Решение № 149 от 9.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Цанкова Колева и Н. Колева от гр. София, в качеството на наследници на Н. Колев, чрез процесуален представител адв. С. Димитров от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 4288/27.06.2022 г., постановено по адм. дело 9680/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлен искът им за обявяване на нищожност на Решение 623/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 10419/2020 г. от петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за нищожност на съдебното решение, въведено като предмет на спора пред първостепенния съд. Аргументира становище, че противно на формулираното от АССГ заключение, освен довода, че петчленният състав не се е произнесъл по релевираното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, ищецът е мотивирал и други съображения в подкрепа на възраженията си, а именно посочил е, че в касационното производство, приключило с Решение 10305/27.07.2020 г. по адм. дело 11790/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, една от страните не е била надлежно представлявана. Твърди, че пълномощното, с което се е легитимирала адв. Нешева, с оглед извършеното процесуално представителство по отношение на ответника BR International Holdings Inc., Дубай, АЕ, не отговаря на изискванията на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което и съдът, позовавайки се на наведените от нея твърдения, е постановил нищожен съдебен акт, основан на изначално несъществуваща правна воля. Освен, че в решението са материализирани неизвършени волеизявления, порочността според касатора произтича и от факта, че крайният извод, предопределил правния резултат, е мотивиран с позоваване именно на тези твърдения, които процесуалният представител не е имал правомощие да изложи по делото. Счита, че АССГ е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото не е обсъдил основното възражение, че Върховният административен съд е постановил Решение 10305/27.07.2020 г. по адм. депо 11790/2019 г. по описа на съда, без да установи липсата на представителна власт на адв. Нешева. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество с прогласяване нищожността на Решение 10305/27.07.2020 г., постановено по адм. депо 11790/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Не претендира разноски. Ответникът председателят на Патентното ведомство на Република България, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - юрк. П. Писарска, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Ответникът BR International Holdings Inc., Дубай, АЕ, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - адв. В. Нешева, и в открито съдебно заседание, представляван от същия пълномощник, оспорва касационната жалба и с доводи за нейната неоснователност, моли атакуваното съдебно решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлен искът на А. Цанкова Колева и Н. Колева от гр. София, конституирани пред първоинстанционния съд в качеството им на наследници на Н. Колев от гр. София, за обявяване на нищожност на Решение 623/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 10419/2020 г. от петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че исковата претенция е заведена от Н. Колев с вх. 4398/09.02.2021 г. по описа на АССГ и обективира искане за обявяване нищожността на два съдебни акта, както следва: Решение 623/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 10419/2020 г. от петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, и Решение 10305/27.07.2020 г., постановено по адм. дело 11790/2019 г., Седмо отделение на Върховния административен съд. След разделяне на производството с Определение 7572/11.10.2021 г., постановено по адм. дело 9680/2021 г. по описа на АССГ, същото е продължило по отношение на исковата молба в частта относно иска за нищожност по чл. 128а АПК на Решение 623/19.01.2021 г. на петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд. Твърденията на ищеца са свързани с това, че съдебният състав, разгледал искане с вх. 24022/31.07.2020 г. за отмяна на влязлото в сила Решение 10305/27.07.2020 г., постановено по адм. дело 11790/2019 г. по описа на Върховния административен съд, не е формирал воля по посочените от молителя обстоятелства, т.к. не се е произнесъл по основанието по чл. 239, т. 1 АПК, аргументирано със съображения, че пред касационната инстанция в рамките на производството по адм. дело 11790/2019 г. ответникът не е бил надлежно представляван от адв. Нешева, а за това искателят е разбрал едва след постановяване на крайния съдебен акт по делото. Вместо това, съдът, разглеждайки искането за отмяна, се е произнесъл по основания, с които не е сезиран, което е самостоятелно основание за обявяване нищожността на акта му. Установено е, че по жалба на Н. Колев срещу Решение 21/25.01.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България е образувано адм. дело 5258/2018 г. по описа на АССГ, завършило с Решение 4486/28.06.2019 г., с което е отхвърлено оспорването против атакувания административен акт. BR International Holdings Inc., Дубай, АЕ, е участвало в административното производство чрез представител по интелектуална собственост - адв. Нешева, въз основа на пълномощно от 17.08.2015 г., а в съдебното производство в качеството си на заинтересувана страна - чрез същия процесуален представител, легитимиращ се с пълномощно от 06.09.2018 г., учредяващо представителния мандат пред всички съдебни органи в Република България (РБ). По касационна жалба, подадена срещу постановеното от АССГ решение, е образувано адм. дело 11789/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Пред касационната инстанция ответникът - BR International Holdings Inc., Дубай, АЕ, е представляван отново от адв. Нешева въз основа на представеното в първоинстанционното производство пълномощно. Участието на процесуалния представител в инстанционната проверка е свързано с депозирането на писмен отговор на касационната жалба, явяване в проведеното открито съдебно заседание по делото и представяне на писмени бележки. След обсъждане на доводите за ненадлежно представителство на ответника, съдът е постановил Решение 10305/27.07.2020 г. по адм. дело 11789/2019 г., с което е оставил в сила обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. На 31.07.2020 г. Н. Колев е депозирал искане с вх. 24022/31.07.2020 г. по описа на АССГ за отмяна на Решение 10305/27.07.2020 г., постановено по адм. дело 11789/2019 г. Искателят се е мотивирал от правна страна с основанията по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 АПК, а от фактическа с твърдения, че от една страна, въведеното като предмет на извънинстанционния контрол съдебно решение е основано на искане за заличаване, подадено от лице без представителна власт, доколкото пълномощното не е представено в превод на български език, както изисква чл. 15 АПК и не изхожда от законния представител на юридическото лице, посочено като упълномощител, което обстоятелство е от съществено значение за крайния резултат по делото, а от друга в съдебното производство пред Върховния административен съд дружеството е ненадлежно представлявано, т.к. другото пълномощно, приложено по делото, е с ограничен предметен обхват. В съдебното заседание, проведено по образуваното въз основа на искането адм. дело 10419/2020 г. по описа на Върховния административен съд, молителят е конкретизирал, че фактическите обстоятелства попадат в хипотезата на основанието по чл. 239, т. 1 АПК. С Решение 623/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 10419/2020 г. от петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, искането за отмяна е отхвърлено като неоснователно по съображения, че обстоятелствата, на които се позовава искателят във връзка с представителството на BR International Holdings Inc., Дубай, АЕ, не са нови, нито са открити нови доказателства във връзка със съществували към релевантния момент факти, които не са могли да му бъдат известни. Съдът е приел, че касационната инстанция е обсъдила възраженията по отношение на ненадлежно учредената представителна власт, а представеното към искането пълномощно е било налично по делото, съответно е било на разположение на страните, вкл. и искателя, поради което не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Формулиран е извод, че не е обективирана и хипотезата, визирана в чл. 239, т. 3 с.з., т.к. липсва абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на искането в тази част, а именно установен по надлежния ред факт на подправка на визирания документ. В заключение петчленният състав на Върховния административен съд е приел, че и основанието по чл. 239, т. 5 АПК не би могло да обоснове отмяна на атакуваното решение, доколкото законът в този случай предоставя активна легитимация единствено на евентуално ненадлежно представляваната страна, каквото качество искателят няма. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че искът е неоснователен. Доколкото единственият довод за нищожност на решението е липсата на произнасяне по пълния предмет на искането, и в частност по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК и след като от мотивите на съдебния акт е видно, че това твърдение не отговаря на обективната истина, съдът е отхвърлил претенцията на А. Цанкова Колева и Н. Колева от гр. София, конституирани пред първоинстанционния съд в качеството им на наследници на Н. Колев от гр. София, за обявяване на нищожност на Решение 623/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 10419/2020 г. от петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Исковата защита, която чл. 128а АПК (Нов ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) предоставя, има за цел разрешаване на въпроса за валидността на съдебния акт решение или преграждащо по-нататъшното развитие на производството определение, постановено от административен съд или от Върховния административен съд. Искът е установителен и не е обвързан със срок, т.к. основната цел при въвеждането на този способ за съдебна защита е преодоляването на силата на пресъдено нещо на актове, които са засегнати от такъв съществен порок, който не позволява изобщо пораждането на разпоредените правни последици. Съгласно възприетото в правната теория и съдебна практика (Вж. например: Тълкувателно решение (ТР) 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС)) нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. (В този смисъл вж.: Решение 5282/01.06.2022 г., постановено по адм. дело 8442/2021 г., I о. на Върховния административен съд, Решение 10064/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 4833/2022 г., II о. на Върховния административен съд, Решение 8574/05.10.2022 г., постановено по адм. дело 3698/2021 г., II о. на Върховния административен съд, Решение 4902/02.04.2019 г., постановено по адм. дело 11135/2017 г., III о. на Върховния административен съд, Решение 3017/08.03.2021 г., постановено по адм. дело 12293/2020 г., VI о. на Върховния административен съд, Решение 10349/13.10.2021 г., постановено по адм. дело 2985/2021 г., VIII о. на Върховния административен съд и др.). Единствено наличието на такъв непреодолим порок в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. В случая първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, съотнесени към въведеното като предмет на иска по чл. 128а АПК решение на Върховния административен съд. Очевидно не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. В контекста на изложените от касатора възражения следва да се посочи, че преценката за наличието на основанието за отмяна е съдържателно свързана с въпроса за правилността на постановения краен акт по делото, а не с неговата валидност. На свой ред задължението за спазване на обхвата на съдебния контрол, в какъвто смисъл е основната претенция на жалбоподателя, е относимо от една страна, към допустимостта на постановеното решение, ако съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, а от друга - към основателността на претенцията за допълване по чл. 176, ал. 1 АПК, приложим в производството по отмяна на основание чл. 249 с.з., ако е постановил непълно решение. Ето защо е безпредметен анализът на инвокираните оплаквания, обосновани с доводи за евентуална липса на произнасяне по обстоятелства, наведени с искането за отмяна в производството по адм. дело 10419/2020 г., както и за неправилност на изводите на съда по отношение на заявените основания. Тези възражения са преклудирани с изтичането на срока по чл. 176, ал. 1 АПК, съответно с постановяването на самото решение, доколкото същото не подлежи на последващ инстанционен контрол (Арг.: чл. 248, ал. 2 АПК), в който контекст евентуално биха били относими (Сравн.: чл. 209, т. 2 АПК). Както Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез установяване на касационни основания за тяхната отмяна (В този смисъл вж. например: Решение 8574/05.10.2022 г., постановено по адм. дело 3698/2021 г., II о. на Върховния административен съд, както и Решение 3017/08.03.2021 г., постановено по адм. дело 12293/2020 г., VI о. на Върховния административен съд). Останалите доводи на касатора са свързани с ненадлежното представителство на страна в производството по адм. дело 11790/2019 г.. Този въпрос обаче е относим към анализа за валидност на крайния акт по това дело, който не само не е въведен като предмет на настоящото производство, а дори с нарочен съдебен акт е отпаднал като такъв (Вж.: Определение 7572/11.10.2021 г., постановено по адм. дело 9680/2021 г. по описа на АССГ за разделяне на производството). В този смисъл се навеждат ирелевантни за изследваната валидност на решението по адм. дело 10419/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, твърдения, които не следва да бъдат обсъждани от настоящата касационна инстанция. Неоснователно е възражението, че контролираният в настоящото производство съдебен акт е неправилен поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. В отговор на изложените от касатора доводи в тази насока следва да се посочи, че съдът е установил относимите факти и обстоятелства, като ги е анализирал в контекста на приложимата правна регламентация. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Предвид изложеното, като е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на Решение 623/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 10419/2020 г. от петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника председателят на Патентното ведомство на Република България, за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), А. Цанкова Колева и Н. Колева следва да бъдат осъдени да заплатят на Патентното ведомство на Република България администрацията, в която понастоящем се намира органът, конституиран като ответник по делото, разноски за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение