Решение № 13669 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2011 г.

Решение № 13669 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 323/15.02.2011 г. по адм. дело № 1027/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 030902651/28.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 153/22.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за м. 11.2008 г. - главница в размер на 61 888,32 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Пластойл" ЕООД, гр. Игнатиево, община Варна, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна, е приел за установено, че с обжалвания пред него РА незаконосъобразно е доначислен допълнителен размер ДДС за внасяне за м. 11.2008 г., тъй като спорните извършени от "Пластойл" ЕООД доставки на олио в Румъния представляват вътрешнообщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, доказани са с изискуемите по чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС документи, тъй като доставчикът е регистрирано по ЗДДС в България лице, получателят на стоките е регистрирано в Румъния за целите на ЗДДС лице, предметът на доставката е стока и доставката е възмездна. Стоките са транспортирани от България за Румъния, видно от потвържденията за преминаване на Дунав мост или ГКПП - Кардам в транспортните документи за повечето фактури, всички са с подписи на ЧМР и от получател, без една, за която има алтернативно предвиденото от чл. 45 от ППЗДДС потвърждение за получаване на стоката с подпис на упълномощено лице на румънското дружество и печат. Аналогични потвърждения има и за останалите фактури. Стойността по всички фактури е изцяло заплатена от съконтрахентите в рамките на данъчния период на доставката. Отклоненията между количествата стока в ЧМР и във фактурите се дължат на отразяванията в транспортния документ в килограми, а във фактурите - в литри и са незначителни спрямо общия обем превозена стока. По време на ревизионното производство е установено от румънските данъчни органи, че двете румънските дружества - получатели не са декларирали вътреобщностни придобивания /ВОП/, като "Едан Прод Дистрибюшън" не е подавали никакви VIES декларации и е "липсващ търговец" според получения scac 2004 в съответствие с правилата на Регламент /ЕО/ № 1798/2003 г., а при проверка на "Писика Прод Ком С. Р. Л." на 02.12. 2008 г. е открит камион, превозващ 19 800 л. слънчогледово олио, за които румънският превозвач е представил фактура № 45/02.12.2008 г., издадена от "Пластойл" ЕООД, като е заявил, че е потърсен по телефона от непознат човек, за да транспортира стоката до Румъния от името на румънското дружество. При така установените факти органите по приходите необосновано и незаконосъобразно са приели, че българското дружество "Пластойл" ЕООД не е извършило ВОД, а е доставило стоките на територията на страната и са доначислили спорния ДДС върху стойността на доставената стока на основание чл. 26 и чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. АС е изложил мотиви, че от събраните доказателства е видно, че "стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава -членка" и това е доказано с доказателствата по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за всички спорни доставки. Изискването на данъчните органи за посочване в ЧМР на конкретно място и адрес на разтоварване на стоките, за да се признае наличието на ВОД, не кореспондира с изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. Сам по себе си фактът, че регистрираният към момента на доставката румънски търговец за целите на ДДС в Румъния не е декларирал ВОП и не е начислил ДДС, не може да доведе до извода, че последният не е осъществил ВОП, а българското дружество - ВОД. Декларирането от страна на румънския съконтрагент на ВОП и начисляването на данъка от него са обстоятелства, на които българското дружество не може да влияе и да контролира. Съдът се е позовал и на решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С -409/04 Telos. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Съдът е обсъдил съдържанието на двата scac 2004 по отношение на двете румънски дружества, но е и обсъдил и другите доказателства и е направил обоснован извод, кои фактически твърдения са доказани и кои не. Констатираното при проверката на "Писика Прод Ком С. Р. Л." сочи, че същото дружество получава олио на територията на Румъния от ответника по касационна жалба, независимо от това дали е декларирало или не ВОП пред румънските данъчни власти. В директива 2006/112/ ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, транспониран в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст поставящ като условие за признаване на ВОД за доставчика да е деклариран ВОП от получателя. Нещо повече - съдът на ЕС многократно се е произнасял, че при облагането по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятни последици от действия на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. Доказателствата по делото обосновават именно такива добросъвестни действия от страна на ответника по касационна жалба, както правилно е приел АС. Предвид събраните по делото доказателства обоснован е изводът, че стоките са транспортирани в Румъния, където са получени от двете румънски дружества, като точното местоназначение и датата и часа на разтоварване не са факти, чието доказване да е необходимо, за да е налице извършен ВОД съгласно цитираната директива и българското законодателство. Нещо повече - чл. 45, ал. 2, б."а" изискването да се представи транспортен документ е алтернативно на писменото потвърждение за получаване на стоките в случаите /редакцията към процесния данъчен период - м. 11.2008 г./. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от касатора/ удостоверява условията на договора и получаването на стоката, а нередовността на товарителницата на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Тоест непопълването на отделни колонки, които в случая са ирелевантни при преценка на относимите към правния спор факти, не води до загуба на доказателствената сила на товарителницата, както твърди касаторa. Плащанията по фактурите са извършени касово на територията на България, но от представители на двете румънски дружества - контрагенти, видно от платежните нареждания и попълнените в банките декларации за произход на средствата, който факт потвърждава тезата на жалбоподателя, че стоката е предмет на ВОД. Заключението на ССЕ е кредитирано след съпоставката му с писмените доказателства - фактури и ЧМР и направеният извод за разликата в изписаните количества олио по фактурите и ЧМР е единственият, който може да бъде направен при комплексен анализ на всички доказателства и доказателствени средства. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски за производството пред ВАС, поради което не могат да му се присъдят разноски. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение