Решение № 15072 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2014 г.

Решение № 15072 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез пълномощника юрк. Радослав Райков и БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, чрез пълномощника адв. Руско Абаджиев против решение № 8198/16.06.2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 10076/2013 г.

ДКЕВР обжалва решението като необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Конкретните доводи се отнасят до неправилност на изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения в административното производство, които са довели до неизясняване от страна на регулаторния орган на правнорелевантните за спора факти. ДКЕВР твърди, че са събрани всички относими по случая доказателства съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Посочва, че собствеността върху обектите е обстоятелство ирелевантно за възникналия спор, по аргумент от чл. 11 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.). Счита, че няма съмнение за кои обекти ДКЕВР е сезиран с жалба, а именно еднофамилно двуетажно жилище № 23, № 9, № 8, № 10 и № 11 от жилищна група "Б-2", в УПИ II-34 от кв. 129, с. Рибарица, а липсата на пълномощно по преписката на лицето, подало жалбата до ДКЕВР не е съществено нарушение на административно производствените правила, още повече, че представителната власт е потвърдена. Искането е за отмяна на решението.

БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД обжалва решението като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора.

Ответникът - ЧЕЗ Разпределение България АД, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова оспорва касационните жалби и моли да се остави в сила първоинстанционното решение.

Ответникът по касационните жалби и заинтересована страна - Марина - Еко Турс ООД, чрез процесуалния си представител адв. Красимира Митова оспорва касационните жалби като неоснователни, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 01.08.2014 г. и представен писмен отговор от 10.09.2014 г. Дружеството счита, че Банка Пиреос България АД няма правен интерес от жалбата до ДКЕВР, тъй като вече притежава електро мрежата и електро инсталацията, чрез които и понастоящем се доставя ток във всички ваканционни сгради, поради което и касационната жалба на банката е процесулно недопустима. Прилага писмени доказателства.

Наред с горното от страна на дружеството е направено искане за спиране производството по настоящото дело, до влизане в сила или до отмяна на постановлението 18.07.2014 г. по т. д. № 273/2011 г. и ако то влезе в сила - до откриване от Банка Пиреос България АД на собствена партида за ток при ЧЕЗ Разпределение България АД.

По съществото на спора Марина - Еко Турс ООД счита обжалваното решение за правилно. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните по делото и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна, следното:

Касационните жалби, подадени от ДКЕВР и Банка Пиреос България АД са подадени от страни, за които атакуваното решение е неблагоприятно. При подаването им е спазен и срокът по чл. 211, ал. 1 АПК.

Възражението на заинтересованата страна за недопустимост на касационната жалба, подадена от банката е неоснователно. Твръдението за липса на правен интерес за този касационен жалбоподател от образуване на административното производство чрез жалба до ДКЕВР, е неоснователно, тъй като не се подкрепя от наличните по делото доказателства. По делото не са налице данни, че постановление от 18.07.2014 г. по т. д. 273/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд е влязло в сила, поради което не се доказва твърдението, че банката е придобила правото на собственост върху посочените в него сгради, в това число трафопост с два гаража чрез възлагане по реда на чл. 717з от ТЗ. В писмения отговор на Марина - Еко Турс ООД от 10.09.2014 г. се твърди обратното, че постановлението се обжалва, макар и да не са представени доказателства за това. От друга страна твърдението на процесуалния представител на Банка Пиреос България АД в с. з. на 06.11.2014 г. за настъпили нови обстоятелства, свързани с откриването на партиди на името на банката, също не е подкрепено с доказателства. Касационната жалба не е оттеглена, а в устните състезания по делото от адв. Абаджиев е направено изявление, че се поддържа.

При това положение, следва да се приеме, че правото на обжалване е надлежно упражнено от страна на Банка Пиреос България АД.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че касационните жалби са процесуално допустими.

Искането за спиране на производството по делото, направено от Марина - Еко Турс ООД, настоящият състав намира за неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, според която норма производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая от Марина - Еко Турс ООД не се твърди наличието на висящ съдебен спор, който е от преюдициално значение за решаването на спора относно законосъобразността на решение № Ж-115 от 10.06.2013 г. издадено от ДКЕВР. Липсват данни за висящ съдебен спор по обжалване на постановлението от 18.07.2014 г. на Софийски окръжен съд по т. д. 273/11 за възлагане на недвижими имоти на Банка Пиреос България АД. Не са налице и доказателства за откриване на партиди на името на банката. По същество тези обстоятелства, не са от обуславящо значение за правилността на обжалвания съдебен акт, предмет на касационното производство по настоящото дело, поради което искането за спиране на делото, следва да се остави без уважение.

Разгледани по съществото на спора, касационните жалби на ДКЕВР и Банка Пиреос България АД, са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № Ж-115 от 10.06.2013 г., с което ДКЕВР е дала на "ЧЕЗ Разпределение България"АД следните задължителни указания: 1. "ЧЕЗ Разпределение България"АД да довърши процедурата за присъединяване на обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", УПИ II- 34, кв. 129, с. Рибарица съгласно разпоредбите, предвидени в Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи; 2. "ЧЕЗ Разпределение България"АД до приключване на процедурата по присъединяване да заплаща на "Марина - Еко Турс" ООД цена за предоставен достъп съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ; 3. В десетдневен срок от получаване на решението "ЧЕЗ Разпределение България"АД да уведоми ДКЕВР за предприетите действия.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на регулаторния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган - ДКЕВР, независим регулаторен орган, в рамките на правомощията му по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, в предвидената от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неизясняване на спора от фактическа страна. В мотивите на решението, съдът е посочил конкретните нарушения, на изискванията по чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, според която при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея и на изискванията по чл. 143, ал. 6 от същата наредба жалбата да се разгледа ведно с цялата преписка по нея. В конкретния случай според съда ДКЕВР е изискала само становище от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без да установи правнорелевантните факти и без да събере относимите доказателства. Констатираните в решението нарушения на административнопроизводствените правила, систематизирани са следните:

• Комисията не е изискала от "Банка Пиреос България" АД, да приложи пълномощно, чрез което да се установи представителната власт на лицето Силвия Бенчева, подател на заявлението, по което е образувана преписката пред ДКЕВР. Такова пълномощно е представено едва в хода на съдебното производство.

• Не е изяснен въпросът искането за становище по условията за присъединяване, подадено от "Банка Пиреос България" АД до ЧЕЗ разпределение България АД за кои обекти се отнася, докато даденото от регулаторния орган предписание е за присъединяване на целия обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", УПИ II-34, кв. 129, с. Рибарица. В тази връзка съдът е установил, че заявлението до ДКЕВР е във връзка с присъединяване на обект: еднофамилно двуетажно жилище № 11, № 10, № 8, № 9 и № 23 от жилищна група "Б-2" в УПИ II- 34, кв. 129, с. Рибарица. В хода на административното производство регулаторният орган не е указал да се представи доказателство за собственост на визираните жилища. От представените в съдебното производство постановления за възлагане на недвижим имот е установено, че те се отнасят до три от заявените обекти, условно означени като № 10, № 11 и № 23. За обекти № 8 и № 9 не са представени доказателства за собственост. Според съда, предписанието е дадено за присъединяване на целия ваканционен комплекс без да е изяснено, дали искането до ЧЕЗ разпределение България АД е за отделни обекти или за целия комплекс, както и дали останалите собственици и ползватели в жилищната група са поискали присъединяване на отделните обекти в жилищната група.

• В хода на проверката по жалбата от ДКЕВР не е изискано искането, с което "Банка Пиреос България" АД е сезирала ЧЕЗ Разпределение България АД за условията за присъединяване и което е посочено в заявление вх. № Е-12-00-257/12.04.2013 г.;

• По т. 2 от дадените предписания, според съда, ДКЕВР се е произнесла в полза на трето лице - "Марина - Еко Турс" ООД, което дружество не е заявител, не е и участник в административното производство, същото не е уведомено за преписката и от него не е изискано становище и доказателства за разрешаване на спора. В тази връзка съдът е посочил, че по отношение на "Марина - Еко Турс" ООД, Комисията е следвало да събере и доказателства във връзка със собствеността, съответно ползването на съобръженията, както и да установи в какви правоотношения е това дружество с "ЧЕЗ Разпределение България"АД и с "Орхание 1" ООД;

• Преди произнасяне по постъпилото заявление, според съда ДКЕВР е следвало да изиска и цитирания в решението окончателен договор за присъединяване на обекти на потребители № 177959 от 09.10.2007 г., който е сключен с "Орхание 1" ООД, гр. Ботевград и да установи дали са изпълнени задълженията на потребителя, посочени в чл. 4 от договора: "Потребителят на основание чл. 117, ал. 5 от ЗЕ трябва за изгради КТП, положи кабел 20кV и всички съобръжения след границата на собственост", както и задължението, визирано в чл. 19 от договора за заплащане на изчислената цена за присъединяване, посочена в чл. 35 от този договор. От текста на чл. 18 от същия договор съдът е приел, че е следвало да се подпише договор за продажба на ел. енергия, да се подаде искане за откриване на партида при наличието на документ за въвеждане в експлоатация на обекта и декларация от потребителя за съответствието на неговите електрически инсталации с изискванията за безопастност и техническите норми.

По отношение материалната законосъобразност на издадения административен акт, съдът е приел, че посочената от ДКЕВР норма на § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ не намира приложение в процесния случай, тъй като се отнася до енергийни съоръжения, изградени преди влизането в сила на ЗЕ. Според съда приложими са нормите на чл. 117, ал. 1, и ал. 7 от Закона за енергетиката, които не са обсъдени при издаването на оспорения акт.

Въз основа на изложеното, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е формирал краен извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на Марина - Еко Турс ООД за отпадане на правния интерес от оспорването от страна на Банка Пиреос България АД и на ЧЕЗ Разпределение България АД, поради настъпили нови обстоятелства, са относими към допустимостта на съдебното решение, за която съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно. От наличните по делото доказателства не се установява настъпването на твърдените от страните нови обстоятелства, поради което и възражението за отпадане на правния интерес от оспорването е неоснователно.

Не са налице и посочените в двете касационни жалби основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението - необоснованост и нарушение на материалния закон.

Съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, като е обсъдил всички критерии за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Изводът, че актът не отговаря на изискванията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, тъй като е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, се подкрепя от доказателствата по делото.

Поддържаните и в двете касационни жалби възражения, че регулаторния орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка, са неоснователни, тъй като не намират опора в доказателствата по делото.

Процедурата по разглеждане на жалби от ДКЕВР е уредена в глава девета на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г. в сила към момента на издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 143, ал. 6 от цитираната наредба Комисията разглежда жалбата, ако към нея е приложено становището на енергийно предприятие или В и К оператора, ведно с цялата преписка по жалбата. Нормата на чл. 144, ал. 1 от цитираната наредба изисква при проверката на подадената жалба да се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея.

В конкретния случай, в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че регулаторният орган не е изпълнил задължението си да разгледа спора, въз основа на данните от цялата преписката и да събере относимите доказателства. Констатираните от тричленния състав нарушения на административнопроизводствените правила обосновано са квалифицирани като съществени, тъй като имат за последица издаването на предписания към разпределителното дружество, без да е изяснена фактическата обстановка по конкретния случай.

Най - същественото нарушение, което съдът е констатирал е това, че с оспорения акт ДКЕВР е дала предписания на ЧЕЗ Разпределение България АД да извърши присъединяване на целия обект "Жилищна група във ваканционен комплекс "Евъргрийн палас", УПИ II-34, кв. 129, с. Рибарица, без изясни въпросът за кои обекти Барка Пиреос България АД е поискала произнасяне по условията за присъединяване. Правилно съдът е посочил, че в преписката липса искането на банката до ЧЕЗ рапределение България АД. В тази връзка са и изложените от тричленния състав мотиви за необходимостта от изясняване на обстоятелството кои обекти са собственост на банката.

Доводите в касационните жалби, че от наличните по преписката писма се установяват обектите, за които е поискано присъединяване, не променят този извод. Така представените доказателства потвърждават становището на тричленния състав, че даденото предписание по т. 1 от решението на ДКЕВР за присъединяване на целия ваканционен комплекс е в противоречие с данните за заявено присъединяване на отделни обекти, респективно за липсата на искане по отношение на всички обекти в жилищната група.

Предписанията по т. 2 за изкупуване на съоръжения са издадени от Комисията без участието на заинтересованата страна и без да са изследвани отношенията на това дружество с ЧЕЗ разпределение България АД. От представения по делото договор за наем е видно, че Марина-Еко Турс ООД е наемател, а не собственик на обекта. Дружеството твърди, че не притежава съоръженията, за които е издадено предписанието, а единствено има открита партида в качеството си наемател.

При тези данни правилно в решението е прието, че актът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 143, ал. 3 и чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката.

Следва да се бъде споделен и изводът на тричленния състав за материална незаконосъобразност на акта. Правилно съдът е приел, че ДКЕВР не е обсъдила относимите норми на чл. 117, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ и условията за присъединяване по Глава втора на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи /отм. ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г./ Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ условията, при които операторът на разпоредителната мрежа има задължение да присъедини всеки обект на клиент на електрическата енергия, разположен на съответната територия са следните: клиентът да има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; /т. 1/ да е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа /т. 2/ и да е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 /т. 3/. Нормата на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ предвижда, че електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост. Видно от мотивите на оспорения акт, тези изисквания не са приложение при издаване на предписанията.

Правилно съдът е приел, че посоченото от ДКЕВР правно основание за изкупуване на съоръженията - § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, не е неотносимо към процесния случай, тъй като касае енергийни обекти и съображения, които са изградени и са били собственост на трети лица, преди влизане в сила на закона.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав намира, че решението, с което дадените от регулаторния орган предписания са отменени и преписката е върната за ново разглеждане, с указания за събиране на всички необходими доказателства и изясняване на всички обстоятелства по случая и съобразяване на относимите норми от материалния закон, е правилно и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

В касационното производство искане за разноски е направено само от Марина - Еко Турс ООД. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК разноски се дължат на заинтересованата страна, за която актът е благоприятен при отхвърляне на оспорването или оттегляне на жалбата. В случаи като процесния, в които оспореният акт е отменен, разноски на заинтересованата страна не се дължат.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,