Решение № 6511 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2020 г.

Решение № 6511 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности – В. в Г. Д. "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите, срещу решение № 137 от 05.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3436 по описа за 2019 г. на Административен съд – В.. С атакуваното решение, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 486-ФК/02.12.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"-В. в ГД "ФК" при ЦУ на НАП – "Запечатване на търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Б., общ. Вълчи дол, ул. Б., ..№..., стопанисван от "Р. Т." ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че в заповедта се изложени правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Също така, че с налагането на ПАМ се постигат целите, предвидени в закона – предотвратяване и преустановяване на нарушения от същия вид. Възразява се срещу изводите на съда, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата и предходната съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба "Р. Т." ЕООД, представлявано от Й. Пасков-управител, не изразява становище. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Съдът неправилно е отменил заповед № 468-ФК от 02.12.2019 г., като немотивирана и поради несъразмерност, несъответстваща на целта на закона съгласно чл. 6 от АПК. Неправилен е изводът на съда, че не е доказано извършването на нарушението. От доказателствата по делото не се опровергава твърдението в заповедта, че не е издадена фискална касова бележка, с което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Мотивите на съдебното решение са противоречиви, решението е необосновано и неправилно. Налице са касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 01.12.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Б., общ. Вълчи дол, ул. Б., ..№..., стопанисван от "Р. Т." ЕООД, е установено извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за краткост по-долу наричана Наредбата/. При осъществена контролна покупка не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещо в обекта фискално устройство (ФУ), преди легитимация на органите по приходите. Контролната покупка е на стойност 2. 00 лева, които са платени в брой. Липсата на регистрация на покупката се потвърждавало и от разпечатката от контролната електронна лента. Установено е, че ФУ показанията на часовника му не съответства на реалното астрономическо време. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0354298/01.12.2019 г. С обжалваното решение Административен съд В. е отменил заповедта с мотивите, че последната е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е установено безспорно извършването на нарушение, липсват мотиви по отношение на срока на наложената мярка, актът не съответства и на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, е описал в мотивите си приложимите разпоредби както от АПК, ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа на тях, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Не се споделят мотивите на съда, че заповедта е издадена без да се констатирано извършено нарушение от търговеца. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. Не е необходимо в този случай органите по приходите да напускат обекта и едва след като се върнат да приемат, че е налице извършено нарушение. Неправилен е изводът на решаващия състав на АС-В., че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено. За констатирането му от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства, а и подобни констатации не се съдържат в мотивите на обжалваното решение и жалбата пред първоинстанционния съд, че не е извършено процесното нарушение. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, последиците от извършването му, както и установеното астрономическо отклонение в показанията на часовника на работещото в обекта ФУ, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Наличието на такова астрономическо отклонение е индиция за създадена организация на работа, която пречи да бъдат установени действителните обороти, респективно да бъдат определяни коректно дължимите данъци, поради което правилно административният орган е определил продължителността на срока. Правилно при издаване на ПАМ е съобразена и установената при проверката касова разлика от 1112. 30 лв. Неоснователно съдът е приел, че след като тази касова разлика е сочена като такава от "оставени пари за стока... пари неотчетени от последните два дни", то тя не следва да се приема като оборот. Фактът, че в издадено от същия орган наказателно постановление, касовата разлика е квалифицирана като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ не е от значение за законосъобразността на наложената ПАМ. Твърденията, че това са оставени пари в касата от предишни дни не е доказан от търговеца. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразено с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Съответствието на административния акт с целта на закона не може да се смесва с целесъобразността на последния. По аргумент на противното от § 1, т. 3 от ДР на АПК административен акт е целесъобразен, когато е издаден при правилно упражняване на оперативна самостоятелност. Това означава, че въпросът за целесъобразността се поставя само когато актът е издаден от орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, и то само при обжалване по административния ред, каквито обстоятелства в случая не са налице. Съответствието на акта с целта на закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Общият размер на разноските е 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за двете инстанции в размер на 200 лева, на възстановяване подлежи и заплатена от административния орган държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение