Решение № 5846 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2010 г.

Решение № 5846 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК . Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - гр. Варна против решение № 12 от 5.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2568/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., с която е одобрен план на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта по отношение на имот № 305 и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението. Инвокирани са доводи, че решението е недопустимо - като постановено по просрочена жалба, алтернативно - неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Касаторът счита решението за неправилно в оспорената част - по отношение на имот № 305, тъй като не били представени данни за имот № 4267, поради което намира извода на съда за възможността да се присъединят процесните 46 кв. м от имот № 305 към имот № 4267 за необоснован, а решението - за неизпълнимо. Освен това счита, че съдът не е следвало да прихваща дължимите от страните разноски, а само да ги присъди. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответниците Мартина Андреева Райкова, Светослава Николова Колева и Марийка Димитрова Йорданова не се явяват, в писмен отговор чрез пълномощник оспорват касационната жалба и претендират разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни Ангел Станков Ангелов и Анета Николай Станева-Гилберт не се явяват и не изпращат представител. В молба с характер на писмена защита Ангел Станков Ангелов чрез процесуален представител заявява становище, относимо към необжалваната и влязла в сила част от оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира за неоснователни твърденията на касатора и посочва, че решението е съобразено с разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, според които разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици за образуване на нови имоти по ПНИ с площ не по-малка от 250 кв. м при условията на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. С горните аргументи обосновава законосъобразност на решението и предлага то да бъде оставено в сила . Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 12 от 5.01.2010 г. по адм. дело № 2568/2008 г. Административен съд Варна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Мартина Андреева Райкова, Светослава Николова Колева и Марийка Димитрова Йорданова, отменил заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., издадена от областния управител на Варненска област, в частта, в която е одобрен планът на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на имот № 305 с площ от 646 кв. м, записан в регистъра към ПНИ като собственост на Николай Стефанов Станев и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този извод Административен съд Варна установил, че с решение № 1025/14.11.2003 г. на ОЗСГ - Варна /л. 11 от делото/ на жалбоподателите, като наследници на Георги Йорданов Христов, е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 4 дка, находяща се в терен по § 4, кв. "Виница", местност " Дилбер чешма", както и че възстановеният имот съставлява част от стар имот № 3653, собственост на Георги Йорданов Христов, от който за неговите наследници с ПНИ е новообразуван имот № 4267 с площ от 246 кв. м. Установил още, че в границите на стар имот № 3653 попадат новообразувани с ПНИ имоти, както следва: № 304 с площ от 620 кв. м, записан в регистъра към ПНИ като собственост на Ангел Станков Ангелов, имот № 305 с площ от 646 кв. м, записан в регистъра като собственост на Николай Ст. Станев /чийто наследник е заинтересованата страна Анета Николай Станева-Гилберт/ и имот № 306 с площ от 600 кв. м, като по отношение на последния имот поради оттегляне на жалбата е прекратил производството. Посочил още, че имот № 305, собственост на заинтересованата страна Анета Николай Станева-Гилберт е съседен на новообразуван имот № 4267, като наследодателят на Анета Николай Станева-Гилберт - Николай Ст. Станев е бил ползвател на имота. Установил, че Николай Ст. Станев е заплатил цената на имота, определена с оценителен протокол № 1190/8.03.1994 г., съгласно удостоверение № 1715/1978 г. за ползвания от него имот с площ от 600 кв. м, а с цифровия модел на ПНИ е отредена площ от 646 кв. м. Съдът събрал като доказателство извадка от регистър за имот № 4267 /л. 243 от делото/. Съдът назначил съдебно-технически експертизи /л. 196 и 221 от делото/, които кредитирал като обективни и неоспорени от страните, установяващи техническа възможност разликата над 600 кв. м от имот № 305 да се присъедини към съседния имот № 4267, собственост на оспорващите /като наследници на Георги Йорданов Христов/, като площта от 46 кв. м от имот № 305 може да се приобщи към имот N 4267 - съседен на процесния и собственост на жалбоподателите. Предвид обстоятелството, че това не е сторено с обжалваната заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., обнародвана в ДВ, бр. 57/24.06.2008 г., съдът обосновал извод за нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, довело до незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Т. е. при така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд извел извод, че е налице незаконосъобразност на плана на новообразуваните имоти по отношение на имот № 305, и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, го отменил и върнал делото като преписка на административния орган за прилагане разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ съобразно указанията в решението - за съобразяване на възможността за присъединяване на посочената разлика към имота на жалбоподателите. По отношение на жалбата в частта за имот № 304 с площ от 620 кв. м, записан в регистъра към ПНИ като собственост на Ангел Станков Ангелов отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно - при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение . Ноторно е, че е недопустимо това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, и твърдяното просрочие не е налице, тъй като заявеното в срок с жалбата искане е касаело разликите над 600 кв. м от имоти № 304, 305 и 306, впоследствие оттеглено за имот № 306. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. Преценено по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност, то е и правилно. Неоснователен е касационният довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, респ. § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ЗСПЗЗ, т. е. конкретно се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а и § 4б от с. з. техните ползватели. Последните съгласно § 4з, ал. 1 от ЗСПЗЗ придобиват собствеността на ползваната земя максимално до 600 кв. м в хипотезата на § 4а, ал. 1, а тези по § 4б, ал. 1 - максимално до 1000 кв. м. След отреждането им, с оглед изискванията на § 4з от ЗСПЗЗ и ако остане разлика до действително ползвания размер, се възстановява на бившите собственици за образуване на нов имот с размери не по-малко от 250 кв. м. Ако не може да се образува нов имот, то тази разлика може да се придобие от ползвателя, чрез заплащането й по пазарни цени, в срока определен в § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ законодателят е предвидил подробни изисквания, които следва да се спазват при изработване на плана за новообразуваните имоти и по-конкретно, местоположението на имота се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения и трайни насаждения, като в случаите, когато имотът не надвишава 600 кв. м, респ. 1000 кв. м и има осигурен достъп до улица или път, границите му се запазват. Въведени са и изисквания във връзка с проектиране границите на имотите, както и изисквания за размера на лицето и площта на новообразувания имот, включително изисквания за урбанизираните територии и др. Съобразно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в относимата редакция, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. С оглед събраните доказателства, установяващи, че имот № 4267 е с площ от 246 кв. м и при присъединяване към него на разликата над 600 кв. м от имот № 305, то се образува имот с площ не по-малка от 250 кв. м, каквито са изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, то изводът на АС - Варна е обоснован и съобразен с материалния закон. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при оспорване заповедта на областния управител се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. При констатираното нарушение относно определяне границите на имотите и записването в регистъра, административният орган следва да съобрази действителните права на собствениците на имотите, както и установената възможност на присъединяване на процесната част от 46 кв. м към съседния имот на възстановения собственик. По останалите възражения в жалбата: Доводът, че тъй като не били представени данни за имот № 4267,съдът се произнесъл при непълнота на доказателствата, не представлява касационно основание - по арг. от чл. 209, т. 3 АПК. Доводът за "неизпълнимост" за присъединяване на процесните 46 кв. м от имот № 305 към имот № 4267 е ирелевантен за спора по законосъобразността на акта. Доводът, че съдът не е следвало да прихваща дължимите от страните разноски, а само да ги присъди, при липса на направено възражение за техния размер, не намира опора в чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Отделно от това, с оглед изхода на процеса и данните по делото, установяващи действително сторени разноски - заплащане на адвокатско възнаграждение /л. 255 от делото/ и депозити за експертизи, размерът на присъдените разноски, при съответното прихващане, е правилно определен. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответниците Мартина Андреева Райкова, Светослава Николова Колева и Марийка Димитрова, осъществено от адв. Стоянова, техен пълномощник, за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да им заплати разноските за защита пред ВАС в доказания размер на 300 лева /съобразно пълномощното на л. 8 от делото/. Претенцията за присъждане на разноски за защита пред ВАС, заявена от Ангел Станков Ангелов е доказана /предвид представеното пълномощно на л. 22 от делото/, но е неоснователна, по аргумент от чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, тъй като то е за изготвяне на становище за имот № 304, за който жалбата на Мартина Райкова, Светослава Колева и Марийка Димитрова е отхвърлена, т. е. е относимо към необжалваната и влязла в сила част от оспореното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,