Решение № 5067 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Делчев, чрез процесуален представител, против решение 4183 от 23.06.2023г. по адм. дело 4100/2023 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо с рег. 513000-20643/27.03.2023г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и Делчев е осъден да заплати разноските по делото. С цитираното писмо на основание чл.205, ал.5, т.2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ по искане с вх. 513000-11421/16.02.2023г. на Делчев е отказан достъп до преписка по дисциплинарна проверка, разпоредена със заповед 513з-10009/21.11.2022г. на зам.-директора на СДВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Ответникът старши комисар директор на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореното писмо представлява годен за обжалване индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение съответствието на писмото с материалния закон съдът е приел, че правото да се правят необходимите извлечения и копия от материалите по производството при условията на чл.34 от АПК, принадлежи на държавния служител и на посочен от него адвокат или друг служител на МВР на основание чл.205, ал.4, т.2 от ЗМВР, а в случая към момента на подаване на искането служебното правоотношение на Делчев е било прекратено и той е загубил качеството на държавен служител, поради което достъпът до дисциплинарната преписка законосъобразно му е отказан от страна на директора на СДВР. Решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение материалния закон. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното писмо е издадено при правилно приложение на материалноправните разпоредби. От данните по преписката се установява, че касаторът старши инспектор Т. Делчев е заемал длъжността началник група Охрана на обекти на Софийска вода АД към отдел Охранителна полиция по допълнителен щат към щата на СДВР. Със заповед 513з-10009/21.11.2022г. на зам.-директора на СДВР е било разпоредено извършването на проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР по постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на старши инспектор Делчев. Със заповед 8121к-14294/20.12.2022г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР (по собствено желание на служителя) служебното правоотношение на старши инспектор Делчев е прекратено. В следствие на това и на основание чл.209, т.5 от ЗМВР със заповед 513з-1863/07.03.2023 г. на зам.-директора на СДВР, поради прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и образуваното дисциплинарно производство срещу Делчев е прекратено. На 16.02.2023г. от Т. Делчев е направено искане до директора на СДВР да му бъде предоставен достъп до образуваната въз основа на заповед 513з-10009/21.11.2022г. на зам.-директора на СДВР проверка, за да се запознае с материалите по преписката и да направи необходимите извлечения и копия. В отговор на 27.03.2023г. е издадено процесното писмо, предмет на контрол пред първата инстанция, обективиращо отказ на директора на СДВР да бъде предоставен искания достъп, мотивиран с обстоятелството, че служебното правоотношение на лицето е прекратено и той не е страна в производството по заповед 513з-10009/21.11.2022г. на зам.-директора на СДВР. Тези изводи на административния орган, възприети и от първостепенния съд в обжалваното решение, не се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.205, ал.4, т.2 от ЗМВР, (неправилно посочена в писмото като чл.205, ал.5, т.2 ЗМВР) подпомагащите лица по ал.3 със съгласието и в присъствието на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, могат да правят необходимите извлечения и копия от материалите по производството при условията на чл.34 от Административнопроцесуалния кодекс. В чл.34 от АПК е посочено, че административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт. Фактът, че служебното правоотношение на Делчев е било прекратено преди подаване на искането му до директора на СДВР за запознаване с преписката, не се отразява на придобитото от Делчев качество на страна в образуваното и водено срещу него дисциплинарно производство. Обратно на приетото от АССГ, на основание цитирания по-горе текст на чл.34 от АПК страната има право на достъп до документите по преписката, включително след приключване на производството (в процесния казус- прекратено дисциплинарно производство със Заповед от 07.03.2023г.) в случаите, когато преписката се намира при водещия производството орган. Когато част от преписката са документи, съдържащи класифицирана информация, достъпът до тях се осъществява при спазване на Закона за защита на класифицираната информация. По тези съображения обжалваното писмо, с което на Делчев е отказан достъп до преписката по дисциплинарна проверка, разпоредена със заповед 513з-10009/21.11.2022г. на зам.-директора на СДВР, е издадено при наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК - в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя отмяната му като незаконосъобразно. Решението на Административен съд София-град като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, трябва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК се постанови ново решение по същество, с което да се отмени и писмо с рег. 513000-20643/27.03.2023г. на директора на СДВР. След отмяна на обжалваното съдебно решение и на постановения от директора на СДВР административен акт, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по искането с вх. 513000-11421/16.02.2023г. на Т. Делчев, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите към настоящото съдебно решение, в 7-дневен срок от влизане в сила на решението. При този изход на делото и предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция следва Столична дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер на 830лв., представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 750лв. при уважено възражение за прекомерност предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и съобразен с предвиденото в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатена държавна такса за образуване на касационно съдебно производство в размер на 70лв., и заплатена държавна такса за първоинстанционното в размер на 10лв. Възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред АССГ не следва да бъде присъждано, тъй като представения по делото договор за правна помощ и процесуално представителство от 12.05.2023г. не е подписан от една от страните по него и не може да послужи като доказателство за реално направени от касатора разходи. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ, вр. чл.173, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение