Решение № 13536 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2018 г.

Решение № 13536 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5523/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на Столична община е подал касационна жалба срещу решение № 1770 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 323/2018 г. по описа на Административния съд-София град, с което по жалбата на Д. М. е отменено издаденото от този орган решение №СОA17-ВК08-14518/07.12.2017 г. и преписката по възражение №РСТ17-ГР94-1317/17.10.2017 г., подадено от Д. М., е била върната на органа за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено. Ответницата Д. М. е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с договор от 19.11.1997 г. Д. М. била настанена под наем в жилище от жилищния фонд на Министерството на външните работи - апартамент № [номер], находящ се в блок [номер], ет. [номер], [жк], район [район], Столична община. С договор от 11 май 2001 г. Д. М. закупила жилището от държавата. С възражение № РСТ17-ГР94-1317/17.10.2017 г. до кмета на район [район], Столична община, подадено на основание чл. 99б от Закона за гражданската регистрация, М. поискала да се извърши проверка за спазване на изискванията на чл. 92 и чл. 99а от Закона за гражданската регистрация. Във възражението твърдяла, че в периода 2002-2017 г. на същия адрес са се регистрирали лицата от сирийски произход М. С. и Ф. С., които не познавала и за чиято регистрация не е давала съгласие. В хода на проверката била изготвена докладна записка от 24.10.2017 г. на Седмо районно полицейско управление-София, според която, освен Д. М. като собственик на жилището, на същия адрес като постоянен адрес са регистрирани - М. С. - на 02.06.2000 г. и Ф. С. - на 05.03.2002 г. Двете лица не живеели на адреса. По сведение на живуща в същия блок, лицата не са обитавали апартамент № 8. Според данните от справка в Национална база данни "Население", към 18.10.2017 г. на адрес: [населено място], [жк], район [район], Столична община, блок [номер], ет. [номер] ап. №[номер], по постоянен адрес са регистрирани: Д. М. - на 20.04.2000 г., М. С. - на 02.06.2000 г., Ф. С. - на 05.03.2002 г. По настоящ адрес в апартамент №[номер] са регистрирани: Д. М. - на 01.01.2001 г., Ф. С.-на 05.03.2002 г., Р. С.-на 05.03.2002 г. и Е. Тасев-на 01.08.2016 г. Съгласно данните от адресна карта за настоящ адрес № 601/01.08.2016 г. и декларация по чл. 92, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, Е. Тасев е бил регистриран на адрес с изричното съгласие на Д. М.. Във връзка с възражението на Д. М., със заповед № РСТ17-РД91-30/19.10.2017 г. кметът на район [район], Столична община, назначил комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията на чл. 92 и чл. 99а от Закона за гражданската регистрация при извършването на адресна регистрация или промяна на адрес. Видно от изготвения протокол № РСТ17-ГР94-1317/3/25.10.2017 г., комисията приела решение, с което констатирала, че по отношение на лицата М. С. и Ф. С. не са налице основания за заличаване на адресната регистрация по постоянен адрес по реда на чл. 99б, ал. 3 ЗГР. Според комисията, по отношение на адресната регистрация по настоящ адрес на лицата Ф. С. и Р. С. има основания за заличаване на адресната регистрация. Адресните регистрации на М. С. и Ф. С. били извършени в съответствие с изискванията на чл. 89 – чл. 99а ЗГР( в редакцията на закона към датата на регистрациите). Фактът, че лицата не живеели на регистрирания постоянен адрес бил без значение, тъй като постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, при което е възможно настоящият адрес да не съвпада с постоянния. Що се отнася до регистрацията по настоящ адрес на лицата Ф. С. и Р. С., тя следвало да бъде заличена, макар да е била извършена законосъобразно, тъй като лицата не живеели на адреса и в 30-дневен срок от промяната на адреса не са заявили нов. С писмо вх. № СОА17-ВК08-14518/30.10.2017 г. кметът на район [район] изпратил административната преписка, образувана по възражение № РСТ17-ГР94-1317/17.10.2017 г. на Д. М. на кмета на Столична община за издаване на заповед за заличаване на адресните регистрации по настоящ адрес на Ф. С. и Р. С.. С решение № СОА17-ВК08-14518/1/07.12.2017 г. кметът на Столична община отказал заличаване на адресните регистрации по постоянен адрес на М. С., променен на 02.06.2000 г., на Ф. С., променен на 05.03.2002 г. и на адресните регистрации по настоящ адрес на Ф. С., променена на 05.03.2002 г., и на Р. Ф. С., променена на 05.03.2002 г., направени на адрес: [населено място], Столична община, район [район], [жк], блок [номер], ет. [номер], ап. №[номер], за имот, собственост на Д. М.. Административният орган мотивирал решението си с данните, установени от комисията, че при извършване на адресната регистрация на лицата не били допуснати закононарушения. С оглед на това, че лицата Ф. С. и Р. С., за които е установено, че не живеят на адреса, не са регистрирали нов адрес в срок от 30 дни, следвало да се изпрати писмо до Седмо районно полицейско управление-София за ангажиране на административнонаказателната им отговорност. Решението било подписано от заместник-кмета на Столична община А. А. въз основа на заповед за заместване. От правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При издаването му обаче е било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. В състава на назначената да извърши проверка по сигнала на Д. М. комисия били включени: председател – И. К., секретар на район [район], и членове: 1. Е. Стефанова–началник на отдел "АИО"; 2. А. Панчева – старши юрисконсулт в отдел "ПОЧР"; 3. Ц. Лилова – старши специалист в отдел "АИО"; 4. Я. М. – ръководител на ТЗ "ГРАО", С.; 5. представител на 07 РУ – СДВР (без да се посочва името на служителя); 6. представител на Областната администрация на област София (без да се посочва името на служителя). Съгласно чл. 99б, ал. 1, изр. второ ЗГР в състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С оглед тази разпоредба административният съд приел, че включването на представители на съответната областна администрация, както и на териториалното структурно звено на Министерство на вътрешните работи, е задължително. В комисията следвало да се включат конкретни представители на съответната областна администрация и на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи, индивидуализирани с имена и длъжност. Такива представители обаче не са били определени. Липсата на представител на Областната администрация на София-град в състава на комисията се потвърждавала от изготвения протокол № РСТ17-ГР94-1317/3/25.10.2017 г., в който не бил посочен конкретен представител на Областната администрация - София град, а е вписано, че на заседанието на комисията по уважителни причини не присъства представител на областната управа. Както е видно от протокола за резултатите от проверката, в него липсвал подпис на представител на областната администрация. Представителят на Седмо районно полицейско управление също не бил индивидуализиран с името и длъжността си в заповед №РСТ17-РД91-30/19.10.2017 г. на кмета на район [район], а впоследствие името на служителя било допълнено в съставения от комисията протокол. С оглед допуснатото в хода на административното производство нарушение съдът отменил решението на кмета на Столична община като незаконосъобразно. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Административният съд не е съобразил, че допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт само когато нарушението е съществено. Комисията по чл. 99б, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация е помощен орган, който се сформира за извършването на проверка по писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. Съдът не е тълкувал съответно на действителния й смисъл разпоредбата на чл. 99б, ал. 1, предл. 2 ЗГР, поради което е направил погрешен извод, че в комисията трябва да участва представител на областната управа. Според предвиденото в закона, в състава на комисията се включват: "служители на съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация", което означава, че представители на областната администрация фигурират в помощния орган в случаите, когато го назначава областният управител. При положение, че протоколът от 25.10.2017 г. за извършената от комисията проверка е подписан от всички членове, с изключение на представител на областната администрация, какъвто не е следвало да вземе участие в нея, не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че има допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Що се отнася до факта, че името на служителя, полицейски инспектор при Седмо районно полицейско управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, не е посочено в заповедта за назначаване на комисията, той не може да се обвърже с преценка за извършено от органа съществено нарушение, тъй като не опорочава проведеното административно производство. Съществено е само онова нарушение на административнопроизводствените правила, което, ако не е било извършено, би имало вероятност за друго произнасяне на административния орган. С оглед направените констатации постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като административният съд е отменил оспорения административен акт без да извърши пълна проверка на неговата законосъобразност с оглед всички основания по чл. 146 АПК, както изисква чл. 168, ал. 1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд