Решение № 17084 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2012 г.

Решение № 17084 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 148 от 24.07.2012 г., постановено по адм. дело № 342/2010 г. от Административен съд - Кюстендил. Първата касационна жалба е от Националната агенция по приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Ива Испиридонова. С нея се оспорва решението в частта, с която е осъдена НАП да заплати по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на "Агротехуслуги" ООД, гр. Кюстендил, сумата от 2400 лв., представляваща имуществени вреди - претърпяна загуба за заплатено възнаграждение за пазене на вещите, предмет на изпълнение по изп. дело № К-25-00-03-0647/2003 г. по описа на Регионална дирекция гр. София на Агенцията за държавни вземания с правоприемник НАП, за периода от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г. в резултат на отмененото постановление на публичния изпълнител № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. за назначаване пазач на вещите за този период, ведно с лихва за забава в размер на 1572,95 лв., изтекла за периода от 13.10.2005 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.10.2010 г., ведно със законната лихва върху определеното обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С втората касационна жалба, подадена от "Агротехуслуги" ООД, гр. Кюстендил чрез адв. Ангел Тошев, се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу НАП за имуществени вреди в размер на 66 385,88 лв., изразяващи се в разликата между получената сума при продажбата на изчерпателно изброени вещи, предмет на публичната продан по изп. дело № К-25-00-03-0647/2003 г. по описа на Регионална дирекция гр. София на Агенцията за държавни вземания с правоприемник НАП и пазарната им стойност, представляваща претърпяна загуба вследствие отменените незаконосъобразни актове и действия на публичния изпълнител: постановление № К-25-00-03-0647/03.09.2003 г. за налагане на обезпечителни мерки - запор, протокол за опис № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. и постановление № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. за назначаване пазач на вещите; искът за лихва за забава в размер на 43527,78 върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 13.10.2005 г. до 08.10.2010 г.; искът за обезщетение на имуществени вреди - претърпяна загуба за заплатено възнаграждение за пазене на вещите, предмет на изпълнение по изп. дело № К-25-00-03-0647/2003 г. до пълния предявен размер от 10 579, 28 лв. и за периода от 09.11.2003 г. до м. 03.2004 г., както и искът за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 6556,77 лв. С жалбата на "Агротехуслуги" ООД, гр. Кюстендил се изтъкват доводи за неправилност на решението в тази му част. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за частична основателност на жалбата на НАП и неоснователност на касационната жалба на "Агротехуслуги" ООД, гр. Кюстендил. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира и двете касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил предявения от "Агротехуслуги" ООД, гр. Кюстендил срещу НАП иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 66 385,88 лв., изразяващи се в разликата между получената сума при продажбата на изчерпателно изброени вещи, предмет на публичната продан по изп. дело № К-25-00-03-0647/2003 г. по описа на Регионална дирекция гр. София на Агенцията за държавни вземания с правоприемник НАП и пазарната им стойност, представляваща претърпяна загуба вследствие отменените незаконосъобразни актове и действия на публичния изпълнител: постановление № К-25-00-03-0647/03.09.2003 г. за налагане на обезпечителни мерки - запор, протокол за опис № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. и постановление № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. за назначаване пазач на вещите. Отхвърлил е иска за лихва за забава в размер на 43 527,78 лв. върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 13.10.2005 г. до 08.10.2010 г. Осъдил е НАП да заплати на "Агротехуслуги" ООД, гр. Кюстендил, сумата от 2400 лв., представляваща имуществени вреди - претърпяна загуба за заплатено възнаграждение за пазене на вещите, предмет на изпълнение по изп. дело № К-25-00-03-0647/2003 г. по описа на Регионална дирекция гр. София на Агенцията за държавни вземания с правоприемник НАП, за периода от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г. в резултат на отмененото постановление на публичния изпълнител № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. за назначаване пазач на вещите за този период, ведно с лихва за забава в размер на 1572,95 лв., изтекла за периода от 13.10.2005 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.10.2010 г., ведно със законната лихва върху определеното обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Отхвърлил е иска за претърпени имуществени вреди за разликата до предявения размер от 10 579,28 лв. и за периода от 09.11.2003 г. до м. март 2004 г. Отхвърлил е иска за лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за разликата до предявения размер от 6556,77 лв. За да постанови този резултат, съдът по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 66 385,88 лв., изразяващи се в разликата между получената сума при продажбата на изчерпателно изброените вещи и пазарната им стойност, представляваща претърпяна загуба, е приел, че са налице отменени по съответния ред незаконосъобразни действия на публичния изпълнител и актовете, в които тези действия са инкорпорирани, а именно постановление за налагане на запор върху вещите, предмет на изпълнението № К-25-00-03-0647/03.09.2003 г., протокол за налагане на опис № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. и постановление К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. за назначаване на пазач. Въз основа на назначената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза се установявало, че разликата между цената, на която вещите са възложени с постановлението за възлагане на движими вещи като група от вещи № 1 от 18.03.2004 г. и определената от вещото лице пазарна стойност към месец март 2004 г. била 60 312, 80 лв. поради това съдът е приел, че са налице първите три от изискуемите от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки. Анализът на писмените доказателствени средства сочел обаче за липса на последната за основателността на иска предпоставка - вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Действията на публичния изпълнител по налагане на обезпечение в изпълнителното производство, осъществяването на опис и определянето на пазачи на съответните вещи, предмет на изпълнението, материализирани чрез издаване на съответни постановления и в протокол за опис нямали отношение към определяне на цената, на която са били възложени и впоследствие продадени вещите. Тези действия и актове в изпълнителното производство били последвани от разпореждане на публичния изпълнител за определяне на окончателна оценка, което било обжалвано от дружеството-длъжник. В резултат на това обжалване била издадена заповед на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания и била проведена предвидената по чл. 196 от ДПК (отм.) процедура. Т. е. цената, на която били възложени вещите на купувача била определена чрез актове и действия на публичния изпълнител, осъществени във времето след тези, от които се претендирало причиняването на вредата и различни от тях. Следователно твърдяната вреда - претърпяна загуба, изразяваща се в разликата между цената, на която вещите са възложени и пазарната им стойност, не се намирала в пряка причинна зависимост от отменените незаконосъобразни актове. Поради това съдът е отхвърлил така предявения иск, както и обусловения от него акцесорен кумулативно съединен иск за лихва за забава. По иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10 579 лв., представляващи направени разноски за пазене на вещите за целия период на принудителното изпълнение от месец септември 2003 г. до месец март 2004 г., съдът е приел, че пряка причинна връзка между вредоносния отменен незаконосъобразен акт - постановление за назначаване на пазач № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г. и твърдяната претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване имуществото на ищеца със сумата, заплатена за разноски за пазене на вещите в изпълнителното производство е налице единствено относно заплатените такива разноски за времето от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г. Това постановление единствено е било отменено по съответния ред. Същото е било последвано от още три постановления на публичния изпълнител за назначаване пазач на същите вещи за съответни последващи периоди. Единствено по отношение на тази част от претендираните вреди от отмененото постановление за периода от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г. за сумата от 2400 лв. съдът е установил наличието на пряка причинна връзка, поради което и е приел за частично основателен този иск. Следователно частично основателен се явявал и искът за лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1572, 95 лв. за периода от датата на отмяна на постановлението - 13.10.2005 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.10.2010 г. Във връзка с направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че по отношение на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която в разглежданата хипотеза не била изтекла до датата на предявяване на исковете - 08.10.2010 г. Така постановеното решение следва да се отмени в частта му, с която НАП е осъдена да заплати лихва за забава в размер на 1572, 95 лв. върху присъденото обезщетение от 2 400 лв. за вреди, представляващи направени разноски за пазене на вещите за времето от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г., изтекла за периода от 13.10.2005 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.10.2010 г. и да се остави в сила в останалата част. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД и представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез възражение. Възражение за изтекла погасителна давност е направено от ответника в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 111, б. "в", предл. 2, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, независимо, че самите вземания произтичащи от непозволено увреждане се погасяват по силата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишен давностен срок. Следователно давността на претенцията за лихви за забава е започнала да тече след влизане в сила на решението на Върховния административен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд за отмяна на постановление за назначаване на пазач № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г., а именно на 13.10.2003 г. и е изтекла на 13.10.2008 г. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно. То е обосновано, като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи. Отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Следва да е налице кумулативната даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма, за да се ангажира отговорността на държавата, респ. общината. Както правилно административният съд е приел, в случая са налице отменени по съответния ред актове на публичния изпълнител, в които са инкорпорирани негови действия. В случая следва да се уточни, че не се касае за актове, притежаващи качествата на индивидуален административен акт, а за действия на публичния изпълнител, които са материализирани в писмена форма като част от сложния фактически състав от осъществяване на публичната продан. Затова и в случая се говори за отменени незаконосъобразни действия. Тези действия са осъществени от държавен орган при и по повод осъществяване на административна дейност. Налице са и претърпени имуществени вреди. Не от тези отменени постановления обаче са причинени вредите. Затова и изводът на съда за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и отменените незаконосъобразни действия е обоснован и правилен. Преки са само вредите, които са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат от действието на акта. С отменените постановления не е формирана цена на стоките, разликата между която и действителната им стойност да причинява вреда. Продажбата на процесните вещи е реализирана след като постановленията на публичния изпълнител са били отменени с влязло в сила съдебно решение, поради което обективно последните не могат да бъдат предпоставка за търсене на отговорност. Актът, от който са настъпили твърдените от ищеца вреди е разпореждането за определяне на окончателна оценка № К-25-00-03-0647/17.10.2003 г., а не от всички предшестващи това разпореждане актове, които и нямат отношение към определената цена. Този акт не е бил отменен по съответния ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обезщетителното производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Правилно съдът е приел, че искът се явява основателен в частта му, с която се претендират вреди, представляващи направени разноски за пазене на вещите само за периода от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г., тъй като единствено постановление № К-25-00-03-0647/09.09.2003 г., с което е бил назначен пазач за срок от два месеца при възнаграждение от 1200 лв. на месец е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Последващите постановления за назначаване на пазач не са били обжалвани и отменени по съответния ред, поради което от тях не може да се претендира обезщетение за причинени вреди. Отмененото постановление обаче е в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната от дружеството-ищец загуба, изразяваща се в намаляване имуществото на ищеца със сумата от 2400 лв., заплатена за разноски за пазене на вещите в изпълнителното производство. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба на ТД на НАП - Кюстендил, че цитираното постановление е отменено поради допуснати процесуални нарушения, а не поради липса на необходимост от назначаване на пазач. Отговорността по приложимия закон е безвиновна, обективна отговорност и не следва да се установяват обстоятелствата, наложили отмяната на акта. С оглед на изложеното оспореното решение в частта, с която НАП е осъдена да заплати лихва за забава в размер на 1572, 95 лв. върху присъденото обезщетение от 2400 лв. за вреди, представляващи направени разноски за пазене на вещите за времето от 09.09.2003 г. до 08.11.2003 г., изтекла за периода от 13.10.2005 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.10.2010 г. следва да бъде отменено. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,