Решение № 10595 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12558/2010 г.

ВАСVII отделение14.07.2011 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1043/9.09.2010 г. по преписка № 544/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на "Алианц България Холдинг" АД, гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 24 ЗЗК (отм.), за разликата над 60 000 (шестдесет хиляди) лева до 80 000 (осемдесет хиляди) лева. ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Алианц България Холдинг" АД, гр. София, срещу описаното решение в останалата част. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 10595 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12558/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Алианц България Холдинг" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 59, представлявано от изпълнителния директор Д. Г. Ж., срещу решение № 1043/9.09.2010 г. по преписка № 544/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 24 ЗЗК (отм.). В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Жалбоподателят прави оплакване, че при определяне на имуществената санкция е нарушен принципът за индивидуализация и принципът за съразмерност, т. к. макар доказателствата да свидетелстват за смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива, както и за еднократност на деянието, липса на тежест и вредоносен резултат на нарушението, както и че концентрацията няма антиконкурентни последици и дори би била допустима по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗЗК (отм.), определената санкция е прекомерна. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължителните указания на съда, който в мотивите на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 10049/2009 г. е изтъкнал, че за леко нарушение с предходното отменено решение на КЗК в частта за размера на санкцията е определена сума на наказанието в размер около средния по правилото на чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.). В жалбата е посочено, че съображението на Комисията да определи имуществена санкция в размер на дължимата такса за издаване на разрешение в размер на 0,1 % от общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията противоречи на целта на закона, още повече, че определеният размер на имуществената санкция е незаконосъобразен, т. к. приложимата тарифа определя горна граница от 60 000 лева на дължимата такса. Жалбоподателят иска намаляване на имуществената санкция от съда до минималния размер, установен в чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.). Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията), моли жалбата да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт и възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна с правен интерес. Като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваният административен акт и разгледа доводите на страните, съдът счете жалбата за частично основателна. Обжалваното решение на КЗК е постановено след като преписката е изпратена на административния орган от съда за определяне на имуществената санкция при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила решение № 1835 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 10049/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Алианц България Холдинг" АД срещу решение № 621 от 23.06.2009 г. на КЗК по преписка № КЗК-219/2009 г., в частта по т. 1. и е отменено същото решение на КЗК по т. 2, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 5 ЗЗК на "Алианц България Холдинг" АД е наложена имуществена санкция в размер на 105 000 лв., представляваща (...) % от общия му оборот през 2006 г. за неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 ЗЗК (отм.), в частта относно наложената санкция, и административната преписка е върната на КЗК за ново произнасяне по същество в отменената част съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че КЗК е приложила санкционната норма от действащия закон, вместо тази от отменения ЗЗК, при чието действие е извършено нарушението на задължението за нотификация, но разпоредбите, с които се определя санкцията и нейният размер имат материалноправен характер и по отношение на тях правилото за приложимия процесуален ред по § 6, ал. 2 ПЗР на ЗЗК не се прилага, а спрямо материалноправните отношения, развили се и приключили при действието на отменения ЗЗК се прилагат разпоредбите на същия, в т.ч. тези за определяне на размера на санкцията. Счетено е, че правилата на действащия към настоящия момент ЗЗК могат да намерят приложение само, ако са по-благоприятни за нарушителя съобразно общия принцип, закрепен в чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, но в решението на КЗК не се съдържат мотиви в тази насока, поради което е постановила правния резултат по спора. Цитираното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е оставено в сила с решение № 9514 от 7.07.2010 г. по адм. дело № 4827/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. При новото определяне на санкцията, КЗК е приложила чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.) по отношение на установеното придобиване през 2007 г. на 51 % от капитала на "Балкан Стар Сървисиз" ООД, понастоящем "Алианц Лизинг България" АД, от страна на "Алианц България Холдинг" АД, за което е счетено, че представлява концентрация на стопанска дейност, която не противоречи на нормативния режим за защита на конкуренцията, но е извършена в нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗЗК (отм.), т. к. участниците в концентрацията не са уведомили Комисията за извършването й. Прието е, извършването на концентрация без предварителното уведомяване на КЗК е леко нарушение, защото не е била налице непосредствена опасност от засягане на конкуренцията и при своевременно нотифициране на Комисията, концентрацията би била освободена безусловно. Счетено е, че критерият за продължителност е неприложим, т. к. се касае до еднократен акт на неуведомяване, и период на нарушението няма. Прието е, че е налице смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно оказването на съдействие от "Алианц България Холдинг" АД при събирането на необходимата информация за извършване на оценка на сделката, а утежняващи отговорността обстоятелства не са налице. КЗК е приела, че въпреки, че долният размер на санкцията съгласно приложимия ЗЗК (отм.) е 5 000 лева и нарушението е леко, размерът на санкцията не следва да бъде по-нисък от таксата, която би била заплатена от придобиващото контрол предприятие при изпълнение на задължението за уведомяване, понеже в противен случай нарушителят не би имал стимул да спазва задължението за нотифициране. При изчисляване на размера на имуществената санкция в размер на дължимата такса за издаване на разрешение за концентрация на стопанска дейност съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите (Тарифата) в размер на 0,1 % от общия оборот на страните по сделката, КЗК я е определила на стойност 80 000 лева. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че е налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК за частична отмяна на обжалваното решение по следните съображения: Имуществената санкция на жалбоподателя, макар да е определена по законосъобразни на разрешение по чл. 28 ЗЗК (отм.) се събира такса в размер на 0,1 % от общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията, но не повече от 60 000 лева.съображения, е постановена в нарушение на чл. 1, т. 4 от Тарифата, съгласно която за издаване КЗК законосъобразно е приела, че имуществената санкция следва да играе дисциплиниращ ефект за нарушителя с оглед необходимостта от спазване на задължението за уведомяване при концентрация на стопанска дейност, т. к. в противен случай съществува реална опасност от заобикалянето на закона от участниците в концентрацията, като се избегне заплащането на дължимата такса за разрешението за концентрация и вместо същото се понесе имуществена санкция за леко нарушение в рамките на минималния размер, предвиден в закона. Предвид това, съизмерването на имуществената санкция с дължимата такса е законосъобразно и не противоречи на целта на закона, защото преследва от една страна възпиращия и превантивен ефект на наказанието, а от друга страна цели съблюдаване на законовите норми във връзка с режима на разрешаване на концентрацията на стопанска дейност. В този аспект оплакването на жалбоподателя за нарушаване на принципите на индивидуализация и принципа на справедливост при определянето на наказанието е неоснователен. Същевременно доводът в жалбата за нарушение на материалния закон е основателен, предвид неправилното прилагане на Тарифата от КЗК при определяне на имуществената санкция за размера над 60 000 лева, на колкото възлиза максималната дължима такса. В частта над посочения размер обжалваното решение е незаконосъобразно, т. к. нарушава принципа за съразмерност при индивидуализация на наказанието съобразно тежестта на нарушението и не съответства на целта на закона. Ето защо, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е наложена санкция на жалбоподателя над 60 000 лева, като намаляването на размера на наказанието в посока към минимума, установен в чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.), каквито са и указанията на съда, съответства и на законосъобразното квалифициране на нарушението като леко по тежест от административния орган. С оглед частичната основателност на жалбата съдът намира искането за присъждане на разноски в полза на КЗК за юрисконсултско възнаграждение за неоснователно, поради което същото не следва да бъде уважено. Възражението на процесуалния представител на Комисията юрисконсулт Кинанева за прекомерност на адвокатското възнаграждение е без предмет, т. к. по делото е налице упълномощаване на адвокат Методи Методиев от жалбоподателя "Алианц България Холдинг" АД, но не са представени доказателства за договорени и реално внесени суми за адвокатско възнаграждение, както и присъждането на такова не е поискано в настоящото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1