Решение № 7604 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2019 г.

Решение № 7604 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. А. и С. А., чрез пълномощника им адвокат Златкова, срещу Решение № 4603 от 03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 6273/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените от тях искове. Искат присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Областна администрация на Област С. чрез процесуалните си представители взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на М. А. и С. А. против Областна администрация на Област С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК са предявили обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на одържавен недвижим имот, със сума в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.06.2012 г. до заплащане на главницата. Имуществените вреди се основават на отменен мълчалив отказ и обявена за нищожна заповед на областен управител на Област С. по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), и на последващото му бездействие да издаде акт за признаване и възстановяване на собствеността им, съответно за парично обезщетяване за отнетия недвижим имот. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдяните за причинени имуществени вреди, при което е отхвърлил предявените искове. Решението е валидно допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от акта, действията или бездействията, както и да е налице пряка причинна връзка между тях и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая ищците, за които е доказателствената тежест, не са установили наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове. В исковата молба твърдяната за причинена вреда е определена като парична равностойност на одържавен от наследодателя на ищците, но невъзстановен недвижим имот. Такава вреда не произтича като пряка и непосредствена последица нито от отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на областен управител на област С. по подадено заявление за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти, нито от прогласената за нищожна последваща заповед, съдържаща отказ да се уважи същото искане. С отмяната на административните актове не е постановено признаване на право на притежавана и одържавена собственост, подлежаща на обезщетяване, а съдът в производството по чл. 203 и сл. АПК не може да извършва фактически установявания за тези обстоятелства при дерогацията на въведените със специален закон ред и условия за възстановяване на право на собственост, съответно на задължение за обезщетяване и неговия размер. Наличието на незаконосъобразен административен акт е една от предпоставките за обезщетяване на причинени вреди. Тези вреди следва да са пряка и непосредствена последица от този акт, а вредата е пряка, когато следва закономерно от него и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Това законово изискване в случая не е налице. В тази и част претенцията е и погасена по давност. Погасителната давност започва да тече от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразния съдебен акт. Решенията на съда, на които са основава предявения иск са влезли в сила на 18.01.2003 г., съответно на 24.09.2009 г. при което към момента на предявяване на иска – 24.06.2015 г. вземането е погасено по давност, за което е налице и надлежно възражение от ответника. В случая не е налице и фактическо бездействие в периода, последващ прогласената за нищожна заповед на областния управител, основана на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗОСОИ, на което също се основава претърпяната вреда. Твърденията на ищците основават не фактическо бездействие, а неизпълнение на законово задължение за издаване на административен акт, което не е преодоляно по установените в закона начини до 05.10.2015 г., когато в хода на делото е издадена дължимата се областния управител по силата на съдебно решение заповед. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение