Решение № 68 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 932/2006 г.
ВКСIII гражданско отделение09.03.2010 г.докладчик Ани Саралиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. Ч. за отмяна по чл. 231, ал. 1, букви "а" и "е" ГПК на решение № 278 от 17.06.2005 г. по гр. д. № 308/2005 г. на Русенския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 68 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 932/2006 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 231, ал. 1, букви "а " и "е" ГПК (отм.). С влязло в сила решение № 278 от 17.06.2005 г. по гр. д. № 308/2005 г. Русенският окръжен съд е оставил в сила решение № 1 от 20.01.2005 г. по гр. д. № 2265/2004 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлил предявените от Г. А. Ч. против "Р" ООД искове за заплащане на сумата 720 лв., частично предявени от 10 000 лв., за ползване на втория етаж от сградата, находяща се в гр. Р., ул. "Александровска" № 8 за периода 20.09.2001 г. - 20.06.2004 г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като твърденията на ищеца, че е собственик на процесния имот, който му е реституиран като наследник по силата на чл. 3 ЗВСВОНИ, не са доказани. Подадена е молба от Г. А. Ч. за отмяна по чл. 231, ал. 1, букви "а" и "е" ГПК на решението. Молителят твърди, че открил нови писмени доказателства - писмо № 6777/27.06.2005 г. на Национален институт за паметниците на културата, копия от снимки и удостоверение № ОС-1201/8.02.2005 г. на Община Р. Освен това поддържа, че съдът го е лишил от възможност да участва в делото, като не отложил заседанието на 17.01.2005 г. на основание чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) съгласно депозираната от него молба преди съдебното заседание, към която бил приложил болничен лист. Освен това съдът не му дал възможност да се запознае с приложената преписка № 64424/18.05.2005 г. на О. администрация Р., което поискал с молба с вх. № 0-4664/26.05.2005 г. на Русенския окръжен съд. Ответникът "Р" ООД и третото лице - помагач "Д" А. не са изразили становище. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). В писмо № 6777/27.06.2005 г. на НИПК е посочено, че сградата на ул. "Александровска" № 8 в гр. Р. е със статут на архитектурно-строителен паметник на културата. Същото не е ново доказателство от съществено значение за спора. Молителят е могъл да се снабди с такъв документ до приключване разглеждането на делото във въззивния съд. Освен това писмото не установява обстоятелства, които биха променили извода на съда, че ищецът не е титуляр на правото на собственост върху процесния имот по реституция. Според удостоверение № ОС-1201/8.02.2005 г. на Община Р. за имота няма съставен акт за общинска собственост. Молителят е разполагал с документа и е могъл да го представи до приключване на устните състезания във въззивната инстанция на 20.05.2005 г. Освен това и той не установява обстоятелства, които биха променили извода на съда. Копията от снимки не са писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Не е налице и основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, буква "е" ГПК (отм.). Нарушението на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.) е допуснато от първоинстанционния съд, а не от въззивния. Това нарушение не е основание за отмяна на въззивното решение, защото във въззивната инстанция продължава разглеждането на спора по същество и само нарушение, което е допуснато от въззивния съд и вследствие на което страната е била лишена от възможност да участва в делото, може да обуслови отмяна на решението. Не е основание за отмяна и това, че въззивният съд не е дал възможност на молителя да се запознае с приложената преписка № 64424/18.05.2005 г. на О. администрация Р., което поискал с молба с вх. № 0-4664/26.05.2005 г. на Русенския окръжен съд. Молбата е подадена 6 дни след приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Изисканата преписка е постъпила във въззивния съд преди последното заседание и молителят е могъл да се запознае с нея. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.
Цитирани разпоредби
1- чл. 231, ал. 1