Решение № 7029 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2016 г.

Решение № 7029 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Г. К. Г., гражданин на Азербайджан, чрез процесуалния й представител адв. Писова против решение № 7772/11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 5412/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. Ч. процесуалния си представител, касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Представя писмени доказателства и моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юрк. Славова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. А. Г. К. Г., гражданин на Азербайджан, срещу решение № 3401/12.05.2015 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ на същата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че решението на заместник - председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на чужденеца срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за живота й. Съдът се е позовал на изнесените от Г. факти в бежанската й история, при направените с нея интервюта от ДАБ, от които не може да се обоснове извода за някакъв вид преследване в държавата й по произход. Съдът е приел, че касаторът не предоставя доказателства, от които да се направи извод, че й е оказвано психическо или физическо насилие, че е била дискриминирана или преследвана. Установил е също, че Г. е напуснала страната си на произход легално, заедно със семейството си, след като синът и снаха й имали проблеми с властите, въз основа на което е направил извод, че официалните власти в Азербайджан са нямали отношение към нея. Съдът, давайки подробен анализ с оглед теорията и съдебната практика на понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че спрямо Г. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да й бъде предоставен статут на бежанец. Административният съд подробно е разгледал и законовите основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Азербайджан към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Г. на хуманитарен статут - липсват данни същата да е изложена на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Оспореното решение е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Г. факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, развити от нея в касационната жалба и от процесуалния й представител за това, че ситуацията по отношение системното нарушаване на човешките права в Азербайджан, създава реална заплаха за личната й сигурност и свобода при връщането й обратно в страната по произход. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка с вх. № 01-621/19.01.2015 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Азербайджан на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Азербайджан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието същата да представи доказателство, че тя представлява специфична цел поради присъщи на нейното лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обоснована е преценката на съда, че от представените по делото доказателства е видно, че касаторката не е била принудена да напусне Азербайджан, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Азербайджан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Азербайджан, от където идва Г., сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,