Решение № 3868 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2013 г.

ВАСVI отделение19.03.2014 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1026/28.10.2013 г. по административно дело № 455/2013 г. на Административен съд - София-област. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3868 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1026 от 28.10.2013 г. по административно дело № 455/2013 г. Административен съд - София-област е: 1) отменил по жалба на Георги Иванов Кръстев от гр. Пирдоп като незаконосъобразно решение № 03-7107Н1 от 20.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила разпореждане № 4908117420 от 25.01.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - София област, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Иванов Кръстев по негово заявление вх. № 31274/18.12.2012 г.; 2) разпоредил изпращането на административната преписка на пенсионния орган за издаване на разпореждане по заявление вх. № 31274/18.12.2012 г. в 14-дневен срок от получаването на преписката, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение по приложението на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - София област да заплати на Георги Иванов Кръстев сумата от 355 лв. за разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София област. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация Георги Иванов Кръстев от гр. Пирдоп чрез пълномощника си адв. Николова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага атакувания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - София-област, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Спорният въпрос по първоинстанционното дело е бил от каква категория е труд е положеният такъв от Георги Иванов Кръстев на длъжността "автомонтьор" през периодите 02.12.1975 г. - 04.04.1983 г. и 16.09.1983 г. - 28.11.1983 г. в автотранспортна сервизна работилница при обект Челопеч към "Геоложкопроучвателно предприятие" София, и в периода 01.04.1992 г. - 08.12.1996 г. в "Електроснабдяване" София окръг към ЦУ на НЕК. Този осигурителен стаж на Георги Кръстев не е бил зачетен за втора категория труд от органите на НОИ, а те са го признали за трета категория труд. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото, вкл. изплащателни ведомости, трудовата книжка, неоспорените от страните фактически констатации на вещото лице, показанията на свидетелите, на база на което обосновано е приел, че за процесните три периода положеният от Кръстев труд като "автомонтьор" попада в записа на т. 66г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - отменен. В това отношение съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От удостоверение изх. № 20130521132842/21.05.2013 г. е изяснено, че "Химснаб България" АД е правоприемник на "Софгеопроучване" ЕООД, а от решение на Софийски градски съд, номерирано като лист 89 от първоинстанционното дело - че цитираното ЕООД от своя страна е правоприемник на "Геоложкопроучвателно предприятие" гр. София. От представените писмени доказателства касателно предмета му на дейност се установява, че предприятието е осъществявало дейност в миннодобивната промишленост. Според експертизата на вещото лице автопаркът на обекта, на който през първите два от процесните периоди е работил Кръстев, се е състоял от зилове, ласки, джипове и др. Длъжността, която изпълнявал ответника по касация в спорните периоди в "Геоложкопроучвателно предприятие" София АД на обект Челопеч е била "автомонтьор". С т. 66 г от ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на автосервизните работници в това звено. В случая може да се приложи т. 66 г от ПКТП (отм.), независимо, че в нея не е посочена длъжността, спадаща към автосервизните работници, защото трудът на автомонтьора в миннодобивната промишленост е свързан с прякото участие в поддържането и ремонта на машини и съоръжения в минното предприятие и е труд от втора категория по т. 66 г от ПКТП (отм.). Същото се отнася и за работата, която е изпълнявал Кръстев, като е осъществявал ремонт и поддръжка на колите на цялото Енергоразпределение Пирдоп в "Електроснабдяване" София окръг към ЦУ на НЕК. Длъжността, която е изпълнявал - "автомонтьор", и за която обосновано са изплащани осигурителни вноски за втора категория труд, попада в обхвата на чл. 66 г от ПКТП (отм.) като автосервизен работник в областта на енергетиката. В първичната документация, представена от заявителя пред пенсионния орган, е отбелязано, че процесните периоди са от втора категория труд, направено е и предложение от осигурителя в този смисъл, изплащани са осигуровки за тази категория, характерът на дейността е такава по смисъла на чл. 66 г от ПКТП (отм.). Като е приел, че длъжността "автомонтьор" в предприятие от миннодобивната промишленост и енергетиката не попада в обхвата на "автосервизни работници" по смисъла на чл. 66 г от ПКТП (отм.), пенсионният орган е приложил неправилно материалния закон. Трудът на Кръстев като такъв от втора категория е потвърден и от назначената и неоспорена от страните експертиза, а твърдяното от касатора, че длъжността "автомонтьор" не попада в хипотезата "автосервизни работници" от специализираните звена на миннодобивната промишленост и енергетиката, не намира опора в приложимата нормативна уредба и се опровергава от доказателствата по делото. Противно на твърдяното от касатора, извършеният от съда разпит на свидетели не е в нарушение на забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО, понеже чрез техните показания не е доказвана категорията труд, а мястото и естеството на изпълняваната работа. Наличието на втора категория труд за процесните периоди е установено от писмените доказателства по делото и приетото и неоспорено от страните компетентно изготвено заключение по назначената от съда експертиза, а не от събраните гласни доказателства. От приложеното по делото удостоверение от "Химснаб България" АД изх. № 161 от 23.11.2012 г. е установено, че ответникът в настоящото производство е заемал длъжността "автомонтьор" в периодите от 02.12.1975 г. до 04.04.1983 г. и от 16.09.1983 г. до 28.11.1983 г., като положеният труд е по чл. 66 г от ПКТП (отм.), и осигурителят е предложил този труд да бъде категоризиран като такъв от втора категория, понеже Кръстев е работил в автосервизна работилница. В тази сервизна работилница се е изпълнявал ремонт на машини и съоръжения на минното предприятие, поради което при пенсиониране той следва да ползва втора категория труд за длъжностите, на които е бил назначен и се е водил по първично-отчетната документация. Според удостоверение № УР 284 от 09.08.2012 г., издадено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, Георги Иванов Кръстев в периода от 01.04.1992 до 08.12.1996 г. е изпълнявал длъжността "автомонтьор", като е отбелязано, че от изплащателните ведомости става ясно, че на лицето са превеждани осигурителни вноски за втора категория труд. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 3 от чл. 40 от същата наредба посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Т. е. категорията на труд се установява с официални документи. Именно от тях, а не от свидетелските показания е установено, че трудът на Георги Иванов Кръстев в периодите от 02.12.1975 г. до 04.04.1983 г. и от 16.09.1983 г. до 28.11.1983 г., положен като "автомонтьор" в "Геоложкопроучвателно предприятие" София АД, и от 01.04.1992 до 08.12.1996 г., по време, на който е изпълнявал същата длъжност в "Електроснабдяване" София окръг към ЦУ на НЕК, следва да бъде категоризиран към втора категория труд, а не както незаконосъобразно е бил зачетен от пенсионния орган, от трета категория. Предвид изложеното обоснован и в съответствие с материалния закон се явява крайният правен извод на Софийския областен административен съд за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - София област и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Като е отменил обжалваният административен акт и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на Георги Иванов Кръстев при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, които при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора по главното касатороство искане неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а доколкото ответникът по касация не е поискал репариране на сторени деловодни разноски за касационното производство, такива няма как да му бъдат присъдени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

4