Решение № 14135 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2016 г.

Решение № 14135 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Б. от с. Н., община Б., чрез процесуалния й представител адв. Б., против решение № 151/31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 54/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът- кметът на община Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Е. Н. Б. против заповед № 1414/21.12.2015 г. на кмета на община Б., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Ограда", находящ се в УПИ VI- 210 "за търговия", кв. 44 по регулационния план нa село. Н., община П. За да постанови този резултат е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие на материалния закон. Според съда описаната в заповедта ограда се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за нейното изграждане не са налице издадени по съответния ред строителни книжа - одобрен индивидуален архитектурен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. 48, ал. 9 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ЗУТ, както и, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническа експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед е издадена по отношение на строеж шеста категория. Констатираните от съда данни безспорно сочат, че за процесния обект - ограда, се изискват строителни книжа - разрешение за строеж по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, с каквото същият не разполага. От към улично-регулационната линия оградата попада в съседния имот с 5, 80 м. Предвид това и времето на извършване на строителството, закономерен е изводът, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Твърденията на касатора, че оградата представлява заварен строеж, не променя извода, че същият е незаконен и за който не са налице условията за запазването му като търпим. Изложените в касационната жалба доводи за административен тормоз са неотносими към спора. С оглед изложеното, при липсата на разрешение за строеж и на условията за търпимост, изводите на съда за законосъобразност на заповедта, разпореждаща премахването на постройката като незаконна, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, са правилни. От изложеното следва, че оспореното решение следва да се остави в сила. Предвид своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, което е в предвидения минимален за дела по ЗУТ и ЗКИР размер. По отношение на искането за присъждане на разноски пред първата инстанция, Административен съд - П. вече се произнесъл. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,