Решение № 7575 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Сонадор Груп ЕООД, ЕИК 204422645, гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя И. Шопов, чрез адв. Дограмаджиев, срещу Решение 179/08.01.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 5071/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221520002318-091-001/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 527/05.04.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на касатора са установени задължения за ДДС като последица от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 56 110,64 лв. и лихви 10 979,71 лв. за данъчни периоди от м. 05.2017 г. до м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017 г., от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г. и от м. 05.2019 г. до м. 11.2019 г. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът оспорва решението на Административен съд София-град, заявява искане за отмяната му, за отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноски. Релевира се пропуск на инстанцията по същество да обсъди приложените към първоинстанционната жалба писмени доказателства, установяващи влагането на резултатите от спорните доставки в конкретни обекти, възложени от публичноправни субекти, платени с публични средства в рамките на кампания За чиста околна среда , провеждана от министерството на околната среда и водите и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Според касатора случаят е специфичен и изисква отклонение от стриктно формалната преценка за наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, а допустимо и основателно е реалността на доставките да се установи чрез доказване на тяхната последваща реализация. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Тодорова, я оспорва като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения от Сонадор Груп ООД пред Административен съд София-град РА в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Дижо Импорт Експорт ЕООД, Три Лейлин ЕООД, Лас Примас ЕООД и Инженерно студио ЕООД. Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновани от представените по делото от ответника доказателства са изводите на АССГ за валидност на РА като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Първостепенният съд е изложил съображения за съответствието на акта с материалния закон. Констатирал е, че спорните фактури са както за доставка на стоки ( Дижо Импорт Експорт ЕООД, Лас Примас ЕООД и Три Лейлин ЕООД, така и на услуги (транспортна услуга от Лас Примас ЕООД и изработка на дървена ограда с метална основа от Инженерно Студио ЕООД). Дефинирал е материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, тежестта на доказване на тяхното осъществяване и е приел, че не са представени доказателства за произход на стоките, мястото на съхранението им, за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. АССГ акцентирал върху липсата на доказателства за предаване на стоките между доставчиците и ревизирания складови разписки, експедиционни бележки, товарителници и приемо-предавателни протоколи, върху оскъдните данните за осчетоводяване на стоките при доставчиците, отсъствието на доказателства за транспорт и място на предаване на същите с оглед вида и количеството им. По отношение на доказателствата за последваща реализация на резултатите от спорните доставки съдът е заключил, че препятстват обосноваване на извод, че материалите, използвани за тях са именно фактурираните от изброените дружества. По отношение на доставките на услуги АССГ е посочил, че ревизираният не е посочил доказателства, че възложената работа е действително извършена, от кого, кога, че липсват договори и данни за техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Обобщил е, че позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчнозадълженото лице съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, да установи чрез главно и пълно доказване предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяването на доставките на стоки и услуги именно от издателите на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно.