Решение № 12406 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2014 г.

Решение № 12406 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Миглена Колева Тодорова от гр. Добрич против решение № 5484 от 22.04.2014 г. по адм. дело № 10280/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена със законните последици. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед рег. № К-6257/06.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 228, т. 1 във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 8 он ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в МВР за длъжността "разследващ полицай" в ОД на МВР - Добрич, Отдел "Досъдебно производство", категория "Г" - II ст., считано от датата на връчване на заповедта, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Прието е, че от фактическа страна е установено по безспорен начин описаното в заповедта и съпътстващата нейното издаване документация, дисциплинарно нарушение, а именно: на 05.04.2013 г. инспектор Тодорова, в качеството си на чл. на комисия, определена със заповед рег. № 1173/27.03.2013 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Добрич, е подписала "Констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки" с рег. № 16725/05.04.2013 г., без да са били унищожени в цялост веществените доказателства - част от тях са били изнесени от склада за веществени доказателства /от сградата на ОД на МВР - Добрич/ и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведено претърсване от следовател при Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Добрич. Установено е, че нарушението съставлява и такова по т. т. 4, 7, 8, 31 и 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура, наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР и при изпълнение изискването по чл. 229, ал. 1 за обяснения на служителя. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. От доказателствата е установено, че действията на жалбоподателката при и по повод описаното мероприятие по унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки с рег. № 16725/05.04.2013 г., не кореспондират на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а подписването на Констативен протокол за унищожаване на ВД рег. № 16725/05.04.2013 г. и регистрирането му в 15,40 часа в автоматизираната информационна система "Деловодство" на ОДМВР е станало с ясното съзнание, че веществените доказателства не са унищожени - фактът, че част от тях са превозени с личния автомобил на Тодорова, е безспорен по делото. Правилен и обоснован е изводът, че такъв вид поведение на служителя на МВР е в противовес с изискванията на Етичния кодекс, то е непрофесионално и необективно, констативният протокол е с невярно съдържание, а мотивите за "предварителното му изготвяне" с описаната от жалбоподателката цел в жалбата не могат да игнорират дисциплинарното нарушение. Доводът за липса на установен умисъл за присвояване на неунищожените веществени доказателства и намерение у жалбоподателката за присвояването им е неоснователен, тъй като в производството по налагане, респ. оспорване на дисциплинарно наказание, не се изследва субективната страна на деянието, а неизпълнението на служебните задължения и тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение. В тази връзка се явява неоснователен и доводът за несъобразяване на решението на първата съдебна инстанция с хода на наказателното производство /ДП № 19/2014 г./, тъй като дисциплинарната отговорността по ЗМВР не е обвързана с наказателната такава. Останалите доводи касаят съществото на спора и са разгледани от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат - предмет на контрол за законосъобразност в настоящата инстанция е съдебното решение, а не оспореният административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената от процесуалния представител на ответника претенция за разноски и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лв., съставляващи юрк. възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,