Решение № 5720 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8819/2014 г.

Решение № 5720 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8819/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Зита Ко" ООД, гр. Ямбол, против решение № 829/15.05.2014 г. постановено по адм. дело № 1882/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 1201886/2.04.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 191/3.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 10.2010 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 6 945,55 лв. и прилежащите им лихви в размер на 1 239,64 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО - за 2010 г. в размер на 3 455 лв. и лихви в размер на 482,78 лв. Дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 893 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба, директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас, не взема становище по основателността на жалбата Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Зита Ко" ООД срещу Ревизионен акт № 1201886/2.04.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 191/3.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 10.2010 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 6 945,55 лв. и прилежащите им лихви в размер на 1 239,64 лв. Определени са и задължения за корпоративен данък по ЗКПО - за 2010 г. в размер на 3 455 лв. и лихви в размер на 482,78 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че след като жалбоподателят се позовава на обстоятелства, попадащи в хипотезата на т. 1 на ал. 2 от чл. 80 от ЗДДС, а именно брак, причинен от непреодолима сила, е следвало да установи наличието на такива обстоятелства със съответни за това доказателства. Представената от жалбоподателя справка изх. № 31/7.05.2012 г. на Хидрометеорологична обсерватория гр. Ямбол, относно количеството валежи през м. 04 и м. 05.2010 г. при валежомерна станция - с. Стефан Караджово, обл. Ямбол, посочените периоди касаят месеци, за който е констатирано количество на валежите съответно 34% и 44% от нормата за месец. Извън тази справка, липсват други доказателства за констатиране, че растенията са били негодни за употреба към периода на бракуването им. Изготвеното заключение по приетата съдебно-агротехническа експертиза установява, че метеорологичните условия са били неблагоприятни за процесната бракувана култура. В същото се посочва, че вещото лице работило единствено по представени документи, тъй като периодът на производството на ечемик е минал. Липсват данни, да се претърпени щети от други земеделски производители на същата или сходна култура в същия регион, за същия период от време. В съдебното решение са направени изводи, че жалбоподателят е следвало да установи и надлежно да докаже твърдените от него обстоятелства, за да се ползва от разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Освен това е установено от органа по приходите, че през процесният период с. Деница и с. Оман, общ. Болярово, обл. Ямбол, където се намират насажденията, не е обявявано бедствено положение. По делото е разпитан свидетел в режим на довеждане, чийто показания не са кредитирани от съда в частта относно констатираното от него измръзване на посевите - недостоверни предвид несъответствие между количеството земя и броя на масивите с ечемик, които дружеството е обработвало през 2009/2010 г. и тези които свидетеля си спомня. Решението е правилно. При извършване на ревизията органите по приходите са установили от фактическа страна, че в счетоводството на дружеството за 2009/2010 г. е констатирано, че във връзка с обработка на засети площи с ечемик счетоводно са отчетени разходи за гориво, препарати, резервни части и др. в общ размер на 38 717 лева, а дружеството няма отчетени, впоследствие, продажби на ечемик. Във връзка с тези разходи дружеството е ползвало данъчен кредит в размер на 6 945,55 лева. По преписката не се намира съставен Акт за брак. Ревизираното лице е дало обяснение, че загубата на реколтата от ечемик е причинена първоначално от застудяване, последвано от засушаване през април/май 2010 г., поради което реколтата от ечемик е погинала, т. е. позовал се е на непреодолима сила като причина за брака. Не е налице запитване до ОД "Земеделие" - Ямбол досежно наличие на обстоятелства за подавани от "Зита Ко" ООД на молби за огледи поради лоши климатични условия, нито предоставено доказателство от страна на РЛ, че такива в действителност са подавани. Ревизиращите органи са приели, че в случая не е доказано, че причините за брака да се дължат на непреодолима сила, за да се приеме, че не следва да се начислява данък на основание чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което са начислили данък на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на приспаднатият данък за доставките за покупка на гориво препарати, резервни части и др. за погиналият ечемик. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а съгласно ал. 4 на чл. 79 ЗДДС корекцията по ал. 1 и ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период. Разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС въвежда едно от изключенията, при които корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват, а именно: в случай на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. На това изключение се е позовало "Зита Ко" ООД, за да не начисли ДДС за бракуваната продукция. Наличието на такива обстоятелства не е доказано и установено в хода на оспорването на РА. Представените и ангажирани от касатора доказателства не са достатъчни да обосноват извод за наличие на непреодолима сила, водеща до унищожаване на селскостопанска продукция, която той впоследствие е бракувал. Наличието на стихийни бедствия в района, водещи до унищожаване на реколта, би засегнало и други земеделски стопани, за което е следвало да има информация в съответната ОД "Земеделие". Твърдения на касатора не установяват релевантни за спора факти, а именно - безспорно установяване, че бракуваната продукция е вследствие на непреодолими сили - изключително тежки метеорологични условия: застудяване и впоследствие засушаване. Назначената и изслушана от съда съдебно-агротехническа експертиза е установила неблагоприятни за развитието на земеделските култури метеорологични явления в районите на с. Деница и с. Оман, където касатора е отглеждал зърнени култури. Заключението е изготвено на база предоставени документи. Предвид недоказването по безспорен начин твърдените от касатора обстоятелства, съдът правилно е приел, че не са налице установени обстоятелства, които да обосноват приложението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което РА, с който е начислен данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на приспаднатият данък, е законосъобразен. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски не се присъждат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,