Решение № 363 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2008 г.

Решение № 363 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 29.06.2007 г. по гр. д. № 3632/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.07.2006 г.по гр. д. № 1525/2006, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост върху реална част от имот. Недоволен от решението е касаторът "М" ЕАД, София, койирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е призната доказателствената сила на легитимиращия го нотариален акт за собственост върху процесната реална част от имот, която е предоставена на неговия праводател за стопанисване, а собствеността е придобита по чл. 17а ЗППДОП (отм.); и в нарушение на материалния закон е прието, че несъставянето на акт за държавна собственост има правно значение, а няма правно значение протоколът за въвод в имота. Ответницата по жалбата С. Н. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери служебно допустимостта на обжалваното решение, го намира недопустимо. В основанието на исковата молба и допълнителните изложения към нея ищцата е посочила, че процесната реална част от имот й е възстановена с решение на ОБПК, но не попълнена в кадастралната основа поради отказа на ответника да подпише констативния акт. В допълнението към исковата молба от 26.09.2005 г. ищцата е поискала границите на имота да бъдат установени в производството по делото. Видно от изложеното ищцата не твърди, че е приключено производството по възстановяване на процесната реална част от имота, който се намира в урбанизирана територия, поради несъгласието на ответника да бъде попълнена кадастралната основа на действащия ПР м. "Д" по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ. Като се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост (какъвто ищцата няма правен интерес да предяви) вместо по предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (уважаването на който е предпоставка да бъде довършена процедурата по възстановяването на земеделската земя), въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото -върнато на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение