Решение № 6189 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2019 г.

Решение № 6189 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2646/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, против Решение № 7656 от 17.12.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 7637/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ж-462/22.06.2018 г., постановено от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в противоречие с материално правните норми - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че АССГ неправилно и необосновано е отхвърлил жалбата като по тези и други съображения моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне с указания за правилно прилагане на закона. Претендира разноски. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд по реда на чл. 145 и следващите от АПК е било образувано е по жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, срещу Решение № Ж-462/22.06.2018 г., постановено от Комисия за енергийно и водно регулиране, с което във връзка с жалба от В. Василев на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от Закона за енергетиката във вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 за лицензиране на дейностите в енергетиката на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са дадени задължителни указания 1. " В тримесечен срок от получаване на настоящото решение, "ЧЕЗ Разпределение България" АД да монтира измервателно средство, позволяващо предварително заплащане на определено количество електрическа енергия съгласно чл. 12, т. 14 и чл. 17, т. 11 от Общите условия" и в т. 2 "В тридневен срок от изпълнение на указанията по т. 1, "ЧЕЗ Разпределение България" АД да информира КЕВР". Съдът е приел от правна страна, че е била спазена процедурата по чл. 142-147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, като КЕВР е събрала всички относими по случая факти и обстоятелства. Въз основа на това, решението на КЕВР било мотивирано, а в него се съдържали подробни мотиви, относно липсата на предприети действия съгласно разпоредбите на чл. 12, т. 14 и чл. 17, т. 11 от Общите условия на дружеството утвърдени от КЕВР. Посочените норми дават възможност: "по искане на потребителя и за негова сметка, електроразпределителното предприятие се задължава да осигури в срок от 30 (тридесет) дни монтиране на измервателно средство, позволяващо предварително заплащане на определено количество електрическа енергия". Изложени са съображения, че съгласно чл. 120 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната енергоразпределителна мрежа. Направен е извод, че енергоразпределителното дружество следвало да закупи средство за търговско измерване, а разходите по монтажа следвало да бъдат за сметка на клиента поискал измервателното средство, позволяващо предварително заплащане на определено количество електрическа енергия. Приел е, че съгласно нормативната уредба, "ЧЕЗ Разпределение България", следвало да изпълнява дейноста си в съответствие с издадената му Лицензия № Л-135-7 от 13.07.2004 г. за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия", от която неразделна част са одобрените от КЕВР – Общи условия. Решение е правилно. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно-релевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Правилно и обосновано е прието, че оспореното от жалбоподателя решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в пределите на правомощията му, при съобразяване изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2, чл. 22, ал. 7 ЗЕ и чл. 60 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. В случая, първоинстанционният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ, като е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства. По силата на чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката в случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. При съобразяване на правомощията на КЕВР, съгл. чл. 21, чл. 22 и др. ЗЕ е очевидно, че при осъществяването им, вкл. и при произнасяне по жалби на клиенти по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ КЕВР преценява законосъобразността на действията на доставчиците на ел. енергия, с оглед на изпълнение на нормативните им задължения и може да дава задължителни указания за съобразяване на дейността на доставчиците на ел. енергия с нормативните изисквания. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,