Решение № 16 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2013 г.

Решение № 16 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Петров Мирчев, от гр. Велико Търново против решение № 385/28.06.2013 г. по адм. дело № 341/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 18а, ал. 1 от Закона за социално подпомагане, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Велико Търново чрез юрисконсулт Владимирова изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображенията си в подробни писмени бележки, приложени по делото. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 385/28.06.2013 г. по адм. дело № 341/2013 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Йордан Петров Мирчев, от гр. Велико Търново срещу заповед № РД 22-395/13.03.2013 г. на кмета на Община Велико Търново, разпореждаща изваждането на жалбоподателя от Дом за стари хора "Венета Ботева" гр. Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че в рамките на пребиваването си в ДСХ "Венета Ботева" - гр. Велико Търново жалбоподателят съжителствал в двойка стая последователно с петима души като всяко от съвместното съжителство е приключвало с остър конфликт. За периода си на пребиваване Мирчев често е влизал в пререкания и конфликти и с други домуващи, позволявайки си да ги обижда, демонстрирайки непристойно поведение към тях. Във връзка с постъпилите оплаквания и след проведена среща на Социалния съвет към ДХС със засегнатите лица и последвалият категоричен отказ на жалбоподателя да спазва Правилника за вътрешния ред на последния е наложено наказание "забележка". Липсата на корекция в поведението на Мирчев е провокирало нова среща, след която е приложена следващата мярка - налагане на наказание "предупреждение за изписване". Жалбоподателят е бил настанен в самостоятелна стая с цел пресичане на конфликтите, но и този подход не е дал резултати. След кратък период на спокойствие за потребителя, за другите домуващи и обслужващия персонал отново започнали конфликти, нападки и скандали. Повод за това се превърнало нежеланието на Мирчев да се съобразява с другите и да съблюдава Правилата за вътрешния ред и правилата за нормално общуване. Във връзка с проблематичното поведение на жалбоподателя е направена психологическа оценка от психолозите към ДСХ, като е отчетено, че основните психологически проблеми се проявяват основно в емоционалната сфера при общуването с други домуващи и с персонала. Емоционалната лабилност, с бърз и лесен преход от веселост към дистрофия, раздразнителност, краткотрайни изблици на гняв и вербална агресивност, съчетани с мнителност, недоверчивост, подозрителност и егоцентризъм, с едностранчиво мислене и недостатъчна пластичност на психичната дейност са в основата на неговите постъпки и действия. Провежданите многократни разговори, включително и със сина му не са могли да регулират наложилите се междуличностни отношения. Заключението на социалния доклад и експертизата констатират силни съпротиви във връзка с нормалната адаптация в ДСХ и категоричен отказ на жалбоподателя да види своята роля в междуличностните проблеми и конфликти, възникнали в институцията. Изводите на социалните работници са, че Мирчев не се поддава на убеждение и корекционна работа. Анализирайки поотделно и в съвкупност доказателствата, съдържащи се в административната преписка и тези събрани в съдебната фаза на процеса, административният съд е достигнал до обоснования извод, че фактическите основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт са доказателствено подкрепени. Законосъобразно е отхвърлено искането за изслушване на графическа експертиза досежно част от документите и положените под тях подписи на някои от домуващите, тъй като това не би променило характера и достоверността на обстоятелствата по спора. Отчитайки, че Йордан Мирчев е финансово осигурен, притежава лично жилище в с. Долна Липница и има близки, които могат да полагат грижи за него, съдът е законосъобразно е преценил, че оспореният акт по своя резултат не е в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 37 от Наредбата за условията и реда за извършване на социални услуги в Община Велико Търново във връзка с чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 18а, ал. 1 от Закона за социално подпомагане изваждането от специализирана институция за социални услуги в общността се извършва със заповед на кмета на общината по мотивирано предложение на управителя на специализираната институция и приложени документи. Материалите по административната преписка установяват, че е реализиран разписания административнопроизводствен ред и предвид наличните констатации за системно неспазване на разпоредбите на правилника за вътрешния ред последните са достатъчно основание за налагане на най-тежката мярка на административна принуда. Отчетени са всички значими факти и обстоятелства, касаещи изведеното лице. Съобразени с оглед на възрастта му, здравословното му и имущественото му състояние са бъдещите му възможности за социална адаптация и получаване на дължими грижи от неговите близки родственици. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от кмета на Община Велико Търново искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение