Решение № 12461 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2017 г.

Решение № 12461 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Николов в качеството му на младши полицейски инспектор в Първо районно управление - Благоевград при Областна дирекция на МВР - Благоевград против решение № 57 от 16.01.2016 г. по адм. дело № 372/2016 г. на Административен съд - Благоевград. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - М. Шопова, е представила писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил разпореждане от 30.05.2016 г. на мл. полицейски инспектор Д. Николов при 01 РУ - Благоевград при ОД на МВР - Благоевград, с което, на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е разпоредено на М. Шопова да не се саморазправя, да не отправя обидни думи и заплахи, да не оказва физически и психически тормоз на лицето С. Сатовчанлиева и всички спорни въпроси да разрешава по установения от закона ред. Решението е постановено при коректно установени фактически обстоятелства и правилни правни изводи. Съдът е приел от фактическа страна, че оспореното разпореждане е издадено от полицейския служител след извършена проверка на 21.05.2016 г. от полицейските служители А. Хаджиев и С. Чобанов по подаден сигнал от С. Сатовчанлиева. Поводът за сигнала е възникнал спор между жалбоподателката като адвокат на В. Рушидов и С. Сатовчанлиева, бивши съпрузи и родители на малолетното дете В. Р. относно режима на лични контакти на детето с неговия баща. Съдът е обсъдил събраните данни по делото, при което обосновано е приел, че същите не показват поведение на жалбоподателката (сега ответник по касация), което да се подведе към хипотезата на нарушение на обществения ред под формата на саморазправа, обидни думи и заплахи, оказан физически и психически тормоз към С. Сатовчанлиева. Доводите в касационната жалба, че полицейските служители не са присъствали на мястото по време на конфликта не отчитат, че служителите са имали право и задължение да изяснят фактическите обстоятелства, свързани със сигнала и отразят достоверно и безпристрастно установеното в изготвените докладни записки. В тази връзка, съдът точно се е позовал на данните в докладните записки на полицейските служители и обективно е ценил събраните писмени материали. Сведенията на трето лице - познат на С. Сатовчанлиева, който не е присъствал на мястото на инцидента и изложението на подателката на сигнала не опровергават правилността на крайния извод за липса на категорични данни за неправомерно поведение на жалбоподателката, насочено към С. Сатовчанлиева. Правилна е констатацията на съда, че оспорената заповед не съдържа фактически основания за издаването й, което съставлява нарушение на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР. Отсъствието на фактически обстоятелства, мотивирали полицейския орган да издаде обжалваното разпореждане препятстват съдебната проверка за законосъобразност, както правилно е приел решаващият съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е издателят на административния акт, следва да заплати на ответника по касация направените деловодни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност от касатора е неоснователно - адвокатският хонорар е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в касационната жалба за прекомерност на размера на присъдените разноски от първоинстанционния съд е неоснователно. Съдът е присъдил разноски на жалбоподателката по представения списък по чл. 80, ал. 1 ГПК, като ответната страна не е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение до приключване на устните състезания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,