Решение № 15900 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2017 г.

Решение № 15900 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 307 и сл. от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Р. Каменов, прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пловдив, срещу решение по т. 2. 1 по Протокол № 34 от заседанието на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.10.2017 г., с което му е наложено, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт-"намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на оспорваното решение. Ответникът - Висшият съдебен съвет - прокурорска колегия, чрез юрисконсулт Лишева изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК и при издаване на решението е спазена предвидената в закона процедура. Поддържа, че в административното производство са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа страна. Заинтересованата страна – Главния прокурор на Република България не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят Р. Каменов заема длъжността прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пловдив. На 21.01.2016 г. срещу него е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 289 от НК. След приключване на така образуваното производство, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.07.2016 г., преписката е изпратена на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на ВСС и на зам. Главния прокурор на РБ и ръководител на СЗА. С придружително писмо от 08.12.2016 г. Главният прокурор на Република България е направил предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Р. Каменов за извършени нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати – правила на чл. 1.3, чл. 4.4, чл. 5.1, чл. 5.3, чл. 5.5 и чл. 5.6. В предложението се сочи, че с поведението си прокурор Каменов е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ – нарушил е Кодекса за етично поведение на българските магистрати. На основание чл. 312, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 311, т. 2 от ЗСВ е предложил да се наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство срещу Каменов е образувано с решение на ВСС по т. 62 от протокол № 24 от 14.12.2016 г. и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. В хода на образуваното дисциплинарно дело № 21/2016 г. са проведени заседания на дисциплинарния състав. Към преписката са приобщени материали от досъдебно производство /ДП/ № 1 – П/2016 г. по описа на СО при СГП – СЗА, пр. пр. № 9 -121/2015 г. по описа на СГП – СЗА. Така описаното ДП е образувано срещу Р. Каменов – прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив. Във връзка с образуваното ДП са разпитани свидетели – Х. Анчев, Г. М., Г. Г. и Г. М. Досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор в СГП – СЗА. От приложените към преписката доказателства се установява, че в периода 13.11.2014 г. – 24.11.2014 г., в гр. Пловдив Р. Каменов, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – Х. Анчев – прокурор при ОП – Пловдив, да наруши своето служебно задължение във връзка с правораздаването установено в чл. 14, ал. 1 от НПК. Р. Каменов убеждавал прокурор Анчев, в качеството му на представител на държавното обвинение по НОХД 1698/2014 г. по описа на ОС – Пловдив, да поддържа против вътрешното си убеждение проект на споразумение, сключено на 13.11.2014 г. по ДП № 54/2014 г., по описа на ОДМВР – Пловдив, по реда на чл. 381, ал. 1 – 6 от НПК, между прокурор Р. Каменов от ОП – Пловдив от една страна и обвиняемия С. Д. Д. и защитника Д. Х. от друга страна, в частта му относно постигнатото между страните съгласие за размера на наказанието лишаване от свобода, което да се наложи на обвиняемото лице. На 20.11.2014 г. са проведени два телефонни разговора между Анчев и прокурор Каменов, по време на които Анчев категорично заявил позицията си, че не смята да поддържа споразумението, а има намерение да предложи на защитата увеличение размера на наказанието, тъй като предложеното било прекалено ниско с оглед практиката на ОП-Пловдив при аналогични казуси. Каменов останал недоволен от съобщеното му и нееднократно изразил становището си, че наказанието, за което е постигнал споразумение е справедливо и съответно на доказателствата по делото и съдебната практика, поради което не следва да се поставя под съмнение от представителя на обвинението, който ще участва в съдебното производство. Въпреки ясно изразената позиция от прокурор Анчев прокурор Каменов продължил с опитите си да промени формираното у него вътрешно убеждение., тъй като това бил единствения начин, по който можел да постигне желания краен ефект. Изразил съмнение, че позицията на Анчев е повлияна от окръжния прокурор, а не в резултат на негово лично становище по конкретното дело. Предложил му да поиска от административния ръководител да бъде сменен от друг прокурор, който евентуално да поддържа споразумението така, както е внесено в съда. Това предложение било категорично отхвърлено от Анчев. Свидетелят Анчев уточнява, че не е възприел думите на колегата си Каменов като "вмешателство", но в дългогодишната си практика за първи път някой си позволявал да излезе извън рамките на обичайното обсъждане на казус между колеги, което е причина да възприеме поведението на Каменов като нередно. В насроченото за 21.11.2014 г. на съдебното заседание не бил даден ход поради неявяване на защитника на обвиняемия Дяков - адвокат Хюсеин и същото било отложено за 24.11.2014 г. За това съдебно заседание бил определен друг прокурор - Т. Павлов, който да замести отсъстващия поради временна нетрудоспособност Каменов. В съдебно заседание прокурор Павлов предложил промени в споразумението- да се увеличи размера на наказанието "лишаване от свобода" с шест месеца, както и да се определени кумулативно предвиденото в закона наказание- глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. Защитата на подсъдимия се съгласила с така направените промени и споразумението било одобрено от съда. С дата 08.12.2014 г. в ОДМВР – Пловдив били образувани четири досъдебни производства, с номера № 150/2014, № 151/2014, № 152/2014 и 153/2014, всички по описа на ОДМВР – Пловдив, водени първоначално срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК – заличаване или подправяне на идентификационен номер на МПС в нарушение на установени за това ред. В хода на разследването по всяко едно от горепосочените ДП уликите попаднали върху група от три лица – С. В., Г. Н. и И. С. На 15.01.2015 г. св. М. /по това време изпълняващ длъжността административен ръководител на РП – Карлово/ бил на преглед в Медицински център УМБАЛ "Каспела" – гр. Пловдив. Докато бил в медицинския център, по телефона му се обадил Каменов, като поискал среща с него. Срещата се състояла на същия ден. На нея Каменов споделил, че в РП – Карлово се водело дело срещу лице с малко име С., който бил син на негов приятел. Каменов поискал от св. М. въпросното дело, водено срещу лицето С. да бъде преразпределено за наблюдение на прокурор П. Радева от РП – Карлово. На искането св. М. заявил, че това нямало как да стане, тъй като това означавало да се манипулира избора на случайно разпределение на делата. С това разговора на двамата приключил. Делата били разпределени, на случаен принцип на друг прокурор. В заключителната част на постановлението за прекратяване на наказателно производство, е посочено, че гореописаните данни, обсъдени поотделно и в съвкупност, водят до обосновано предположение, че Р. Каменов, в качеството си на прокурор при ОП – Пловдив, е извършил действия, които компроментират почтенността, морала, репутацията и компетентността му на магистрат. Ето защо копия от събраните материали по ДП № 1 –П/2016 по описа на СГП – СЗА, са изпратени на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия към ВСС за сведение и с оглед преценка на основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от прокурор Каменов на плоскостта на евентуално извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 – 5 от ЗСВ. По така образуваното дисциплинарно дело № 21/2016 г., са проведени заседания на дисциплинарния състав, за които вносителят на предложението и привлеченият към дисциплинарна отговорност са уведомени, поискани са писмени обяснения от Каменов и последният е изслушан. Въз основа на предложението, събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и обясненията на привлечената към дисциплинарна отговорност, дисциплинарният състав приема, че от страна на Каменов са извършени посочените в предложението дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ по досъдебно производство № 54/2014 г. по описа на ОДМВР – Пловдив, преписка № 2331/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив и по ДП № 150/2014 г. по описа на ОДМВР – Карлово, преписка № 2022/2014 г. по описа на РП - Карлово. Направено е предложение на Прокурорската колегия да прекрати дисциплинарното производство по отношение на действията на прокурор Каменов, извършени в периода 29.11.2013 г. – 02.12.2013 г. свързани с досъдебно производство № 327/2013 г. по описа на ОДМВР – Пловдив. Предложено е налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". Решението на дисциплинарния състав, заедно с преписката и всички доказателства е представено на главния прокурор на Република България за внасяне в заседание на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Становището на дисциплинарния състав е разгледано на заседание на колегията на 25.10.2017 г. и след обсъждане и проведено тайно гласуване, органът постановява с 11 гласа "за" решението, предмет на оспорване в настоящото производство, с което приема, че жалбоподателя Р. Каменов е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ и му налага дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 320, ал. 2 ЗСВ орган, прието е с необходимото съгласно чл. 320, ал. 6 ЗСВ мнозинство и при спазване изискванията за форма. Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на прокурорската колегия, които са го подкрепили. По същността си това са мотивите за издаване на акта. В този смисъл е разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ. Решението на прокурорската колегия на ВСС, предмет на оспорване, е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и след изпълнение на материалноправните основания за това. Решението е взето след проведено съгласно изискванията на чл. 310 - чл. 320 ЗСВ дисциплинарно производство. Производството е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗСВ /редакцията към този момент/, от компетентния съгласно чл. 316, ал. 1 ЗСВ орган и по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. По реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав е провел заседания, за които е уведомявал вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ). В съответствие с правомощията си по чл. 318, ал. 3 ЗСВ са изяснени фактите и обстоятелствата, като се съобразява с фактическите обстоятелства, изложени в становището на Главния прокурор на РБ като вносител на предложението и с доводите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговия защитник и събира доказателства (чл. 318, ал. 4 ЗСВ). По този начин производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл. 7 АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 35, чл. 36 чл. 37 и чл. 39 от АПК - установени са релевантните факти и по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани необходимите доказателства, включително гласни, като са разпитани, посочените от привлечената към дисциплинарна отговорност свидетели. Ето защо доводите на жалбоподателя, че не са установени действителните факти от значение за случая са неоснователни. Решението на дисциплинарния състав е прието с необходимото съгласно чл. 319, ал. 2 ЗСВ мнозинство, като след обсъждане на доказателствата дисциплинарният състав намира, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Каменов. В този смисъл е постановеното решение, което е подробно мотивирано, включително в частта относно дисциплинарната санкция. След изпълнение на изискванията на чл. 320, ал. 1 ЗСВ прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е разгледала предложението на дисциплинарния състав и съобразно правомощията си по чл. 320, ал. 3 ЗСВ се е произнесла с решението, предмет на оспорване, с което приела, че жалбоподателя Каменов- окръжен прокурор в ОП - Пловдив е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, поради което и на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ му е наложила дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". Неоснователни са доводите, че дисциплинарното производство е било образувано незаконосъобразно, тъй като е налице пълно тъждество между фактите, за които е било образувано ДП № 1-П/2016 г. по описа на СГП – СЗА, прекратено на 25.07.2016 г. Фактът, че това ДП е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление, не означава, че за това деяние не може да бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 307, т. 6 от ЗСВ дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ/редакцията към момента на извършване на дисциплинарните нарушения/ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие съгласно цитираните от дисциплинарния състав норми от КЕПБМ, тъй като наказаният магистрат с действията си е нарушил правилата за професионална етика, съдържащи се в тях. Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общоприети изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. В частност, визираните в раздел втори, точка пета от КЕПБМ правила за поведение, произтичат от принципа за почтеност и благоприличие. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Точка 5.3 от кодекса повелява магистратът да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, а т. 5.5 - че с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност. Правилото на т. 5.6. – че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. Именно гореописаните правила са нарушени с действията на прокурор Р. Каменов в процесния случай. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му, както в професионалния живот, така и в личния. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да не извършва действия, накърняващи авторитета на органа, в който работи, и съдебната система като цяло. Без значение в случая е обстоятелството, че прокурор Анчев не е възприел думите на колегата си Каменов като "вмешателство". Без значение е и обстоятелството, че на практика исканията, поставени от прокурор Каменов пред колегите му, не са били изпълнени. Неотносими в случая са твърденията на жалбоподателя, че в случая се касае за оказване на специален надзор във връзка с представената Заповед относно въвеждането на Указания за специален надзор и самите Указания. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът за нарушаване на правилата на чл. 5.1, 5.3, 5.5, 5.6, и от КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателя в обществото като прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив, представител на съдебната власт, а и оттам, до създаване на съмнение в почтеността му и до накърняване престижа на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. С поведението си прокурорът е допуснал застрашаване престижа на съдебната власт. В обществото съществува негативно обществено мнение относно участието на магистрати в такива случаи, които ерозират доверието на хората в правосъдната система, създават негативна обществена нагласа и намаляват общественото доверие в съдебната власт. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж. Статутът на Каменов като прокурор изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверието на обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Обществото не би желало ежедневно упражняваната от магистратите власт да се осъществява от хора със спорна репутация, поради което поведението на магистратите както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност. Предвид гореизложеното Р. Каменов безспорно е нарушил визираните по-горе правила от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ, е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. При възникналата дискусия във ВСС колегиалният орган правилно е преценил, че за извършените нарушения следва да се наложи дисциплинарно наказание по изменената разпоредба на чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, която е по-благоприятна от действащата към момента на извършване на дисциплинарното нарушение. Предвид изложеното актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Р. Каменов, правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа, преценена е формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вменените му и доказани дисциплинарни нарушения, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Установените от ВСС действия правилно са преценени като дисциплинарни нарушения, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,