Решение № 13192 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16447/2011 г.

Решение № 13192 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16447/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Варна. Касационният жалбоподател обжалва решението, постановено по адм. дело № 8/2011 г. по описа на Окръжен съд, град Варна, с което е прогласена нищожността на РА № 0303159 г., издаден от ТД на НАП, град Варна, потвърден с решение № 920/5.12.2006 г. на Директора на Д "ОУИ" при ТД на НАП, Варна. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част - като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Корабно машиностроене" АД, град Варна, представлявано от инж. Иван Даскалов, изразява становище, че жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Варна, е неоснователна, поради и което следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството е втори път пред настоящата инстанция. С обжалваното Решение № 27/4.11.2011 г. по адм. д. № 8/11 г. по описа на ОС - Варна е обявен за нищожен РА № 0303159/29.09.2006 г., издаден от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 920/5.12.2006 г. на Д "ОУИ" Варна, с който на "Корабно машиностроене" АД, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. 06.2005 г. в размер на 13 600 лева по фактура № 453/4.08.2005 г. За да обяви нищожността на обжалвания РА, административният съд е приел, че данъчната ревизия не е възложена от компетентен орган и при условията на чл. 133 от ДОПК, поради наличието на Акт за прихващане или възстановяване № 4173/29.07.2005 г., влязъл в законна сила, който е издаден на осн. чл. 112, ал. 3, т. 2 и чл. 156 от ДОПК, във връзка с подадена СД по ЗДДС с вх. № 0300-918655/14.05.2005 г. във връзка със задължение по ЗДДС м. 06.2005 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Няма спор между страните по делото и се установява от приетия като писмено доказателство АПВ, че този акт е издаден за идентичен данъчен период и данъчни задължения, които са определени и с РА в частта относно ЗДДС, която е прогласена за нищожна от решаващият съд. АПВ е влязъл в сила като необжалваем, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. АПВ е издаден във връзка с подадена от дружеството СД по ЗДДС за данъчен период м. 06.2005 г. и е допустимо изменение на влезлия в сила данъчен акт единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена със заповед на лице с права да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и това не е компетентния орган да възлага ревизия съгласно разпоредбата на чл. 134 от ДОПК за изменение на влязъл в сила данъчен акт, какъвто е представения. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за този данъчен период за определяне на данъчни задължения по ЗДДС е нищожен. Правните изводи на решаващият съд са изцяло съобразени и с практиката на ВАС по подобен вид дела. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебни решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за този данъчен период задължения по ЗДДС води и до материална компетентност на издателя на РА в тази му част. В този смисъл е и ТР № 1/25.06.2012 г. на ОС на ВАС. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред ОС-Варна и при постановяване на атакуваното решение. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответника в касационното производство, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение