Решение № 2687 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14792/2017 г.

Решение № 2687 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14792/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по три касационни жалби, подадени срещу решение № 5347/04.09.2017 г. постановено по адм. дело № 1498/2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, Трето отделение, 45-ти състав, с което по жалби, подадени от "Аугуста-91" АД и "ВиК" ЕООД - гр. П., е отменено решение № Ж-105/17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, във всички атакувани части, а именно - тези по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 12 и 13 от диспозитива на решението, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в частите относно т. т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, и на двамата жалбоподатели по делото са присъдени разноски. Първата касационна жалба е подадена "Аугуста-91" АД, със седалище гр. Х., срещу горепосоченото съдебно решение в частите, в които решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР е отменено в частта му по т. 2 и преписката е върната за ново произнасяне по т. 1 и т. 2 със съответни задължителни указания. Касаторът твърди, че видно от издадените от "ВиК" ЕООД - П. фактури за предоставяна след 11.05.2015 г., услуга за пречистване на отпадъчни води, му е начислявана единична цена от 0. 72 лв, независимо, че приложимите пределни цени, определени съгласно чл. 6 ЗРВКУ - утвърдени от КЕВР с решения № Ц-7/23.02.2015 г. и № Ц-12/31.05.2016 г. за услугата "пречистване на отпадъчни води", са разделени на две категории в зависимост от това дали потребителят отделя производствени или фекално-битови отпадъчни води, като само в първия случай се дължат по-високи цени, подразделени на три групи според различната степен на производственото им замърсяване с вредни вещества. Изтъква, че разграничителен критерий между тези ценови категории е не вида на потребителите, а различното съдържание на услугата с оглед вида на пречистваните отпадъчни води. Твърди, че "Аугуста-91" АД, в качеството си на търговски потребител предоставя туристически услуги, при които се отделят битово-фекални отпадъчни води, респективно - следва да бъде приравнено на битов потребител по смисъла на решения №№ Ц-7 и Ц-12 на КЕВР, които в тази ценова категория изрично включват и "приравнени към битовите, обществени, търговски и други потребители". Оспорва приложимостта на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 7/14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места /Наредба № 7/, според чийто чл. 1, предмет на регулиране с тази наредба са "производствените отпадъчни води, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции", но не и "битово-фекалните отпадъчни води", а оттам - твърди неприложимост на Приложение № 2, определящо степени на замърсеност само за "производствените" отпадъчни води, за които са приложими цените, определени от КЕВР във втората ценова категория за услугата "пречистване на производствени отпадъчни води". Излага подробни съображения, че хотелите следва да се приравняват на битови потребители, доколкото отпадъчните им води по произход, състав и свойства са "битово-фекални". На следващо място изтъква, че противно на приетото за установено от съда, между "Аугуста-91" АД и "ВиК" ЕООД - П. няма сключен договор по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 7, изискващ при заустването на "производствени" отпадъчни води /със замърсяване от първа, втора и трета степен, според Приложение № 2 от Наредба № 7/, да бъде сключен индивидуален договор с оператора, със съответно договорени степен на замърсяване и цена, като твърди, че наместо това, цената за пречистване на отпадъчните води на експлоатирания от дружеството хотел следва да бъде определяна при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, по публично оповестените от оператора общи условия. Позовава се и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги, § 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места и § 1, т. 35 от ДР на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, както и на влезли в сила решения по граждански дела №№ 15724/2015 г. и 1037/2017 г., съответно на Районен съд и Окръжен съд-П., с които е уважен предявен от "Аугуста-91" АД, иск по чл. 55 ЗЗД, основан на твърдения за неправилно начисляване от "ВиК" ЕООД - П. на единични цени за пречистване на отпадни води, наместо в размер на 0. 24 лв/куб. м, - по 0. 72 лв/куб. м. По изложените в касационната жалба съображения "Аугуста-91" АД претендира отмяната на съдебното решение в атакуваните от него части, /в които е отменена т. 2 от решението на КЕВР и са дадени задължителни указания при връщане на преписката за ново произнасяне по т. 1 и т. 2/, като необосновано и издадено в противоречие със закона. Претендира постановяване на нов акт по съществото на спора в тази му част, с който да бъде прието, че към дейността му е неприложимо начисляването на цени за пречистване на "производствени" отпадъчни води. В открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на дружеството, ведно с претенция за присъждане на разноски за настоящото производство. Касационна жалба срещу съдебното решение е подадена и от КЕВР. Този касатор излага подробни съображения за необосноваността и противоречието с приложимия закон на атакуваното съдебно решение, с което е уважена изцяло жалбата на "ВиК" ЕООД - П., и решение № Ж-105/17.1.2015 г. на КЕВР е отменено в обжалваните части, а именно - тези по т. т. 1-6 и т. 12 и 13, и преписката е върната за ново произнасяне в частта й по т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, със съответни задължителни указания. Твърди, че Комисията, въз основа приобщените по преписката данни и приложимата правна уредба, ясно е определила характера и вида на отпадъчните води, предмет на пречистване при доставяната от ВиК оператора услуга на всички обследвани потребители, като "производствени" отпадъчни води, което обосновава и необходимостта от изпълнение на изискванията на Наредба № 7 за сключване на съответни договори от ВиК оператора, след съответни замервания и проби, определящи степента на замърсяване на водите, отделяни от всеки потребител, в какъвто смисъл са и отменените части от решението на КЕВР. Позовава се на § 3 от ДР на Наредба № 7, с отбелязването, че при издаване на административния акт са отчетени представените по преписката от "ВиК" ЕООД - П., Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, наличните договори с част от другите страни по делото, справки за водомери на абонати, карнети, протоколи за изпитвания и пробовземания. Излага подробни съображения, че противно на приетото от АССГ, обосновани са дадените на "ВиК" ЕООД - П. указания за сключване на договори за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация с "Аугуста-91" АД, "ПРО" ЕАД и "СБР-НК" ЕАД доколкото, дори и приети за налични такива договори, сключени преди 11.05.2015 г., когато община Х. е предоставила на оператора правото на ползване, стопанисване, поддържане и експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води-гр. Х., те не са съобразени с предоставяната считано от тази дата, услуга "пречистване на отпадъчни води" за включените към нея потребители в гр. Х. Сочи се необходимостта от съобразяване на договорите с изискванията на Наредба № 7 - да определят нормите на допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води, доколкото заплащането на услугата "пречистване на отпадъчни води" се определя според степента на замърсеност, установена в резултат анализи на проби от тези води за всеки потребител и по цена, ненадхвърляща определената от регулатора съгласно чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ. Изтъква се, че в т. 2 от решение № Ж-105 е отчетено, че операторът не представя доказателства за степента на замърсеност на отпадъчните води за периода преди пробонабирането, а оттам и правилността на дадените от административния орган указания, за този период цената на услугата "пречистване на отпадъчни води" да бъде определена като за битови и приравнени на тях потребители. По аналогични съображения се твърди незаконосъобразност на съдебното решение в частите, в които то отменя т. 3, 4, 5 и 6 от решение № Ж-105. За "Национал-2009" ЕООД, "Бенд ойл" ООД, "Е. Д. Х." ООД, "Найденов" ЕООД и ЕТ "Ц. Трончев" са определени цени по степен на замърсеност за услугата "пречистване на отпадъчни води" преди пробонабирането независимо, че именно ВиК операторът е имал правото и възможността да го извърши и определи конкретна степен на замърсеност за всеки от тях съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № 4, а оттам и че не би могъл да черпи права от собственото си противоправно бездействие. По т. 5 от решение № Ж-105/2015 г. се сочи, че отново за обекта на потребителя не е установена конкретна степен на замърсеност поради липса на изградена ревизионна шахта, а протоколът за изпитване от 12.10.2015 г. е представен едва в хода на съдебното производство. Твърди се неправилност и на решението в частта, по която е отменена т. 4 от решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР, дадените по която указания към ВиК оператора са под условието, че не бъде представен протокол от извършено пробонабиране и анализ на отпадъчните води на ЕТ "А. -АП-И. Налчаджийски", доколкото с представянето на този протокол е отпаднало тяхното правно значение. По отношение отменената от съда т. 13 от решението на КЕВР са изложени подробни доводи за неправилността на направения от съда извод, че границите за стойностите на степените на замърсеност били определени в решенията на КЕВР, а оттам и че неправилни са дадените към ВиК оператора указания да обоснове нови такива граници след изследване на допълнителни показатели по смисъла на Приложение № 2 от Наредба № 7 и неприемливостта на заложените от "ВиК" ЕООД - П., граници за стойностите на степените на замърсеност 1, 2 и 3 на заустваните в градска канализация производствени отпадъчни води, многократно занижени спрямо възприетите от останалите ВиК оператори в страната. Това на свой ред е наложило и постановяването на т. 12 от решение № Ж-105, по която на "ВиК" ЕООД - П. е предоставен срок за актуализация на договорите със 17-те търговски обекта, изготвени в съответствие с нормативната уредба и съответно коригираните от оператора граници на степен на замърсеност. Претендира се цялостна отмяна на съдебното решение, при което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и касационна жалба от "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, срещу решението на съда, в частта в която решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР е отменено относно т. т. 1, 6, 12 и 13 и преписката е върната за ново произнасяне. Този касатор се присъединява към изложеното в жалбата на "Аугуста-91" АД и твърди необоснованост на направения от съда извод за незаконосъобразността на даденото по т. 6 от решението на КЕВР указание, операторът да извърши корекция на формираните задължения на "Агенция за СПА и почивки" ЕООД за услугата "пречистване на отпадъчни води" за периода м. май 2015 г. до последния реален отчет, в съответствие с новоприетите гранични стойности на показателя БПК5 за трите степени на замърсеност. Изтъква, че управителя на "ВиК" ЕООД - П. е изпълнил решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 13, доколкото със заповед № 160/31.05.2016 г. е определил нови гранични стойности на БПК5 за трите степени на замърсеност на производствените отпадъчни води, поради което неправилно със съдебното решение, административният акт е отменен в тази му част и в частта по т. 12, налагаща актуализация на сключените с потребителите договори съобразно така постановеното изменение. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, дружеството поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - П., чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби и моли решението на съда, като правилно да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноски. От заинтересованите страни, редовно призовани, отговори по касационните жалби на "Аугуста-91" АД и "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, са подадени единствено от "Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс" ЕАД, обективиращи становища за основателността им. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са допустими, а разгледани по същество - основателни, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката, по жалбите, подадени от "Аугуста-91" АД и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - П., срещу решение № Ж-105/17.12.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране. Първият жалбоподател е атакувал решението само в частта му по т. 1, а вторият - в частите му по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 12 и 13, като в тази връзка всички атакувани части от обжалвания акт са отменени от съда като незаконосъобразни и преписката е върната на органа за ново произнасяне по т. т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, съобразно дадени в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, и ведно с присъдени на "ВиК" ЕООД - П. и на "Аугуста-91" АД, разноски по делото. За да постанови посочения резултат съдът въз основа данните от представената административна преписка и приложените по делото други доказателства, в т. ч. приетите заключения на вещи лица, приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган /по данни от протокол № 277/17.12.2015 г., решението на КЕВР е прието на проведено на тази дата закрито заседание с четири гласа "за", от които два гласа на членове на КЕВР със стаж във ВиК сектора/, в кръга на предоставените му правомощия и при съобразяване на приложимите процесуални правила. В тази връзка е отчел, че при условията на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, КЕВР разглежда жалби включително на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, като в съответствие с ал. 5, когато комисията приеме жалбата за основателна, с решението си дава задължителни указания по прилагането на закона. Взето е предвид, че съобразно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно - Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката , Г. девета, както и че в случая, изискванията по чл. 144 и сл. от нея са спазени, с оглед изготвения доклад и проведеното закрито заседание, на което е прието процесното решение. За да отмени атакуваните части от решение № Ж-105/17.12.2015 г. на КЕВР - по т. т. 1-6 и т. 12 и т. 13, по същество съдът е приел, че администратвният орган необосновано и незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за даване на следните задължителни указания на ВиК оператора: по т. 1 - да изпълни изискванията на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места по отношение сключването на договори за предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация с "Аугуста-91" АД, "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД и "СБР-НК" ЕАД; по т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 - да извърши корекция на формираните задължения на конституираните по делото заинтересовани страни, в т. ч. горепосочените дружества и касатора "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, за услугата "пречистване на отпадъчните води" за периода от м. май 2015 г. до сключване на договори и вземане на проби, респективно до датата на съответното пробонабиране за анализ на отпадъчните води/до датата на реално пробовземане, като начислените количества се фактурират по цена за битови и приравнени на тях обществени, търговски и др. потребители, като за тези, посочени в т. 6, корекцията следва да се извърши в съответствие с новоприетите гранични стойности на показателя БПК5 за трите степени на замърсеност; по т. 12 и т. 13 - да въведе обосновани граници за стойностите на степените на замърсеност 1, 2, и 3 на заустените в градската канализация производствени отпадъчни води, на база на показателя БПК5, след анализ и оценка на проектната натовареност на експлоатираните ПСОВ, действителните товари, постъпващи на станциите и приноса на производствените отпадъчни води към тях, които да бъдат залагани в бъдещите договори за предоставяне на услугата "пречистване на отпадъчните води", съответно - да представи на КЕВР актуализирани договори със 17-те търговски субекта, изготвени в съответствие с действащата нормативна уредба, с коригирани граници за степените на замърсеност. Между страните липсва спор, че производството пред КЕВР е образувано по подадени множество жалби и сигнали срещу "ВиК" ЕООД - П., във връзка с начисляваните от последното стойности на предоставяни услуги за промишлени и стопански потребители. Съдът обосновано е приел, че видно от споразумителен протокол от 11.05.2015 г., община Х. е предоставила на "ВиК" ЕООД - П. безвъзмездно правото на ползване на обект Пречиствателна станция за отпадни води - Х., както и че считано от тази дата, със заповед № 120/28.05.2015 г., управителят на оператора е разпоредил на всички клиенти на дружеството в Х. да бъдат начислявани услугите доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, с изключение на тези, за които няма техническа възможност да бъдат включени към канализационната мрежа. Цените на услугите са утвърдени с негови заповеди №№ 45/26.02.2015 г. и 160/31.05.2016 г., в съответствие с решенията на КЕВР №№ Ц-7/23.02.2015 г. и Ц-12/31.05.2016 г. Цените, утвърдени с първата заповед за услугата пречистване на отпадъчни води са както следва: за битови и приравнени на тях обществени, търговски и др. потребители в размер на 0. 24 лв/куб. м, без ДДС, а за промишлените и други стопански потребители, в зависимост от степените на замърсяване: за степен 1 - 0. 48 лв/куб. м; за степен 2 - 0. 72 лв/куб. м; за степен 3 - 1. 20 лв/куб. м, при утвърдени норми за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места в зависимост от капацитета и натоварването на селищната пречиствателна станция, по три показателя, в т. ч. по БПК5, за степен 1 - до 25 мг/куб. дм; за 2 степен - до 200; за 3 степен - над 200. С втората заповед, от 31.05.2016 г., тези цени и стойности по показатели, определящи степен на замърсяване са изменени, отново при съобразяване на цените, утвърдени съответно в решение № Ц-12 на регулатора, като за услугата пречистване на отпадъчни води за битови и приравнени на тях обществени, търговски и др. потребители, цената вече е в размер на 0. 29 лв/куб. м, без ДДС, а за промишлените и други стопански потребители, в зависимост от степените на замърсяване: за степен 1 - 0. 59 лв/куб. м; за степен 2 - 0. 88 лв/куб. м; за степен 3 - 1. 47 лв/куб. м, при утвърдени от ВиК оператора норми за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, в зависимост от капацитета и натоварването на селищната пречиствателна станция, съобразно данните по показателя БПК5 за степените за замърсеност: за степен 1 - до 200 мг/куб. дм; за 2 степен - 201-600; за 3 степен - над 600. Съдът е анализирал представените по делото доказателства, в т. ч. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., договори, сключени от ВиК оператора с част от заинтересованите страни по делото, протоколи за вземане на проби и изпитване от обектите на обследваните потребители и данните от заключенията на приобщените по делото СТЕ. При това, в противоречие с представените по делото документи е приел, че е налице сключен договор между "ВиК" ЕООД - П. и "Аугуста-91" АД, предвид приложения от оператора договор № 5347/19.05.2003 г. Страна по този договор обаче е "К. С." АД, за което липсват данни за идентичност, вливане или сливане в горепосоченото дружество - страна по делото и касатор в настоящото производство, включително и в цитираните от съда документи по фирмени дела. Наред с горното от АССГ са направени изцяло необосновани изводи при преценката за незаконосъобразността на т. 1 от атакуваното решение на КЕВР. Съдът не е отчел, че при издаване на тази част от акта, органът законосъобразно се е позовал на чл. 27а, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., според която ВиК операторът осъществява контрол върху степента на замърсеност на производствените отпадъчни води за съответствие с изискванията за максимално допустимите концентрации на вещества в заустваните в канализационните мрежи производствени отпадъчни води, определени с договора за предоставяне на услугите, както и на легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г. на "производствени отпадъчни води", като отпадъчни води, изпускани в резултат на производствена, стопанска или други дейности, които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакински дейности. В резултат, КЕВР обосновано е приела, че към категорията "промишлени и други стопански потребители" спадат и тези, които без да осъществяват производствена дейност, генерират замърсяване на отпадъчните води, различно от фекално-битовите такива /кумулативен резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакински дейности/ и за чието пречистване са необходими допълнителни разходи за ВиК оператора. Противно на приетото от АССГ, КЕВР е мотивирала направения в решението й извод, че обектите, собственост на 17-те търговски субекта, по подадени от които жалби и сигнали е образувано процесното административно производство, с оглед осъществяваните от тях стопански дейности, формират отпадъчни води с произход, състав и свойства, определящи ги именно като "производствени отпадъчни води". В тази връзка са отчетени данните от представените договори и от взетите от отпадъчните води, проби и анализи по тях /обобщени в таблица на стр. 15 от административния акт, сочеща представените договори, степента на замърсеност, определена по приложените към преписката протоколи от изпитване и фактури/. Доколкото горните изводи са преценка по правото, а не по фактите, следва да се отбележи и следното: Както правилно е отбелязано и от АССГ, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "в" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите, КЕВР се ръководи от принципите по чл. 7 и от възстановяемостта на икономически обоснованите разходи, като разходи за дължимите такси за водовземане и замърсяване, при спазване разпоредбата на чл. 192, ал. 2, т. 2, чл. 192б, чл. 192в и § 139 от ПЗР на Закона за водите. Според ал. 2 на чл. 14 ЗРВКУ /в сила от 31.07.2015 г. / операторите прилагат принципа на единна цена на ВиК услуга на обособената територия, който се спазва задължително за цените на ВиК услугите "доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори" и "отвеждане на отпадъчните води". Цената за ВиК услугата "отвеждане на отпадъчни води и пречистване" може да се определя диференцирано за групи потребители, в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане. Наред с горното, в § 1, т. 1 ДР на Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, "производствените отпадъчни води" са определени като отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности.