Решение № 591 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 966/2006 г.

Решение № 591 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 966/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 192, ал. 2 ГПК и чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С молба вх. № 2* от 11.03.2009 г., подадена от Г. Г. П. и Й. В. П. от г. Р. се иска да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка в решение № 1* от 12.02.2009 г. по гр. д. № 966/2006 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Поддържа се, че поради допусната в решението грешка, съдът е определил законната лихва върху присъденото вземане от непозволено увреждане от 23.07.2005 г., вместо от 24.08.2004 г., както и че дължимите разноски са определени неправилно в размер на по 650 лева за всеки от касаторите, вместо дължимите им 740 лева. Ответникът по молбата "С" О., г. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за неоснователна. По реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда. С решение № 1* от 12.02.2009 г. по гр. д. № 966/2006 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е отменено решение № 44 от 20.03.2006 г. на Великотърновски апелативен съд по гр. д. № 30/2006 г. в частта му, с която предявените от Г. Г. П. и Й. В. П., двете от г. Р. против "С" О., г. Р., субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ са отхвърлени за разликата между 2 лева и 40000 лева и на основание чл. 200, ал. 1 КТ, "С" О. е осъдено да заплати на ищците Г. В. П. по 20000 (двадесет хиляди) лева на всяка от тях, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, в резултат на която на 24.08.2004 г. е настъпила смъртта на В. Г. П., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.07.2005 г. до окончателното и заплащане. За да определени началото на изискуемостта на законната лихва, съдът е приел, че с исковата молба няма редовно заявена претенция по чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва; че чл. 84, ал. 3 ЗЗД урежда момента, от който кредиторът се счита изпаднал в забава, както и че това е началният момент, от който се определя обезщетението за вреди от забавата в размер на законната лихва, но присъждането на това обезщетение е дължимо само при редовно предявен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. С оглед обстоятелството, че с исковата молба няма редовно заявена претенция по чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва, съдът е приел, че присъждането и следва да се определи от датата на предявяване на иска. Формираната от съда воля е отразена точно в диспозитива на съдебното решение, поради което не са налице основания за допускане на поправка на решението по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК. Изложените в молбата от 11.03.2009 г. оплаквания касаят съществото на гражданскоправния спор относно обезщетението за забава в размер на законната лихва, по който съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение и който спор не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Неоснователно е и искането за изменение на решението в частта му за съдебните разноски. С решение № 1* от 12.02.2009 г. по гр. д. № 966/2006 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение "С" О., г. Р. е осъден да заплати на Г. Г. П. и на Й. В. П. по 650 лева съдебни разноски. Разноските са определени точно при условията на чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) съобразно уважената част от иска: от изплатените възнаграждения в размер на по 2500 лева по договори за правна помощ от 25.11.2008 г. с адвокат К са присъдени по 650 лева, съобразно уважената част от претенцията, а именно - присъдени са 20000 лева от претендираните 80000 лева. Размера на съдебните разноски е определен съобразно чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), без да е съобразявана Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, която Наредба няма отношение към въпроса за разноските по делото, поради което доводите по приложението и не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение