Решение № 1479 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5783/2007 г.

Решение № 1479 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5783/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. ПЗР ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на В. М. С. чрез адв. Н против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 25.06.2007 г. по гр. д. № 1466/2007 г. в частта относно определените квоти в апартамента, предмет на делбата. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон. Ответникът по касация М. Т. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството е за делба във фазата на допускането. Първостепенния Софийски районен съд е възстановил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на В. М. С. в размер на 1/2 ид.ч. от наследството на М. Г. Д., починал на 6.09.2004 г. като е намалил саморъчното универсално завещание от 18.06.2002 г. в полза на М. Т. П. Д. е делба на три недвижими имота между С, между които и А. № 4, находящ се в гр. С. бул. "Ц" бл. 106, вх. А, ет. 2, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. На В. С. са определени 5/8 ид.ч., а на М. П. - 3/8 ид.ч. С обжалваното въззивно решение, състав на Софийски градски съд е променил квотите на страните от описания имот, съответно - 3/8 ид.ч. за В. С. и 5/8 ид.ч. за М. П. Съдът е установил, че процесната недвижима вещ е придобита при условията на съпружеска имуществена общност от М. и Б. Д. След нейната смърт през 1992 г., преживелият съпруг по наследствено правоприемство и прекратена съпружеска имуществена общност се легитимира като собственик общо на 3/4 ид.ч., а дъщерята В. М. С. - на 1/4 ид.ч. На 23.08.2004 г. Минко Д. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане совите 3/4 ид.ч. от апартамента на М. П., като разпореждането с наследствената 1/4 ид.ч. е недействително за сънаследника В. С. Тя е включена в наследството на М. Д., който е починал на 6.09.2004 г. М. Т. П. е назначена за универсален наследник по завещание от 18.06.2002 г. Влязлото в сила решение на първоинстанционния съд по чл. 30 ЗН определя на същата дял от 1/2 ид.ч., какъвто е и делът на наследника по закон В. С. Въззивният съд е достигнал до заключение, че прехвърлената в нарушение на чл. 76 ЗН 1/4 ид.ч. е наследена по равно от двамата наследника, поради което В. С. притежава 1/8 ид.ч. по наследство от баща си и 2/8 ид.ч. по наследство от майка си, или общо 3/8 ид.ч. от имота. Другите 5/8 ид.ч. са собственост на М. П. - 1/8 ид.ч. по завещание и 6/8 ид.ч. по прехвърлителната сделка. Решението е Първоинстанционното решение по чл. 30 ЗН е влязло в сила, като необжалвано. Ето защо, доводите в касационната жалба, че завещателният акт от 18.06.2002 г. е завет, а не универсално завещание, са преклудирани. М. П. има качеството на наследник по завещание, което значи, че е придобила до намалената част на завещанието дял от цялото наследство, като съвкупност от права и задължения. Тя, като страна по сделката, не може да се позове на чл. 76 ЗН, но ефекта на установената недействителност, ползва всички наследници. Страните не са развили доводи, нито съдът е изложил съображения, но настоящият състав намира за нужно да изясни, че с договорът от 2004 г. е отменено завещанието от 2002 г., но само относно апартамент 4 (предмет и на касационното производство). Разпореждането с една от вещите, част от имуществото на завещателя, извършено след завещанието, не го отменя изцяло, нито универсалния му характер, който придава качеството наследник на П. Следователно, в процесния имот, квотите на страните се определят от прехвърлителната сделка (валидна до 2/4 ид.ч.) наследствено правоприемство от наследството, открито след смъртта на М. Д. и придобитите права по наследство от Б. Д. В., като наследник с 1/2 ид.ч., придобива до обема на тази квота дял от наследството на М. Д., а то в процесния имот е само 1/4 ид.ч. (резултат на уваженото възражение по чл. 76 ЗН, с него не се променят установените дялове). Тази 1/8 ид.ч. и наследственият дял от майка й Б. Д. - 2/8 ид.ч., определят участието на касатора в спорния недвижим имот, а то е 3/8 ид.ч., както законосъобразно е приел и въззивния съд. Другите 5/8 ид.ч. са собственост на М. П. по силата на алеаторния договор и наследство. В заключение, решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение