Решение № 313 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4504/2015 г.

Решение № 313 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4504/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК. С определение № 650/24.VIII.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 26.V.2015 г. по гр. д. № 46/2015 г. по касационната жалба на [фирма] [населено място] по въпроса за непреценка от въззивния съд на релевирани във въззивната жалба на касатора оплаквания поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по касационната жалба И. П. И., К. Д. И., Д. С. Н. и И. Р. Н. чрез процесуалния си представител адвокат Ч. поддържат отговора си по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК пред настоящата инстанция. Ответникът В. Г. Г. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 26.V.2015 г. БАС е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд от 03.ХII.2014 г. по гр. д № 1912/2013 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу И. П. И., К. Д. И., Д. Ст. Н., И. Р. Н. и В. Г. Г. искове за установяване, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот - 1400/10600 ид. части от УПИ, съответно индивидуализиран, находящ се в [населено място], заедно с построения в него масивен едноетажен склад № * с площ *** кв. м, сключен между [фирма] и В. Г. Г. като продавачи и И. П. И. и Д. Ст. Н. като купувачи, обективиран в нот. акт № **/06.ХII. 200*г., е нищожен като привиден, сключен при условията на персонална симулация на страната на купувача, и за установяване, че действителният купувач по сделката е ищецът - касатор. Въззивният съд е присъдил в тежест на последния 437 лв. допълнителна държавна такса по сметката на БАС, както и разноски на ответниците. За да постанови решението, въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че не е установена по делото твърдяната персонална симулация с представеното от ищеца с исковата молба споразумение без дата, според което Е. Г. като собственик на [фирма] /заличено впоследствие в търговския регистър/, В. Г., нейн съпруг, Т. К. като [фирма], Ив. И. /в брак към момента на продажбата с К. И./ и Д. Н. /в брак към момента на продажбата с Ив. Н./ са се съгласили, че 1. действителни купувачи на недвижимия имот, предмет на нот. акт № **/11.ХII.200*г., са Ив. И. и Д. Н., а не Т. К., че при сключването на договора Т. К. е бил тяхно подставено лице, както и че покупната цена на имота е платена на продавача от действителните купувачи, а не от К., и 2. че действителен купувач на недвижимия имот, предмет на нот. акт № **/06.ХII.200*г. /процесния/, е [фирма], че при сключването на този договор Ив. И. и Д. Н. са били негови подставени лица, че покупната цена е платена на продавача от едноличния търговец, а не от И. и Н., и че още на 06.ХII. 2001 г. продавачът е предал на него фактическата власт, а не на подставените лица. От компетентното и обективно заключение на графологическа експертиза е видно, че подписът срещу името на И. вероятно не е изпълнен от него, а този срещу името на Д. Н. не е изпълнен от нея. Поради опровергаването на подписа на Н. и разколебаването на този на И. споразумението е неистинско, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 2 изр. 2 ГПК то следва да бъде изключено от доказателствата. Никоя от страните по делото, на които споразумението се противопоставя, не го е подписала и не е обвързана от него. Поради неавтентичността му е ирелевантно възражението на ответниците, че то е привидно. С оглед неавтентичността на споразумението и неподписването му от съпрузите на купувачите по договора по делото не е представено "обратно писмо". Споразумението не е и "начало на писмено доказателство", изходящо от насрещната страна. При това положение за установяване на симулацията са недопустими свидетелски показания. Но дори да бяха допустими, свидетелите Г. и В. не установяват продажбата да е била привидна и нежелана от страните, сключена при персонална симулация на страната на купувача. Привидността не се установява и от останалите доказателства. Представените от ищеца договори за наем от 1996, 1997 и 1998 г., договор за продажба на ел. енергия и др., сочат на наемни отношения относно процесния имот в предхождащ продажбата период и по никакъв начин не са индиция и "начало на писмено доказателство" за привидност. Без значение в тази връзка е и че преди извършването на продажбата ищецът е бил наемател на имота. С определение в з. з. на 09.III.2015 г. въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, направени с въззивната му жалба - уважил е тези за разпит на свидетели и за допускане на писмени доказателства, оставил е без уважение искането за ново изслушване на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд графологическа експертиза с оглед даване възможност на страните да изразят становище, възражения и искания, както и искането за прилагане на гр. д. № 118/2011 г. на КРС, на преписката по висящо ДП от 2011 г. на РУ МВР К. и оригинала на посоченото по-горе споразумение, като е указал на ищеца да завери представеното от него копие на същото, за да не бъде то изключено от доказателствения материал. Въззивният съд е приел, че по двата предявени по делото иска, което ищецът изрично е заявил в молба-уточнение, чл. 71, ал. 1 ГПК е приложим относно този за разкриване на привидност, а относно установителния иск за собственост приложима е разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК. С оглед на това и предвид цените на исковете /данъчна оценка на процесния имот в размер на 87408.80 лв./ за въззивното производство ищецът дължи по първия иск 1748.20 лв. държавна такса, а по втория - 437 лв. Тъй като ищецът е заплатил само 1748.20 лв. д. т., той следва да бъде осъден да довнесе 437 лв. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, включително обективираната в решение по гр. д. № 761/2010 г. IV ГО, според която по силата на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на изясняване, като обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните. Настоящият състав на ВКС напълно споделя тази практика и не намира основание, а такова не се и твърди от страните, за изменението й. Касационната жалба, съдържаща пространни твърдения за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, е основателна. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е подложил на преценка релевираното във въззивната жалба на касатора оплакване за невземане предвид на първоначално заявената от ответниците И. и К. И. и Д. и И. Н. позиция по предявените срещу тях искове и че тя не е включвала оспорване на автентичността на подписите на И. и Н. в споразумението. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, съображенията за което са следните: Исковата молба е предявена пред РС Карнобат и по нея е образувано гр. д. № 607/2010 г. Пред този съд е проведено производство и на 27.III.2012 г. е постановено решение. Това решение е обезсилено с решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 16.VII.2013 г. по гр. д. № 273/2013 г., тъй като с оглед цената на исковете е постановено от родово некомпетентен съд, и делото е изпратено на БОС за разглеждане на предявените искове като първа инстанция. На 13.IХ.2010 г. ответниците са депозирали отговор на исковата молба по гр. д. № 607/2010 г. В отговора си те са посочили, че "в действителност е налице споразумение между ищеца, нас ответниците и представителите на [фирма], но същото е подписано между страните единствено и само с цел да бъде използвано за други цели. Изразеното в него съгласие на страните в представеното споразумение, разкриващо симулацията на двете сделки, е привидно". С отговора не е заявено възражение за неавтентичност на подписите на ответниците И. и Н. в споразумението. С оглед този им пропуск те предявили иск в отделно производство /предмет на гр. д. № 118/2011 г./ за оспорване автентичността на споразумението, като искането им за спиране поради това на производството по настоящото дело /заявено на 18.II.2011 г./ не е уважено /виж определение № 558/30.IХ.2011 г. по ч. гр. д. № 431/2011 г. на ВКС IV ГО/. По указание на първоинстанционния БОС за отстраняване нередовности на исковата молба /представяне на актуална данъчна оценка, вписване на исковата молба и обосноваване на правен интерес от исковете/ ищецът на 28.Х.2013 г. е представил молба- уточнение, с която е обосновал правния си интерес от предявените искове - заявяването с отправена до него от И. и Н. нотариална покана, че са собственици на процесния имот с искане да го освободи в определен срок, както и заведено срещу него от ответниците гр. д. № 1310/2013 г. по описа на БОС по иск с правно основание чл. 108 ЗС. След отстраняване на нередовностите съдът е разпоредил изпращане на ответниците на преписи от исковата молба и от допълненията към нея с указание за представянето на отговор в едномесечен срок. На 15.I.2014 г. ответниците И. и К. И. и Д. и И. Н. отново са представили отговор, в който са заявили възражение за неавтентичност на представеното с исковата молба споразумение, и искането им за назначаване на графологична експертиза в тази връзка е уважено. При тези обстоятелства в противоречие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК не са взети предвид изявленията на ответниците И. и Н. в първоначалния им своевременно депозиран отговор на исковата молба, както и че поради незаявеното с него оспорване автентичността на положените за И. и Н. подписи в споразумението не е било налице основание за допускане и изслушване на графологична експертиза. Това е довело до постановяване на решение при неизяснена по делото фактическа обстановка, при което е невъзможна преценката за правилността на направения с решението краен извод по спора. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК решението следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което да се подложи на преценка значението за спора на представеното с исковата молба споразумение, на изявленията на ответниците в първоначалния им отговор, включително и за привидност на изразеното в споразумението съгласие, както и на всички представени от страните в тази връзка доказателства и възражението на ищеца за неистинност на представените от ответниците споразумения от две и от три страници. За прецизност следва да бъде съобразено, че едната от претенциите на ищеца е за установяване, че той е действителният собственик, а не действителният купувач на процесния имот. Неоснователни при това положение са всички наведени с касационната жалба оплаквания във връзка с графологичната експертиза. Не следва да бъде извършвана преценка от касационния съд на оплакванията относно показанията на свидетелите, представените от ответниците споразумения от две и от три страници и по приложението в случая на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК (отм.), тъй като те имат отношение към спора по същество и следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Не е от значение за спора по делото непроизнасянето от въззивния съд относно конституирането като ответник на В. Г.. Основателна е жалбата на [фирма] срещу въззивното решение и в частта за допълнително присъдената държавна такса за въззивното производство. Като е определил таксата, приемайки, че по иска за прогласяване на нищожност поради привидност на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК не е приложима, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК. Ето защо решението следва да бъде отменено и в частта му за присъдената допълнителна държавна такса. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претендираните за касационната инстанция разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Въззивният съд следва да се произнесе и по възражението на ищеца за надвнесена държавна такса и по искането за връщането й, като съобрази в тази връзка т. 1Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,