Решение № 14497 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10513/2020 г.

Решение № 14497 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10513/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Бургас против решение № 1064/06.08.2020 година, постановено по административно дело № 689/2020 година по описа на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 52б и т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.); , чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. Демирев, от [населено място], [област], чрез адв. М. Димитрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1064/06.08.2020 година, по адм. дело № 689/2020 година Административен съд – Бургас е отменил Решение изх. № 1012-02-31#1/04.03.2020 г., на Директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане, изх. № 2113-02-3398#3 от 14.01.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които на М. Демирев, от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Изпратил е административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов акт при спазване на дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно. С оспорените актове пенсионните органи са отказали отпускане на ЛПОСВ на М. Демирев, от [населено място], [област], приемайки че не са налице основанията по чл. 68, ал. 1 – 2 КСО. Посочили са, че от събраните по пенсионната преписка доказателства лицето е било на длъжност "шофьор" в АПК, но в архива на осигурителя не са били съхранени данни за звеното, вида и тонажа на автомобила и не са представени трудови договори, не е налице информация и за изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, за да бъде категоризиран този труд от втора категория. Страните не спорят, че към датата на подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ заявителят е имал навършени [възраст]. Няма спор и относно обстоятелството, че в периода от 01.01.1975 г. до 21.01.1993 г. той е полагал труд на длъжност "шофьор" в АПК "Руен – филиал КБ Просеник". Съгласно т. 52б, раздел втори на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици е от втора категория. Разпоредбата на т. 66и, изр. 1 от раздел четвърти на ПКТП (отм.); , приложена във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, причислява към втора категория труда на механизаторите в селското стопанство. При тези текстови редакции в съдебната практика е възприето тълкуването, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.); се включват непосредствено заетите в производството на селскостопанска продукция трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.); - обслужващият селско - стопанското производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжностите "шофьор". Въпросът във връзка с товароподемността на автомобилите, използвани в селското стопанство, който е бил обсъждан от пенсионните органи е ирелевантен към хипотезиса на правната норма на чл. 66и от ПКТП (отм.);. (В този смисъл виж решение № 7085/23.05.2013 г. по адм. дело № 2335/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Административният съд е извършил обстоен анализ на фактите по спора, кредитирайки с доверие събраните гласни доказателства и приетото заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Съвкупният им анализ налага обоснования извод, че М. Демирев за периода 01.01.1975 г. до 21.01.1993 г. е работил в селското стопанство като шофьор на товарен автомобил (бордови и специализиран), което налага трудът му да бъде категоризиран от втора категория. Вещото лице потвърждава констатираната продължителност на спорния осигурителен стаж от 17 години 9 месеца и 23 дни, колкото са възприели и пенсионните органи в пенсионния доклад и който следва да се зачете като втора категория, надвишавайки нормативно изискуемия минимум по чл. 69б КСО от 15 години. Налице е материалноправната предпоставка за навършени години, а изчисленият след трансформирането общ осигурителен стаж в размер на 40 години 4 месеца и 20 дни, сборуван с възрастта на жалбоподателя предпоставя аритметичен сбор 105, при изискуеми 100. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение