Решение № 2649 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2017 г.

Решение № 2649 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Й., от гр. П., чрез процесуалния й представител - адв. Христова, срещу решение № 192/15.05.2017 г., по адм. дело № 1015/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: зам. кмет по териториално развитие на община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Н. Х. Й., против Заповед № РД-12-659/5.12.2016 г. на зам. кмет по териториално развитие на община П., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 223, ал. 1, т. 8, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2, е наредено на Н. Х. Й. като изпълнител, да премахне незаконен строеж: "Комин", построен в УПИ I-504, в кв. 541 по плана на гр. П.. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От анализа на доказателствата е установено, че постройката представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е още, че строежът не е търпим, спрямо момента на неговото изграждане- лятото на 2012 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че строителството на процесния комин е извършено през лятото на 2012 г. Описанието на строежа по съставения КА и заповедта отговаря на съществуващия на място, съгласно, заключението на СТЕ и свидетелските показания. Предвид характеристиката му - с обща височина от 8 метра и изпълнен от готови бетонови блокчета и измазан, за същия правилно е прието, че представлява преустройство на съществуваща отоплителна инсталация на сградата, без промяна на предназначението, което е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. По аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като процесният строеж изпълнява функцията на отоплителна инсталация, закона допуска за него да няма одобрен инвестиционен проект, но не го освобождава от издаване на РС по чл. 148, ал. 1 ЗУТ за да бъде извършен. Липсата на такова РС в случая определя строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид времето на строителство, през 2012 г., правилни са изводите на съда за неприложимост на разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 от ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Предвид изложеното не се споделят оплакванията за неправилност на обжалваното решение. Като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,