Решение № 12676 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2009 г.

Решение № 12676 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Технически университет - София, представлявано от ректора и процесуален представител срещу Решение № 335 от 17.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1832 по описа за 2008 година на Административен съд - гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на университета срещу Заповед № ОА-2302 от 7.8.2008 г. на кмета на община Пловдив, с която е определен размера на дължимата такса битови отпадъци за периода от 1.1.2002 година до 31.12.2006 година със съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, съображенията му са изключително кратки, като основния му довод е, че съдът не е уважил възражението му за изтекла давност. Иска решението да бъде отменено като се постанови ново, с което "отчитайки погасителната давност по отношение на част от претендираната сума". Същият довод се поддържа и в съдебното заседание. Ответникът по така подадената касационна жалба - кмета на община Пловдив, чрез процесуалния си представител, я оспорва в представен по делото писмен отговор от 11.5.2009 година с подробно изложени в него съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с която е административния съд е отхвърлил жалбата на университета срещу Заповед № ОА-2302 от 7.8.2008 г. на кмета на община Пловдив, с която е определен размера на дължимата такса битови отпадъци за периода от 1.01.2002 година до 31.12.2006 година със съответните лихви. Срещу частта от съдебното решение, с която е отменена заповедта само за малка част от лихвите няма постъпила касационна жалба. За да достигне до този извод съда е приел, че е налице дължимост на таксата битови отпадъци от университета за притежавания от него имот и не е налице погасителна давност по отношение на част от задължението., тъй като давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК е била спряна. Решението е правилно, постановено при спазване на материалния закони и е обосновано. В касационната жалба не се развиват никакви други доводи освен искане за признаване на изтекла давност по отношение на част от задълженията. Възражението е неоснователно, преценката на съда е правилна. Няма спор относно дължимостта на задълженията за такса битови отпадъци на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като университета е задължено лице в качеството му на ползвател на декларираните имоти. Процесната заповед е за периода на 1.01.2002 г. до 31.12.2006 година и е издадена на 7.08.2008 г. въз основа на съдебно решение на Пловдивския съд, с което са били дадени указания за зачитане на погасителна давност по отношение на 2000 и 2001 г., не и за останалите периоди (проверявания първи период е бил от 2000 г. до 2006 г.). Затова процесната заповед е била издадена отново за посочения период. След като е бил отчетен периода на спиране на давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, правилно е било прието, че няма налице изтекла давност по отношение на тези задължения. Като изрично основание в процесната заповед е посочено решението на Административен съд - гр. Пловдив. Главницата такса битови отпадъци се дължи, поради което и предвид отменителната част на съдебното решение, в останалата част се дължат и съответните лихви. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение