Решение № 12405 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), действащ чрез процесуалния представител А. Мандаджиева (служител с юридическа правоспособност), срещу решение по т. 2 от Протокол 6 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 18.02.2020 г., с което е прекратено производството по дисциплинарно дело 27/2018 г. по описа на ВСС, образувано срещу М. Петров - съдия в Софийски районен съд, поради изтичане на 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), считано от откриване на нарушенията. В жалбата са релевирани твърдения и доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалноправните норми, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на СК на ВСС за ново произнасяне. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Асенова, оспорва основателността на жалбата. Излага съображения относно липсата на пороци, съставляващи основания за отмяна на обжалвания акт. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна - М. Петров, представляван от пълномощника адв. К. Лялева, поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на разноски, уговорени при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от страна с правен интерес, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за законосъобразност, жалбата е неоснователна. Производството по дисциплинарно дело 27/2018 г. е образувано по решение на СК на ВСС по т.1.2 от протокол 26/31.07.2018 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложение с вх. ВСС-8099/26.06.2018 г. от Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на М. Петров - съдия в Софийски районен съд, във връзка с констатирани системни нарушения, довели до съществено и неоправдано забавяне при изготвянето на крайните съдебни актове по разпределените му дела. С решение ВСС-1419/05.02.2020 г. на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 27/2018 г. по описа на ВСС, при преценка допустимостта на производството с оглед сроковете по чл. 310 ЗСВ, е прието, че с изтичането на преклузивния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ материалното правомощие на дисциплинарнонаказващия орган да реализира дисциплинарна власт за търсене на дисциплинарна отговорност на магистрата е преклудирано, поради което е предложено на СК на ВСС да прекрати дисциплинарното производство като недопустимо. По делото няма спор за факти. Спорът е правен и касае началният момент, от който започва да тече шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. В Инспектората към ВСС е постъпил сигнал от председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), заведен с рег. Ж-02-11/05.07.2017 г., относно неизготвени в срок съдебни актове по НАХД, образувани по жалби срещу наказателни постановления, издадени от зам. председателите на КФН, както и за насрочени НАХД след срока по чл. 252, ал. 1 НПК. За изясняване на обстоятелствата, описани в сигнала, с писмо изх. Ж-02-11/13.07.2017 г. е изискана информация от председателя на СРС. В изпълнение на Заповед Ж-02-11/13.10.2017 г. на Главния инспектор на ИВСС в периода 18.10.2017 г. 31.10.2017 г. е извършена проверка в наказателно отделение на СРС, в която се констатира, че към датата на приключване на проверката съдия М. Петров има неизготвени съдебни актове по 127 бр. наказателни дела, обявени за решаване през 2016 г. и 2017 г., както и е установено, че по 175 бр. наказателни дела съдебните актове са изготвени след изтичане на предвидения в закона срок. Проверката е приключила с Акт Ж-02-11/01.02.2018 г., връчен на съдия Петров на 09.02.2018 г. От Инспектората към ВСС е направено предложение до СК на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу съдия М. Петров за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. С решение на СК на ВСС по т.1.1 от протокол 26/31.07.2018 г. е прието решение, с което не е образувано дисциплинарно производство по предложението на ИВСС с вх. ВСС-8099/26.06.2018 г., в частта за допуснатото бездействие от страна на съдия М. Петров от датата на обявяване за решаване до 10.07.2017 г. по посочените в решението дела, поради наличието на друго образувано дисциплинарно производство за същото дисциплинарно нарушение. С решение по т.1.2 от същия протокол е образувано дисциплинарно производство по останалата част от предложението на ИВСС, включително за забавяне на посочените дела след 10.07.2017 г. Във връзка с воденото дисциплинарно производство срещу съдия М. Петров по д.д. 45/2017 г. с писмо изх. 9002176/23.11.2017 г. от председателя и административен ръководител на СРС, на ИВСС е представена информация с актуализирани данни, обобщени в табличен вид за общия брой разпределени дела по дежурства и приключили дела по месеци и общо за годината за периода октомври 2012 г. 01.10.2017 г. за съдия М. Петров, справка за проведените открити и закрити съдебни заседания на съдия М. Петров, месечни и годишни справки за броя на приключилите дела с ненаписани в срок съдебни актове, справка за постъпилите месечно и годишно дела на всеки от съставите в Наказателно отделение на СРС, годишни справки за процентната индивидуална натовареност на съдия Петров през посочения период, справка за броя на потвърдени, отменени и изменени съдебни актове за този период, справка за ползвания платен годишен отпуск и справка за коефициента на индивидуалната натовареност на съдия М. Петров в СИНС. Въпреки посочения в писмото срок съдържащата се в тях информация е относно периода октомври 2017 г. 14.11.2017 г. Установено е, че всички дела, описани в предложението на ИВСС и предмет на дисциплинарното производство, присъстват и в изпратената с писмо изх. 9002176/23.11.2017 г. справка. При тези данни е формиран извод, че бездействието на съдия М. Петров е открито на дата 23.11.2017 г., когато председателят на СРС е предоставил с писмо изх. 9002176/23.11.2017 г. до Инспектората към ВСС гореописаната информация. Дисциплинарният състав приема, че на тези дати бездействията (забави при постановяване на дължимите съдебни актове) са били открити поне от един от субектите, които имат право да направят предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание, като в конкретния случай това е съответния административен ръководител по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ. С изготвянето на посочените по-горе справки, в които са удостоверени съответните обстоятелства и подписването на тези справки от председателя на СРС, на същия са станали известни съществените елементи на нарушенията от обективна и субективна страна. Обоснован е извод, че от посочената дата е започнал да тече шестмесечният срок за образуване на дисциплинарно производство, който е изтекъл на 23.05.2018 г. При така установеното от фактическа и правна страна, дисциплинарният състав е приел, че дисциплинарното производство е образувано на 31.07.2018 г., тоест след изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриването на нарушенията. След разглеждане на предложението за решение на дисциплинарния състав по д.д. 27/2018 г. по описа на ВСС, СК на ВСС при проведено явно гласуване с резултат 10 (десет) гласа "за", приема обжалваното решение по т. 2 от протокол 6/18.02.2020 г., с което прекратява производството по д.д. 27/2018 г. по описа на ВСС, образувано срещу М. Петров - съдия в СРС, поради изтичане на 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, считано от откриване на нарушенията. Въз основа на установената фактическа обстановка, Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира от правна страна следното: Оспореното решение на СК на ВСС е издадено от компетентния по смисъла на чл. 320, ал. 2 ЗСВ орган, прието е с необходимото съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ мнозинство и при спазване изискванията за форма. Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на съдийската колегия, които са го подкрепили, които по своята същност са мотиви за издаване на акта. В този смисъл е разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, относно началния момент, от който започва да тече шестмесечният срок за образуване на дисциплинарното производство по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, който според жалбоподателя е започнал да тече на 01.02.2018 г., на която дата Акт Ж-02-11/01.02.2018 г. на ИВСС за резултатите от извършена проверка по сигнал е станал окончателен и е изпратен на председателя на СРС. Съгласно чл. 310, ал. 1 ЗСВ в приложимата редакция (изм., ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09 август 2016 г.), дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Първият срок е шестмесечен и започва да тече от откриване на дисциплинарното нарушение, тоест от получаването на достатъчно данни от компетентния орган за състава на нарушението. Вторият срок е тригодишен и започва да тече от извършване на нарушението, тоест от осъществяване на противоправното поведение, свързано с неизпълнение на служебни задължения. Според чл. 310, ал. 3 ЗСВ когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете започват да текат от откриването му. Дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие, се счита за извършено в момента, когато е следвало да бъде изпълнено съответното задължение, в случая обявяването на съдебния акт в едномесечен срок от обявяване на делото за решаване, респ. петнадесет дни за изготвяне на мотивите след обявяване на присъдата (чл. 340, ал. 1 и чл. 308 НПК), респ. неизпълнение е налице от следващия ден след изтичане на този срок, като нарушението продължава всеки ден след това до извършване на дължимото действие. Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение 1/18.04.2006 г., постановено по тълк. дело 1/2006 г. на ОСС на Върховния административен съд сроковете за образуване на дисциплинарно производство са преклузивни и целят своевременното откриване на дисциплинарните нарушения и срочното реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо магистратите, като с изтичането на всеки от тях се погасява правото на Висшия съдебен съвет да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Предвид изложеното, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет законосъобразно е приела, че с изтичането на срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ правомощието на дисциплинарнонаказващия орган да образува дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност на магистрата е преклудирано, поради което същото като недопустимо образувано е прекратено. Разпоредбата на чл. 308, ал. 4 ЗСВ изрично регламентира, че за едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание. Гаранция за спазване на цитираното проявление на общия принцип non bis in idem е единния начален момент, от който започва да тече 6-месечния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за всички субекти, които могат да бъдат вносители на предложение. Доколкото откриването на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие, включва субективен елемент - узнаване на съществените елементи на дисциплинарното нарушение, за да не се наруши принципа за еднократност, се приема, че дисциплинарното нарушение е открито на датата, на която, който и да е от оправомощените вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по правилата на чл. 312, ал. 1 ЗСВ е узнал за съществените признаци на нарушението. Откриването е релевантно тогава, когато е станало тяхно достояние, като който и тези органи да е открил нарушението, срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече. В случая дисциплинарното нарушение е открито от административния ръководител на СРС, като моментът на узнаване (получаване информация за извършването на нарушението) е меродавен за броенето на срока. Горепосочените правни изводи са намерили израз и в т. 7.1 от Правилата за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет, в която е посочено, че 6-месечният срок от откриването на нарушението започва да тече от узнаването за нарушението от някои от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ, като този срок не се новира и не тече поотделно за всеки от тях. Цитираната норма, на свой ред, е почти буквално възпроизведена в актуалната разпоредба на чл. 310, ал. 1, изречение второ ЗСВ (ДВ, бр. 11 от 2020 г.). Според т. 7.2 от Правилата шестмесечният срок се брои от узнаване на обстоятелствата от лицата по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за извършеното дисциплинарно нарушение до приемане на решение за образуване на дисциплинарно производство, а според т. 7.3 под "узнаване" се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някое от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат. Не може да се възприемат аргументите на жалбоподателя, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган. Както вече беше разяснено, релевантно е откриването/узнаването за нарушението от лицата и органите по чл. 312, ал. 1 ЗСВ, които невинаги съвпадат с наказващите органи по чл. 311 ЗСВ. В ЗСВ не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В конкретния случай откриването на нарушението от административния ръководител на СРС се установява по категоричен и безспорен начин с обективираните в писмо изх. 9002176/23.11.2017 г. данни. Същите са достатъчни за да бъде прието, че органът е запознат със забавянето на съдията при изпълнение на задълженията му в законоустановените срокове. Съдържащата се в горепосочените справки подробна информация е в необходимите степен и количество, за да може органът или лицето да установи субектът на нарушението, времето и мястото на извършване на нарушението, както и съществените признаци на деянието, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Дали деянието представлява дисциплинарно нарушение и следва ли за него да бъде наложено дисциплинарно наказание е предмет на установяване в дисциплинарното производство. Не се споделя и изложената в жалбата теза, че уреденото в т. 7.4 правило, регламентиращо, че по отношение на Инспектората към ВСС "узнаване" е налице в момента, в който актът за резултатите от проверката е изготвен окончателно, въвежда изключение относно началния момент на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Гарантирането на спазване на принципа за еднократност на наказанието за едно нарушение и обстоятелствата, че срокът е започнал да тече от откриването/узнаването за нарушението от административния ръководител на СРС и същият не тече поотделно за всеки от лицата и органите по чл. 312, ал. 1 ЗСВ преклудират възможността за започване на броенето на срока от по-късния момент на узнаване за нарушението от ИВСС. Цитираната в жалбата съдебна практика също не обосновава различни изводи относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, включително по отношение на началния момент, от който започва да тече 6-месечния срок за образуване на дисциплинарно производство. При липса на откриване/узнаване на нарушението от страна на някой от другите лица и органи по чл. 312, ал. 1 ЗСВ, предхождащо узнаването от ИВСС по см. на т. 7.4. от Правилата, започването на срока ще започне именно от последния момент. Такава хипотеза не е налице в процесния случай. С оглед липсата на данни и твърдения за спиране на сроковете на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 310, ал. 5 ЗСВ, правилно е прието, че към датата на образуване на дисциплинарното производство е изтекъл 6-месечния срок, считано от откриване на нарушението. По същество доводи в подкрепа на твърдението за несъответствие на адмистративния акт с целта на закона не се изложени, а такова не се установява от настоящия съдебен състав.