Решение № 13989 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2010 г.
ВАСIII отделение22.11.2010 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Джън Цинцян, гражданин на Китай, против решение № 122 от 11.03.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховният административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Мотиви
Решение № 13989 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Джън Цинцян, гражданин на Китай, против решение № 122 от 11.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба на Джън Цинцян, гражданин на Китай, роден на 15.06.1977 г. в с. Хъубан, провинция Фудзиен, етническа принадлежност - хан, религиозна принадлежност: атеист, женен, с рег. № УП-3323 от 27.07.2009 г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Производството пред ДАБ е било трето поред, след проведени две по-ранни, приключили с решения, с които е бил отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ, които са били обжалвани и оставени в сила от Административен съд - София-град В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведенидве интервюта на 21.12.2009 г. и на 19.02.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от китайски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният разказва, че е напуснал легално Китай на 3.02.2008 г. Пристигнал в Турция и оттам нелегално на 13.02.2008 г. е влязъл в Р България. Както в предходните административни производства, така и в настоящото чужденецът излага като причина да напусне страната по произход страхът му от евентуален арест. Твърди, че в Китай се е занимавал с туризъм, след което започнал да раздава антиправителствени материали. Това било забранена дейност и се опасявал, че ще го затворят. Според Джън Цинцян това се било случило с "другите хора", които се занимавали със същата работа, тъй като не ги бил "виждал по улиците". Същевременно кандидатът сочи, че не е политически обвързан и не е чл. на политическа партия. В заключение посочва, че желае да живее и работи в България. Тук се обучавал като готвач в китайски ресторант, но имал нужда от редовни документи. Тази бежанска история е разказана от кандидата и в предходните административни производства по ЗУБ, в които са изложени същите аргументи. Въз основа на изявленията на кандидата и предвид причините, поради които последният е напуснал страната по произход, както и приложената справка с вх. № 552/17.02.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 3323/23.02.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредби на ЗУБ, както и предвид проведените предходни административни производства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Джън Цинцян статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. На първо място, кандидатът излага същите причини, които е изложил и в предходните две административни производства по предоставяне на закрила по ЗУБ, които са приключили с отказ-потвърден и от съдебната инстанция. На следващо място, от проведените с кандидата интервюта се установява, че причините да напусне страната по произход са чисто икономически. Чужденецът е потвърдил желание да живее и работи в България, тъй като тук има работа, а в Китай изпитва финансови затруднения. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие. Предвид изложеното, за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,