Решение № 5134 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13530/2009 г.

Решение № 5134 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13530/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Дафинка Асенова Пешева и Ани Асенова Пешева, и двете от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение от 19.03.2009 г., постановено по адм. д. № 6956/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. В молбата, се излагат съображения за наличието на отменителнo основание по чл. 239, т. 1 АПК, предвид наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. В подкрепа на искането молителките представят: разрешение за строеж № 780 от 14.11.2007 г., издадено от Главния архитект на София; фактура № 6 от 16.09.2009 г., издадена от "НОМЕ. БГ" ЕООД; Нотариален акт № 136, то. I, рег. № 2830, дело № 132 от 30.05.2007 г. Ответникът - кмета на Столична община, не се представлява и не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите изложени в молбата за отмяна, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Дафинка Пешева и Ани Пешева са обжалвали пред АС - София-град Заповед № РД-40-129 от 31.10.2008 г. на кмета на Столична община, с която е отчуждена реална част от 309 кв. м, която попада в реализацията на обект "Продължението на бул. Сахаров от бул. Ал. Малинов до о. т. 8г и пробив на бул. Ан. Ляпчев от бул. Ал. Малинов до бул. Цариградско шосе по одобрената улична регулация, включваща и трасе на I - ви метродиаметър". Жалбоподателките са оспорили административната заповед в частта относно определения размер на паричното обезщетение, дължимо за отчуждения в полза на общината имот. По делото са били назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи - единична и тройна, вещите лица по които е трябвало да дадат заключение относно пазарната цена на процесния имот към датата на издаване на оспорената заповед. Съдът е изложил подробни мотиви относно причините да приеме за вярна единичната експертиза, както и мотивите да не кредитира заключението, дадено от тройната експертиза. С решението, чиято отмяна се иска е изменена обжалваната административна заповед в частта, в която е определен общия размер на паричното обезщетение, дължимо на жалбоподателките за отчуждаването на собствения им имот, като е увеличен същия от 157 133 лв. на 208 329 лв. В настоящото производство молителките твърдят, че представените с молбата за отмяна документи съдържат действителната пазарна цена за незастроени поземлени имоти. Същите са близки до техния и с подобни характеристики. Твърди се още, че тези документи представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото, както и че партидите в имотния регистър са поименни, което затруднявало страните да представят доказателства за реалната пазарна цена на имотите. Правното основание на чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. В конкретния случай не се касае за нови писмени доказателства. Страните са могли преди постановяване на решението да се снабдят с представените в настоящото производство документи. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се касае нито до ново доказателство, нито до ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което не може да се допусне исканата отмяна на влязлото в сила решение. Останалите оплаквания са за неправилност на решението и представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите не подлежат на разглеждане в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение,