностни норми се отнасят за конкретни факти, които се различават от настоящите и ВАС в съдебния си акт се е позовал на решения на СЕС имащи отношение към спора, а не принципно на постановени актове от общностния съд. Прието е, че не се установява твърдяното от ищецът несъобразяване на правораздавателната дейност на ВАС със задължителната практика на СЕС по сходни случаи. АС Стара Загора е приел още, че не е налице доказване на настъпили вреди за ищецът, които да са в пряка е непосредствена връзка с дейността на тримата ответника. Прието е, че търсения вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с неправомерно отказано право на ДК, вследствие допуснато от ответниците нарушаване на норми на Директива 2006/112/ЕО и в резултат на несъобразяване на изведените от практиката на СЕС общовалидни и задължителни правни стандарти по прилагане на основния принцип на неутралитет на ДДС и на принципа на пропорционалността. По отношение имуществените вреди за заплатени разходи от ищецът е прието, че те не представляват подлежащи на обезщетяване с оглед решение от 20.01.2010г., на СЕС по дело Т-252/07, Т-271/07 и Т-272/07. По отношение на търсените неимуществени вреди първоинстанционния съд е приел, че те са останали недоказани със съответните допустими доказателствени средства. При горните съображения АС Стара Загора е отхвърлил изцяло предявените искове срещу тримата ответника Решението е правилно. На първо място следва да се посочи, че спорът е подсъден на ВАС, въпреки, че последния се явява и ответник по делото, предвид както нормите на чл. 2в, ал. 1, т.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, но и с оглед решение на СЕС от 19 декември 2024г., постановено по дело С-369/23. В това решение изрично е посочено, че се допуска национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационно обжалване дело относно отговорността на държавата следствие твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие, че националната правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастието на съответната юрисдикция. Последната част от диспозитива на решението на СЕС е мотивиран в т. 50 с оглед факта, че не следва съдиите които са постановили решение, в основата на настоящия спор, да участват в разрешаването му. В конкретния случай съдебния състав на ВАС не е участвал при разглеждане на съдебния спор във връзка с обжалване на издаден на касатора РА, стоящ в основата за предявяване на исковете срещу тримата ответника, вкл. и срещу ВАС, която се явява и последната съдебна инстанция по същия спор. На второ място неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на мотиви в оспорения съдебен акт, тъй като видно от съдържанието на последния, той изцяло отговаря на изискванията за съдържание на съдебното решение чл. 172а, ал. 2 от АПК. С оглед съдържанието им и възприетия от първоинстанционния съд подход за излагане на правни изводи по отношение всеки един от тримата ответника, при непосредствено посочване на правнорелевантните факти свързани с тях, настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното решение на АС Стара Загора не страда от посочения в касационната жалба порок липса на мотиви. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019г./ урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 от АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в разпоредбата на чл. 340, § 2 от Договора за функционирането на ЕС /ДФЕС/. В практиката си СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в чл. 4, § 3 от ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Европейския съюз и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на такива нарушения, за което носи отговорност тя, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът /в този смисъл Решение по съединени дела C-6/90 и C-9/90, т. 35; Решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93, т. 31 и Решение по дело C-420/11, т. 37 и т. 40 на СЕС/. Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз също са определени от СЕС в неговите решения. Те следва да са налице в условията на кумулативност, а именно 1. предмет на нарушената правна норма на съюзното право да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е "достатъчно съществено" и 3. да съществува причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /В този смисъл са решения на СЕС, постановени по дело C-568/08, т. 87, по дело C-420/11 и др./. При така очертаната правна рамка, извлечена и от практиката на СЕС, предвид характера на производството по обезщетение, образувано по предявените искове с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС, във вр. с чл. 2в, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подлежащите на установяване в него материални предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и установените по делото факти, изводът на първоинстанционния съд за неоснователността предявените искове е правилен. В предявената от "ТНД Пропърти" ЕООД искова молба се твърди, че претендираните вреди са настъпили във връзка с допуснато от ответниците нарушение на чл. 4, § 3 ДЕС на принципа на данъчен неутралитет и принципът на пропорционалност. Според касатора Народното събрание чрез законодателната си функция е въвела по чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО в националната правна уредба специални норми на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/ и чл. 75, ал. 3 от ЗДДС /отм/, които не съответстват на целите на Директивата а именно, че правото на приспадане на ДДС е основен принцип и неразделна част от механизма на ДДС и не може да бъде ограничавано, то това приспадане се дължи по получени доставки, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някой формални изисквания. Сочи се, че националните мерки за прилагане на разпоредбите на Директивата следва да се използват по такъв начин, че да не поставят под въпрос неутралността на ДДС. С въвеждане на формални предпоставки касаещи приспадане на ДДС по отношение активи, придобити от данъчнозадълженото лице преди регистрацията му за целите на ДДС и поддържането на тези законови изисквания за дълъг период от време от законотвореца е довело и до нарушаване на посочените по-горе два основни принципа. По отношение НАП и ВАС е посочено, че при произнасяне на данъчния орган по заявеното от дружеството право на ДК, съобразно наличните формални изисквания респек. при произнасяне на съдът по оспорения РА, без да съобразят и двамата ответника съвместимостта на тези национални норми с практиката на СЕС и с посочените по-горе два основни принципа залегнали в Директивата, е допуснато съществено нарушение на общностни норми. Основния въпрос на който е следвало да отговори АС Стара Загора е, при установените по делото факти, за допуснато от настоящите ответници по касация достатъчно съществено нарушение на посочените разпоредби и принципи от съюзното право, от които дружеството черпи права и при положителен отговор на този въпрос налице ли са доказани вреди от вида и в размера на твърдените такива, чието настъпване да е в пряка причинно-следствена връзка със сочените нарушения на правото на Европейския съюз. Както СЕС приема в своята практика, отговорността на държава-членка за вредите, причинени от нарушаващо правна норма на Съюза, би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който Държавата чрез своите субституенти е допуснала при своята законотворческа дейност респек. при своята административна и правораздавателна дейност очевидно нарушение на приложимото право. Предвид данните по делото, разглежданият случай не е такъв, при което правилно с атакуваното решение, предявените срещу тримата ответника искови претенции са отхвърлени от първостепенния съд като неоснователни. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че по силата на чл. 180 от Директива 200/112/ЕО държавите-членки могат да разрешат данъчнозадължено лице да извърши приспадне, когато то не е извършено в съответствие с чл. 178 и чл. 179 от Директивата вкл. и когато данъчнозадълженото лице не е упражнило правото си по време на данъчния период, през който това право е възникнало. В нормата на чл. 182 от Директивата е посочено, че държавите-членки определят условията и подробни правила за прилагане на чл. 180. Именно във връзка с уредената в чл. 180 от Директивата компетентност е нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС, даваща упражняване на право на ДК за налични активи към датата на регистрация т.е. касае се за случай при който предпоставките за възникване на право на ДК не са се осъществили в миналото, ДЗЛ да може да осъществи своето право на ДК в по-късен момент относно активи, придобити преди това лице да е било регистрирано за целите на ДДС. Отново във връзка с нормата на чл. 182 от Директивата, законодателят е определил и условията при които това приспадане може да се извърши чл. 74, ал. 2 и ал. 3 и чл. 75 от ЗДДС. Тези правни норми съдържат необходими условия за да възникне право на приспадане на ДК, условия които обаче в своята правна същност не влизат в противоречие, както сочи касатора, с двата основни принципа залегнали в Директивата принципа на данъчен неутралитет налагащ приспадане на ДК по получени доставки, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, дори и ДЗЛ да е пропуснало да изпълни някой формални изисквания и принципа на пропорционалност изискващ държавите-членки да приемат и прилагат мерки и средства, които, позволявайки ефективна борба с измамите и избягване плащане на данъка, в най-малка степен накърняват целите и принципите установени от законодателството на съюза. За да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, както правилно е посочил първоинстанционния съд, следва да се отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Така съгласно практиката на СЕС, посочена от АС Стара Загора, сред елементите, които могат да се вземат предвид в това отношение, се включват по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи, умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза. При всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване, или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение. В конкретния случай нормите на чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 75, ал. 3 от ЗДДС /отм/ сами по себе си не влизат в колизия с двата основни принципа залегнали в Директива 2006/112/ЕО принципа на данъчен неутралитет и принципа на пропорционалност. С тези норми националния законодател не предвижда забрана за упражняване право на ДК, нито представляват санкция, състояща се в отказ от право на ДК. Въведеното изискване за представяне на регистрационен опис по образец за наличните активи към датата на регистрация и да е подаден не по-късно от 45 дни от дата на регистрация, макар да е формално изискване, е установена от националния законодател който има това право съгласно Директивата за ДДС при липса на пълна хармонизация в областта на облагането с косвения данък в ЕС. Условието предвидено в закона изготвяне на опис и предоставянето му на данъчния орган в определен срок, има за цел да уведоми за съществуването на определени активи, находящи се у ДЗЛ, към релевантния за приспадане момент този на регистрация за целите на ДДС. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд това залегнало условие не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС, а основната му цел е да осигури прилагането на режима, установен в посочената Директива по начин, че да облекчи ДЗЛ от тежестта на ДДС, платен във връзка с извършваната от него икономическа дейност, в период предхождащ регистрацията му. Дадения 45-дневен срок е в достатъчна степен продължителен за да даде възможност на ДЗЛ при достатъчно положена грижа касаеща действия в тази връзка, да подаде изготвения регистрационен опис до съответните данъчни служби т.е. въведения като условие срок не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването право на ДК, тъй като се отнася до всички субекти, имащи отношение към приспадане на ДК за активи, получени преди регистрацията им. Не на последно място отмяната на двете национални разпоредби не е свързано с установено нарушаване на общностна норма, а по практични причини приемане на мерки за намаляване административната тежест върху граждани и юридически лица чрез премахване на изискването за представяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител. Както правилно е посочил и АС Стара Загора в практиката си СЕС приема, че отмяната на законов акт не е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато достатъчно явно и сериозно нарушение, а само ако се установи, че акта сериозно нарушава пределите на упражняване на правомощията на органа издал акта или при злонамерено отношение и умисъл за увреждане адресатите на акта. Предвид горното следва да се възприемат изводите на АС Стара Загора, че националните норми на чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 75, ал. 1 от ЗДДС не са в явно противоречие с правото на приспадане на ДК и на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност. Правилно съдът е приел, че по отношение ответникът Народно събрание на Р. България с оглед горните постановки, липсва установено допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Правилни са и изводите на съда относно НАП и ВАС. За първата като административен орган прилагащ закона респек. нормите на Директива 2006/112/ЕО е липсвало основание да откаже служебно прилагане на националната норма, като нарушаваща приложимото право на ЕС. Установяване липсата на материалноправните предпоставки за реализиране правото на ползване на ДК за активи придобити преди регистрацията на дружеството за целите на ДДС, е причина данъчния орган да извърши отказ за признаване на това право. Този отказ обаче не релевира допуснато нарушение на норми и принципи на правото на ЕС, с оглед изложеното по-горе. При извършване на своята правоприлагаща дейност в конкретния случай ВАС също не е постановил краен съдебен акт, който да е в противоречие с общностни норми или основни принципи на правото на ЕС. В цитираните от самия касатор Решение на СЕС от 08 май 2008г. по съединени дела С-95/07 и С-96/07, ECLI:EU:C:2008:267, и Решение на СЕС от 12 юли 2012г. по дело С-284/11, ECLI:EU:C:2012:458, Съдът на ЕС приема, че член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (и съответните разпоредби на предшестващата я Шеста директива) трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок като тези в главните производство, обуславящи упражняването на правото на приспадане, ако те не правят прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция. Дали обсъжданите национални правни норми е следвало да не бъдат приложени е суверенна преценка на данъчния съд по същество дали продължителността на срока за представяне на регистрационен опис прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на претендираното право. Тази преценка в случая съдът е извършил, още повече, че жалбоподателят не е изтъквал никакви уважителни причини за пропускане на срока. Тази преценка не следва да се повтаря напълно от съда по обезщетението, защото обратното би означавало, че в производството за присъждане на обезщетение се повтаря процесът по оспорване на данъчния акт, приключил с влязло в сила решение. Самият обхват на право на преценка за решаващия данъчен съд и небрежността на данъчния субект при пропускането на срока изключва очевидностна нарушението на Съюзното право, което е условие, без което не възниква извъндоговорната отговорност, която претендира касаторът. ВАС е извършил анализ на правните норми на чл. 74, ал. 2, т. 3 и чл. 75, ал. 1 от ЗДДС /отм/ и е изложил задълбочени мотиви относно преценка за съвместимостта на тези национални норми и данъчната практика с правото на ЕС. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тълкуването което се дава с решения на СЕС има за цел да подпомогне националния съди при разрешаването на конкретен случай и именно от тази гледна точка националния съд следва да се съобразява с тези решения, а не по принцип. Практиката на СЕС, която касатора излага касае начина на прилагане на принципа на неутралитет на ДДС, свързано с приспадане на ДК по получени доставки, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, дори и да са пропуснати някои формални изисквания т.е. сочената практика на СЕС касае прилагането на общото правило за право на приспадане на ДК. В конкретния казус обаче се касае за особен, специфичен случай на право на приспадане на ДК, а именно за такъв по отношение на активи придобити преди ДЗЛ да е регистрирано за целите на ДДС. В тази връзка ВАС като касационна инстанция по отношение на посочения издаден на дружеството-касатор РА се е позовал на относимата към спора практика на СЕС, а не на такава постановена при обикновеното, обичайното претендиране право на ДК. С оглед на горното правилно АС Стара Загора е приела, че липсва пряка причинно-следствена връзка между претендираните от дружеството имуществени вреди /непризнат данъчен кредит, заплатени адвокатски възнаграждения, възнаграждения на НАП и разноски, във връзка с образуваното дело/ и допуснато от ответниците нарушаване на норми и принципи от Директива 2006/112/ЕО липсва вреда която да произтича достатъчно пряко от поведението, в което се упрекват ответниците и именно това поведение да е основната причина за възникване на вредата. В конкретния случай настъпилата вреда не е в резултат на допуснато от ответниците съществено нарушение на норми на ЕС, а по скоро на неполагане дължимата грижа от търговеца да изпълни задължението му вменено в нормата на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм/. Както правилно е посочено от съда, от друга страна не се дължи заплащане на разходи за адвокатски възнаграждения, възнаграждения на НАП и разноски във връзка с образуваното дело по оспорване на РА, тъй като те не представляват подлежащи на обезщетение имуществени вреди по предявен иск по чл. 4, § 3 от ДЕС респек. по чл. 2в от ЗОДОВ, предвид решение на СЕС по дело Т-252/07, Т-271/07 и Т-272/07. По отношение претендираните неимуществени вреди, с оглед на факта на липса на материално-правните предпоставки за реализиране на отговорност по ЗОДОВ на ответниците, посочени по-горе в настоящия акт, те се явяват също неоснователни. Предвид изложеното, дължимо е оставяне в сила на съдебното решение, предмет на инстанционна проверка. При този изход на спора пред касационната инстанция и предвид своевременно направените от ответниците по касация искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящия съд, "ТНД Пропърти" ЕООД следва да бъде осъдено да им заплати на всеки от тях сума в размер на по 350лв., на основание чл. 24 от наредбата на заплащане на правната помощ, приложима предвид нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Не се дължи заплащане на сума за изготвяне на документи по делото, както се претендира от процесуалния представител на НАП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение