Решение № 258 от 24.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 253/2009 г.

Решение № 258 от 24.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 253/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационни жалби от защитниците на З. Ж. Я., Ж. Ж. З. и Й. И. А. против присъда № 32 от 17.02.2009 г. по в. н. о. х. д. № 91/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, като основно се оспорва авторството на подсъдимите в деянието, предмет на обвинението, прието от съда за доказано.

В жалбата от подсъдимия З се сочат основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. При постановяване на присъдата въззивният съд не е спазил основното начало по чл. 13 НПК, задължаващо го да вземе всички мерки за осигуряване разкриване на обективната истина и това е довело до изграждане на вътрешно убеждение на решаващия по фактите съд, което не се основава на изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушението е съществено, тъй като в резултат на него, законът е приложен неправилно. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия. При условията на алтернативност се излага довода за явна несправедливост на наказанието, което според защитата е завишено и не отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца.

В жалбите на подсъдимите Ж. Ж. З. и Й. И. А. оплакването е за незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като от тяхна с., съставът на престъплението, за което са признати за виновни и осъдени, от обективна и субективна с. не е осъществен. Излага се довода, че в случая е налице хипотезата на чл. 14 НК.

В съдебно заседание подсъдимите Ж. З. и З. Я., както и защитникът на последния, редовно призовани, не се явяват.

Защитниците на подсъдимите Ж. З. и Й. А. поддържат касационните им жалби по изложените в тях основания и доводи.

Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, а присъдата като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 183 от 12.12.2008 г. по н. о. х. д. 1022/2008 г. П. районен съд е признал подсъдимите Ж. Ж. З., Й. И. А. и П. М. Г. за виновни в извършено през периода от 6.09.2007 г. до 8.09.2007 г. в гр. П. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК - за Ж. З., по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а", във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК - за Й. А. и по чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4, във вр. чл. 26, ал. 1 НК - за П. Г., с предмет - движими вещи на обща стойност 1407.10 лв., отнети от владението на фирма "К. Г." ЕООД - гр. П., като на посоченото основание и чл. 54 НК им е наложил следните наказания:

• две години лишаване от свобода - за подсъдимия Ж.;

• две години и четири месеца лишаване от свобода - за подсъдимия Й.;

• една година лишаване от свобода - за подсъдимия П., като тримата са признати за невиновни и оправдани по квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и да са извършили деянието в съучастие като извършител с подсъдимия З. Ж. Я., а А. и във вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" НК.

Подсъдимият З. Ж. Я. е признат за невинен в това, през периода от 6.09.2007 г. до 8.09.2007 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне с подсъдимите Ж. З. и Й. А., в немаловажен случай, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1407.10 лв. от владението на фирма" К. Г." ЕООД - гр. П., без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На основание чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗИН съдът е постановил първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието на подсъдимите Ж. З. и Й. А.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието на подсъдимия П. е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал. 1 и 2, във вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на Й. А. едно общо най-тежко наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода от наказанието постановено по присъдата и по влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 714/2008 г. на Пловдивския районен съд, като е приспадната изтърпяната част от наказанието по последната и на основание чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗИН е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието.

По реда на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът се е произнесъл по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимите.

С присъда № 32/17.02.2009 г. по в. н. о. х. д. № 91/2009 г. на П. окръжен съд, образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура П., на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част и постановил нова, с която е признал подсъдимия З. Ж. Я. за виновен в това, че през периода от 6.09.2007 г. до 8.09.2007 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне с Ж. Ж. З., Й. И. А. и П. М. Г., в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи - теракотни плочки на обща стойност 1407.10 лв., от владението на ЕООД "К. Г." - П., без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимите Ж. Ж. З., Й. И. А., и П. М. Г. са признати за виновни в това, че са извършили деянието при предварителен сговор помежду си и с подсъдимия З. Ж. Я. и деянието им е преквалифицирано по обвинението съществувало пред първата инстанция - по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК - за А.; чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК - за З. и чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК - за Г.

Присъдата в останалата част е потвърдена.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалвания съдебен акт в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на тримата подсъдими за неоснователни.

Присъдата на въззивния състав е законосъобразна.

Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически и правни положения, основани на нов прочит и анализ на доказателствени източници събрани от първостепенния съд, при които е стигнала до други правни изводи, относно обвинението срещу Я. и правната квалификация по отношение на останалите подсъдими.

Окръжният съд е направила други изводи свързани с предмета по чл. 102 НПК, като е отговорил на въпросите по чл. 301 НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия Я в съучастие с другите подсъдими след предварителен сговор, в немаловажен случай и извършено ли е виновно, каква е правната квалификация на деянието, като всички тези въпроси са намерили отражение в съдържанието на постановената нова осъдителна присъда.

На базата на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, както и заключението на стоково-оценителната експертиза, опровергаващи тезата на защитата относно общата стойност на инкриминираните теракотни плочки и липсата на авторство на подсъдимия Я. в престъплението, предмет на обвинението, въззивният състав е възприел изложените в обвинителния акт фактически положения и направил законосъобразни изводи от правно естество, като изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност и да изложи съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля.

Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователност на касационните жалби по релевираните в тях оплаквания за допуснато нарушение по чл. 303, ал. 1 и чл. 13 и чл. 14 НПК, както и за неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения ВКС намери, че при анализа на доказателствата въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение в съгласие с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Релевантните факти са приети за установени чрез пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на обективната истина. Не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, както и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При установените факти от кръга по чл. 102 НПК материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по състава на чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 26, ал. 1 НК и законосъобразно е приведено към този наказателен състав, със съответната промяна в правната квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК - за подсъдимите З. и А., обоснована от имащите отношение към това предишни техни осъждания.

Не е налице и твърдяната от защитниците на А. и З. хипотеза на чл. 14 НК. При грешка деецът няма знание относно фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението. В случая, установените от съда факти-проявената активност за намиране на транспорт за превозване на теракотните плочи, чрез уговарянето на Я. да ги превози с каруцата си от склада, в извънработно време, както и последващите действия на А. по реализиране продажбата на плочките и участие в последващото разпределение на получените пари, обвързват подсъдимия А. със знание на елементите от състава на престъплението, поради което отговорността му не може да отпадне при условията на чл. 14, ал. 1 НК.

Още по-малко е основателен доводът на защитника на З. за незнанието на подсъдимия на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението кражба, изключващи умисъла у него относно това престъпление, с оглед приобщените от първоинстанционния съд по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК негови обяснения от досъдебното производство пред съдия, където той подробно описал собствените си и на другите подсъдими действия, насочени към постигането на желаната от тях обща престъпна цел.

В рамките на правомощията и задълженията си по чл. 13 НПК, съдът е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, като е съпоставил и проверил и вторичните факти относими към предмета на доказване, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели С., Д., Б., Б., А., К., К., както и в останалите събрани по делото писмени доказателства.

Въз основа на изискването за цялостна преценка на доказателствата, съдът е дал мотивиран отговор по направеното от подсъдимите възражение за участието им в деянието предмет на обвинението и липсата на обективните и субективните елементи от престъпния му състав, което не е възприел, тъй като защитната им теза е в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства, които я опровергават.

Тази преценка въззивният съд е направил в пълнота и това се е отразило в правилно изграденото му вътрешно убеждение за доказано авторство на З. Ж. Я., Ж. Ж. З., Й. И. А. и П. М. Г. в извършената кражба.

Представената аргументация мотивира настоящият касационен състав да приеме, че контролираната съдебна инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по фактите. Същата е спазила установените в процесуалните норми на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК принципни положения и задължителни предписания за всеобхватен, обективен и пълен анализ на доказателствените средства в резултат, на което е стигнала до правилните изводи за доказаност на обвинението срещу подсъдимите и съставомерност на деянието, което спрямо всеки един от тях е квалифицирала законосъобразно.

При определяне наказанието на подсъдимия Я въззивният съд е отчел всички обстоятелства за индивидуализирането му по чл. 54 НК и е преценил правилно тяхното съотношение. Това вътрешно убеждение на решаващия по фактите съдебен състав не подлежи на последващ инстанционен контрол при условие, че то е изградено при спазване изискванията на закона. Нарушения в тази насока, проверяващата касационна инстанция, не констатира, тъй като наказанието не е явно несправедливо и не противоречи на изискването за справедливост закрепено в чл. 35, ал. 3 НК.

Не е налице визираното в жалбата на подсъдимия основание за изменяване на обжалваното решение с намаляване на наказанието по размер, защото не са налице материалноправните предпоставки за определянето му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

По отношение начина на изпълнение на наказанието, настоящият касационен състав споделя изцяло подробно аргументираните от съда изводи, че целите на генералната и специалната превенции-последната насочена към поправянето и превъзпитанието на Я. към спазване на законите и добрите нрави, "условното осъждане" е достатъчно, за да се постигне желаният от законодателя в чл. 36 НК ефект.

Ето защо, касационните жалби на подсъдимите се явяват неоснователни и поради липсата на релевираните от касаторите основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, то следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.