Решение № 8112 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на В. П. В. от гр.София срещу Решение 18705 от 03.10.2024г., постановено по адм. дело 2870/2023г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-21-53 от 28.02.2023г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на В. срещу разпореждане [номер]/95 от 23.12.2022г. на длъжностното лице по ПО в същото поделение на НОИ. Ответникът Ръководител ТП на НОИ София град, чрез гл. юриск. Атанасова, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на В., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че в случая не е налице предпоставката за отпускане на търсената пенсия за инвалидност поради общо заболяване три години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а от нея е видно, че с ЕР на ТЕЛК при МБАЛ Княгиня Клементина ЕАД, гр. София 1734 от зас. 130 от дата 19.08.2021г., считано от 16.03.2021г. е установено състояние на 60% трайно намалена работоспособност на В. с водеща диагноза [заличен текст] . Спорен пред ответника по касация, а и пред пенсионния орган, е бил установеният общ осигурителен стаж на лицето към релевантната дата на преценка 16.03.2021г., като в административната фаза на процеса е прието, че той възлиза само на 2 години, 7 месеца и 27 дни. Т.е. на лицето не достигат 4 месеца и 3 дни, за да отговори на минималното изискване, посочено в чл.74 ал.1, т.3 КСО от три години, с оглед навършените от него [възраст] към датата на инвалидизиране. В касационната жалба се оспорват незачетени периоди на стаж при осигурителите Д. фуудс ЕООД: в периода 11.02.2019г. 12.08.2019г. и Айкон 8 ЕООД за периода: 12.06.2017г. 25.08.2017г. По тези конкретни възражения касационната инстанция намира изводите на първостепенния съд за точни и обосновани. От събраните по делото писмени доказателства, а от пълното, подборно и мотивирано заключение на в.л. Ж. безспорно е установено, че работодателят Айкон 8 ЕООД за периода: 12.06.2017г. 25.08.2017г.. въобще не е подавал декларации обр.1 и обр.6, касателно В.. Тези изводи се потвърждават и от постъпилата в хода на съдебното дирене информация от ТД на НАП София от 04.06.2024г. В последното писмо е потвърдено, че и осигурителят Д. фуудс ЕООД: в периода 01.06.2019г. 12.08.2019г. също не е подавал декларации обр.1 и обр.6 за В.. По отношение на последния осигурител по силата на задължителни предписания към осигурителя ЗД-1-13-00736080 от 16.03.2020г. на контролен орган в ТП на НОИ Перник са били заличени всички подадени за В. данни за периода 11.02.2019г. 31.05.2019г. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на подадени данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО за посочените два периода обективно препятства зачитането на тези осигурителни периоди, с оглед признаване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето. По отношение на периода(11.02.2019г. 31.05.2019г.) при осигурителя Д. фуудс ЕООД, за който данните са били заличени, тъй като осигуреното лице не участвало в това производство, то няма пречка същото, но при условията на главно доказване, което следва да е пълно, да установи действителното осъществяване на трудовата функция, респ. действителността и на осигурителното правоотношение, което е относително самостоятелно от трудовоправната връзка. Проблемът е, че този период е само 3 месеца и 18 дни. Т.е. дори и той да се прибави към вече признатия от пенсионния орган стаж, то няма да е достатъчен, за да се достигне до необходимите общо три години осигурителен стаж. Това е констатирано и от вещото лице с представеното от него заключение. Горните изводи не се променят от представеното в касационната инстанция писмо от ТД на НАП София от дата 19.03.2025г., след като осигурителят Айкон 8 ЕООД и към посочената дата не е извършил корекция в подадените данни за спорния период за В., а освен това законосъобразността на обжалвания акт се преценя към датата на издаването му, съобразно общото правило на чл.142 ал.1 АПК. При това положение не се установяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно фактите, установени пред него, вкл. и на база заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,