Решение № 7582 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Б. С. от [населено място], обл.Кърджали чрез процесуалния представител адв. З. Шопов срещу Решение 320/16.10.2023 год. постановено по адм. дело 293/2023 год. по описа на Административен съд Кърджали. В жалбата се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се присъждане на разноски по делото. Ответникът директорът на ТП на НОИ Кърджали чрез старши юрисконсулт З. Белева в писмено становище оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е решение 320/16.10.2023 год., с което състав на Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на Н. Б. С. против Решение 2153-08-168/12.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което са потвърдени Задължителни предписания 3Д-1-08-01356126/22.05.2023 год. и 3Д-1-08-01356119/22.05.2023 год. на ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Кърджали, с които съответно е наредено на лицето да заличи данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода 01.10.2019 год. до 31.12.2021 год. с код вид осигурен 13, декл.обр. 1, да заличи регистрацията си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин с начало на дейност 01.10.2019 год. и да заличи данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода 01.01.2022 год. до 31.03.2023 год. с код вид осигурен 13, декл.обр. 1. При извършената проверка на осигуряването на Н. Б. С. във връзка с правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист за периода 17.04.2023 год. до 20.05.2023 год., органът е установил, че Н. Б. С. е регистриран земеделски стопанин от 01.10.2019 год. и е декларирала, че ще се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са подавани за периода 01.10.2019 год. до 31.03.2023 год. вкл. с код вид осигурен 13 като са заявени за отглеждане птици 22 броя. На 08.03.2021 год. лицето е декларирало, че е засяло основни култури-естествени ливади на площ от 0, 2042 ха. На 18.05.2022 год. е декларирало, че ще засее основни култури други зеленчуци на площ 0, 0951 ха. На 30.08.2022 год. декларира, че е засяла основни култури други зеленчуци на площ от 0, 0951 ха. С пререгистрация направена на 05.04.2023 год. лицето декларира, че е засяла основни култури картофи, производство на семена и посадъчен материал на площ от 0, 1200 ха и има намерение да засее основни култури пипер-полски на площ от 0, 2700 ха. Пенсионният орган е приел, че не са представени доказателства, че лицето реално е извършвало трудова дейност, за да възникне осигурително правоотношение. Развил е доводи, че в личните стопанства лицата могат да отглеждат до 50 броя птици за лични нужди и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в стопанството суровини и храни. В тази връзка е приел, че времето, през което С. е отглеждала 22 броя птици не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход. По отношение на засетите други зеленчуци на площ от 0, 0951 ха органът счита, че това са зеленчуци, които се отглеждат във всяка една семейна градина и се използват за собствена консумация. Установил е също така, че лицето няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и декларации по чл.55 от ЗДДФЛ. С процесното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Н. Б. С. срещу решението на директора на ТП на НОИ Кърджали като неоснователна. Съдът е приел, че жалбоподателката е регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, но същата не е придобила качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО, тъй като не са налице предпоставките на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО-не е налице произведена и реализирана на пазара продукция. Нито в административното производство, нито в съдебното такова от страна на жалбоподателката са ангажирани доказателства относно произведена от нея продукция, която същевременно да е реализирана на пазара. Няма доказателства да осъществявана от лицето реална трудова дейност. Представените справки от МЗХГ не доказват твърденията на лицето за осъществявана трудова дейност. След като не е налице трудова дейност не са осъществени предпоставките по §1, т.5 от ДР на КСО и съответно лицето няма качеството на осигурено такова. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че решението на директора на ТП на НОИ Кърджали е законосъобразен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Въз основа на декларираните от жалбоподателката данни и съпоставката им с тези налични в информационната система на НОИ, контролният орган е приел, че не е възникнало осигуряване съобразно чл. 10 от КСО, вр. § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО за периодите от 01.10.2019 год. до 31.12.2021 год. и от 01.01.2022 год. до 31.03.2023 год. и данните са неоснователно подадени, с оглед което са издадени Задължителни предписания 3Д-1-08-01356119/22.05.2023 год. и 3Д-1-08-01356126/22.05.2023 год. С тях е вменено в задължение на Н. Б. С. в качеството и на самоосигуряващо се лице да заличи данни подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларации образец 1 с вид осигурен 13 за горепосочените периоди. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " С нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно текста на ал. 4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл. 2 от Наредба 3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Доказателства за това по делото не са налични. Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали, както и на потвърдените с него Задължителни предписания. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в полза на ответната страна е основателна, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Те следва да са в размер на 100,00 лева. Неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за първата инстанция, тъй като такова е присъдено с обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,